Yoga-Studio-108
Актуален за 22.11
4 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Духът на Бхакти йога

24 февруари 2015
724

Откъс от сатсанг със Свами Ниранджан, Австралия 2008 г.

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108

Духът на бхакти йога – досега винаги сме мислили за йога като за физическа дейност. Да, много неща могат да се извършат с физическото тяло – шаткармите, асаните, пранаямата, мудрите, бандхите, крия, кундалини практики. Но има нещо отвъд физическото и мисловното, и това е нагласата.

Йога на нагласата е основата на всяка йога. Понятията в тази „йога на нагласата“ са видими в карма йога и в бхакти йога. Карма йога и бхакти йога са двата компонента на йога, които не са съвсем разбираеми от хората на изток и на запад, защото бхакти винаги е смятана за йога на посвещаването, но не е точно така. И тези, които твърдят така, дори и аз съм го твърдял преди, заради общата употреба на понятието бхакти и посвещаване, но тези, които приравняват бхакти с посвещаването, трябва да имат пред вид, да уточняват също, че йога е отвъд посвещаването. И също както раджа йога е известна и като ащанга йога, осем степенната йога, по същия начин бхакти йога има и друго название – наванга йога, йога с девет степени.

Първата степен на бхакти йога е сатсанг – свързване с това, което е добро и благодатно. Тези, които изграждат връзка с теб, и с които ти градиш връзка, трябва да имат вътрешно разбиране, ясно общуване и мисъл, истина, чистота, трябва да са част от тази връзка, а тази връзка е дхармична.
Когато Бог създал живота, той също създал дом, в който животът да съществува. Този дом има 4 стени: една от тях е истината, другата – чистотата, третата – състраданието, а четвъртата – споделянето. Това са четирите стени, които са в основата на понятието дхарма.

Дхарма не е религия, а качеството, което поддържаш в твоя живот, за да успееш и да живееш правилно. Дхарма е качеството, на което държите, за да успеете в живота, а не религиозно понятие. Всички съвременни хора смятат, че Дхарма е религия. Но първоначално Дхарма, или четирите степени на Дхарма, са проявление на чистотата (шуддха), проявление на истината (сатя), проявление на състраданието (каруна), и проявление на споделянето (даан).
Има една красива история в Упанишадите. Някога в далечно минало три делегации тръгнали за божественото царство, за да поискат мисия в живота си, смисъл, посока. Първата делегация била на демоните. Втората делегация била на боговете, а третата делегация била на хората. По пътя трябвало да вървят пеша, а разстоянието било дълго, не е имало коли по онова време, нито самолети, светът току що бил сътворен, не е имало много удобства. Затова трябвало да вървят с дни, седмици, месеци, и се изморявали, но все пак трябвало да получат мисия, смисъл, посока за живота си. Една вечер, докато спяли, се разразила голяма гръмотевична буря. И трите делегата се събудили от дъжда и гръмотевиците. Тогава те казали (всъщност били изморени от пътуването) – с тази гръмотевица Бог ни праща послание и насока: нека се връщаме, не е нужно да ходим вече до Рая. Звукът на гръмотевицата донесъл различно послание на всеки един от трите делегата. Те си тръгнали обратно, били много щастливи, че  ще се завърнат в топлината, сигурността и уюта на техния дом. Делегатът на демоните се завърнал в тяхното общество и разказал на своята общност, че посланието на Твореца е че трябва да бъдем състрадателни. И това е истина, демоничните хора трябва да се научат на състрадание, защото от техните действия и агресия, има страдание, нещастие и сълзи в човешкия живот. А кои са демоните, кои са терористите – и социалните, и вътрешните.

Защото дори в нас има демони, Кама, Крид и Лоб. Това са трите демона вътре в нас. Лоб е алчността. Под въздействие на алчността, други хора страдат, нали така?Крод, гневът, е другият демон. Заради гнева, други хора страдат. Кама, лошата страст, егоистичните желания, причиняват страдание на другите. Терористите, които развалят обществения баланс, причиняват страдание на обществото. Това са демоните, пред които трябва да се изправим в живота. Заради тези демони, за да станем по-добри, Бог е казал, да се научим на състрадание. Да се научим на състрадание – това било посланието, което демоните чули в звука на гръмотевицата.

Боговете казали: “Ние също получихме послание от Твореца”. Посланието било – научете се да се самоограничавате. А боговете, знаете, били могъщи създания, които се намесвали навсякъде. Прочетете гръцката, египетската митология, всяка митология – боговете са всемогъщи, всезнаещи, и си падат по удоволствията. Дори индийската митология изобилства от това. Тяхната култура е пет звездна – всяка вечер дискотека, с красиви жени, които идват от цял свят, всяка нощ пиене, винаги най-доброто – син етикет, не черен или червен, а син етикет и златен етикет. Те водели живот, изпълнен с чувствени удоволствия. Посланието за тях било да се самоограничават.
Хората – нашата основна природа е да трупаме. Ние обичаме да трупаме неща и да се определяме с нещата, които сме натрупали, дори и непишещата химикалка, която някой ни е дал преди 20 години, има своето достойно място в нашия вътрешен мир. По този начин колко ли неща има в нашия дом, които дори не поглеждаме, но имат специално сантиментално значение и привързаност. Това е трупането – ние обичаме да трупаме. Посланието за хората било да се научат да споделят, да дават.

И така, да обобщим – за тамастичната, демонична личност – състрадание, за раджастичната, божествената личност – самоограничение, а за сатвичната, човешка личност – споделяне. Тамастичното е демоничното, раджастичното е божественото, а сатвичното е човешката природа. В стремежа към развиване на сатвичен живот, човек трябва да се стреми да надмогне склонността към трупане. В момента, в който надмогнем склонността към трупане, саттва започва да се проявява в нашата личност малко по малко.

В момента, в който тамас е овлавян чрез състрадание – към всеки, не само към себе си, не самосъжаление, тогава качеството на тамас се променя. Самоограничаването на раджас променя качеството на раджас. Така, научавайки се да бъдем състрадателни, състраданието е антидот за тамас, по същия начин самоограничението е антидот за раджас, а даан, споделянето, изгражда саттва и ограничава онези аспекти на живота, които отричат саттва, както трупането отрича саттва. Това са трите идеи, зададени в Упанишадите за трансформиране на човешката природа.

Но в живота принципите на Дхарма са нещо, което поддържаме и което ни издига – това е същинското значение на Дхарма: нещо, което поддържаш, и което същевременно те издига. Така че това, което държиш в ръцете си за твоето издигане, е чистота, истина, състрадание и споделяне. Това са четирите стени на домът на Дхарма, в които би трябвало да живеем. Но се оказва, че ние никога не сме живели в тази къща. Таванът на този дом е трансцедентиращото съзнание, единението с Бога и цялото убежище на нашия живот, проявлението на божественото и нашето убежище, под което живеем.

В живота има шест етапа, шест нива на съществуване. Първото ниво е „да бъдеш“ – аз съм това, което съм. Не знам какво съм бил, преди да се въплътя в това тяло, но въпреки това аз знам, че съм това, което съм. Чистата ни същност, която все още не е била съблазнена от материалния свят, материалната природа, същност, която не е била съблазнена от трите гуни. Чистата ни същност е първото ниво на съществуване. Второто е „джаяте“ – появяването на този свят. Първо се появявате в майчината утроба, после идвате на външния свят. Започвате да съществувате, започвате да бъдете – джаяте. Третото ниво е промяната, която ви се случва. Промяна на качествата на ума, промяна на качествата на сърцето. Какво се случва, когато ходим на училище? Невежият ум усвоява определени умения. Учи азбуката, учи се да пише, учи да чете, учи да разбира. Зрелостта на разума, развиването на ума, развиването на сърцето, емоциите, на самоопределенията коя е майка ми, кой е баща ми, кой е брат ми, коя е сестра ми, кой ми е приятел, къде е моето лоно, моите връзки с тях. След раждането тази трансформация започва да се случва с нашия характер, с нашето спящо съзнание, което е формирано или увредено – което предпочитате. Четвъртото стъпало е да пораснем. Ние порастваме и това е четвъртото състояние на живота.

Петото ниво е западането, тялото започва да запада, уменията започват да западат, мисловният процес се забавя, сетивата отслабват. Шестото ниво  Хари Ом Тат Сат. Заминаването, да умреш. Пристигаме в едно измерение, преминаваме през всички нива на това измерение, и на последното шесто ниво, го напускаме, умираме. Това е пътешествието на живота. Ние трябва да сме способни да видим, как може да намерим унисон с качествата на промяната, способностите и уменията, как да станем по-добри, трябва да видим как да бъдем в унисон с нашето израстване физическо, умствено, психологическо, духовно, душевно във всички тези аспекти, защото другите неща ще се случат по естествен път. Ние не сме отговорни за остаряването, нито за смъртта. Това са естествени процеси. Но можем да бъдем отговорни за промяната и израстването. От шест етапа на живота, ние сме отговорни единствено за два. Представете си, ако трябваше да бъдем отговорни за всички шест! Например за първия етап, да бъдеш, там сме чиста същност, за това нищо не правим. За втория етап – да се появим, това също е божествена случайност, в която нямаме участие.

Но имаме участие в промяната и израстването – третия и четвъртия етап. На петия и шестия етап също нямаме участие. Целият процес на йога се занимава с тези два аспекта на живота – промяната и израстването. Не се тревожете със смъртта и раждането. Каквото има да се случи, ще се случи. Аз съм тук днес и ще си отида утре; вие сте тук днес и ще си отидете утре. Животът е един скок в правата линия на вечността, само една малка вълна в правата линия на вечността. Но в този малък скок, който е нашият живот, имаме потенциала и възможността да разберем тази трансформираща, трансцедентираща енергия, сила, съзнание.

Това е усилието на йога, това е усилието на всички духовни учения по света, които в последствие са станали религии. Когато Христос е предал своето послание, не е имало християнство. Той само е посочил на хората път, процес, чрез който можеш да откриеш своята собствена свързаност с божественото. Христос не е създал никое от правилата, които днес проповядва църквата, нали? Той просто е задал прости средства, чрез които да развиеш своята собствена свързаност с Бог, да я задълбочиш, да осъзнаеш своята свързаност с Бог  и толкова.

По същия начин всички останали хора. Буда не е бил будист. Той е бил като мен, обикновен човек, без никакви пристрастия. Той само казал, че пътя към просветляването и освобождаването на ума е освобождаване от страданието – и толкова. 50 години след смъртта на Буда се наложили правилата, доведени от неговите ученици, така че будизмът се зародил 50 години след Буда, самият той не е бил будист, Христос не е бил християнин или католик, нито протестан или презвитерианец. По същия начин, Рама и Кришна не са били хиндуисти, а тяхното учение, което е устояло проверката на времето, не представлява хиндуизма. Всички казват, че то е част от тази култура и традиция и следователно трябва да бъде хиндуизъм, но не е. Само защото съм роден от определена раса или в определена култура, не ограничава ученията за тази раса и култура, учението е винаги универсално, защото е насочено към извисяване от индивидуалното, а не към създаването или оформянето на обществото.

Такава е била същността на духовните учения преди да се превърнат в религия. Също и на йога. Да стимулират израстване и промяна. А това израстване и промяна не идва единствено с практикуването на асана, нади шодхан, запушване на ноздрите, или с практикуването на бандха, а идва с разбиране на твоя характер, природа, и техните проявления. Това е духът на йога, за който говорим. В тази връзка се помества първата част – това е първият компонент на бхакти, тази първа страна от девет степенната бхакти. В това ниво няма преклонение или посвещаване, няма владеене на летящи огньове и светлини,

а само промяна на това, което чувстваме и знаем, разширяване на нашите хоризонти и възприятия. А с разширяването на нашето възприятие, ние започваме да се свързваме с другите хора. Другата страна на този процес е да се свържем със своите сили и да станем позитивни в живота. Това е вторият елемент на бхакти. Когато се молим на Бог в религията, или според религиозна традиция, нашата молитва към Бог е “помогни ни да надмогнем своите слабости” “помогни ни да преодолеем недостатъците си” “помогни ни да се справим с нещастията” “помогни ни да преодолеем страданието” Така че какво търсим, когато се молим? – Сила. Защото чувстваме, че в нас има страдание, болка, нещастие, и не можем да се свържем с източника на силата ни. Затова се молим на външна фигура. Ти, Бог, който си на небесата, моля те ми помогни. Това предполага, че ние разпознаваме собствената си сила, и оставаме позитивни във всички ситуации в живота ни.

А реално можем ли да останем с позитивна нагласа при всякакви обстоятелства? – Доста трудно. Да поддържаме балансирана нагласа, е трудно. За да остане позитивен, човек трябва да е овладял своята арогантност. Защото ако е арогантен, човек винаги ще реагира на всяка ситуация, на всеки човек, на всичко. Така егото винаги ще го кара да вижда отрицателната страна на всичко казано или направено. В момента, в който се научим да владеем своето его, и се научите на смирение, ставате по-позитивни, а чрез смирение ще разкриете силата в себе си. Ако имаме едно стръкче трева и огромно дърво при много силна буря, дървото може да се счупи от силата на вятъра. А стръкчето трева, бидейки така смирено, просто се огъва надолу. И когато вятърът притихне, а бурята спре, стръкчето трева отново се изправя. Ако станете непреклонни в своята арогантност, идеи, мисли, вярвания, просто ще се пречупите. Ще се пречупите, защото мислите, че сте толкова силни, че нищо не може да ви разклати. А всъщност това е вашата слабост и затова ще се пречупите. А ако вярвате, че всяка ситуация може да ви разклати или смути, и започнете да се огъвате от вятъра, тогава тази смиреност и това приемане ще ви направят позитивни и ще ви дадат пълна власт над вашите сили, защото именно тези сили ви позволяват да сте смирени и да посрещате ситуациите с позитивна нагласа.

Вторият елемент на бхакти е позитивно мислене и свързване със собствените вътрешни сили. Как можем да се сдобием с такава позитивна мисъл и да се свържем със собствената си сила? Ето го отговора. Има много отговори, но един от тях е – разпознайте силите и слабостите си, разпознайте стремежите и потребностите си и се опитайте да увеличите положителното във вашите сили като неглижирате негативното и слабостите си. Ако започнете да се взирате в негативното и лошото, те ще завладеят целият ви разум и няма да сте способни да оцените правилно доброто. Защото ако си казвате аз съм такъв, аз съм онакъв,  чувствам се потиснат, несигурен, виновен, чувствам това, чувствам онова. Добре, няма лошо в това да се чувствате несигурни, но защо трябва постоянно да мислите за това? Не се чувствате достатъчно обичани, хубаво, но защо тази мисъл трябва да ви завладява?

Защото няма достатъчно опора от вътре. Аз обичам много хора и много хора обичат мен, но ако те ме напуснат, аз въпреки това ще бъда щастлив. Дори бих бил още по-щастлив, защото няма да се налага да им се обаждам. Вместо винаги да се определяме със загубата, с разрушителното, с ограничаващото, с лошото, стесняващото, започнете да се определяте с техните противоположности. И в момента, в който започнете да се определяте с  противоположното, печелите позитивност и сила. Но понеже ставаме твърде зависими от други хора, от ситуации, или обкръжение, всяка промяна ни кара да се чувстваме несигурни. Отнема ни възприятието за сигурност и разположение в живота. Отнема ни възприятието за щастие и радост от живота. А естествено никой не иска да загуби това.

Но невинаги нещата вървят добре. Когато пристигнах в Австралия преди 2 дни, бях в Сидни. Вечерите, Риши Вивеканада, Риши Хридаянанда и аз отидохме на пристанището да вечеряме. Седнахме на една маса, а на съседната маса седеше друг човек в много съзерцателно и мрачно настроение. Имаше чаша с питие пред него, от която той не пиеше. Тогава един здравеняк сърфист, който пък седеше на трета маса, се взираше в този човек, който седеше сам, дръпнат, тих, и не пиеше питието си, и отиде при него, и за да го разведри, взе му питието и го изпи. Това вие го намирате за забавно – да вземеш чужда чаша и да я изпиеш. Обаче този човек изведнъж рухна и започна да плаче много тъжно.

А сърфистът, който беше изпил питието, го съжали, потупа го по гърба и му каза да не се тревожи, защото ще му вземе ново питие. Ние тримата слушахме този разговор,  защото бяхме на съседната маса. Натъженият човек каза – слушай, нищо не се случи добре с мен днес, много съм тъжен. Другият човек го попита какво се е случило, защо си толкова тъжен. Той отговори: тази сутрин, като отидох на работа, намерих писмо на бюрото си, в което пишеше, че съм освободен от работа, тогава слязох и като се запътих към колата си, се появи някакъв човек, който ми открадна портфейла и ключовете, изгубих всичко – кредитната карта, парите, ключовете. Ужасен ден, много съм тъжен. Като отивах към колата, видях да я вдигат, защото е била паркирана на забранено място. После трябваше да вървя пеша до вкъщи, за да се прибера, и разбрах, че жена ми ме е напуснала. Затова дойдох в ресторанта да сложа край на всичко, сипах си чаша с отрова, за да се самоубия, и като капак а ти трябваше дойдеш да изпиеш чашата ми с отрова и дори в това не успях!

Така че да, много пъти нещата се объркват. Но ако започнем да съставяме списък поне със самооценка на качествата и способностите си, и със самооценка на недостатъците и слабостите си, и това е вашето самоопределение, тогава можете да кажете – добре, това съм аз, истинският аз, не се крийте зад маски и грим, а се приемете такива, каквито сте, а вие сами пред себе си ще можете да видите кои сте, не е нужно да обяснявате на партньора си кои сте, нека този списък бъде личен. Тогава просто се опитайте да развиете своите качества и силни страни и се опитайте да се издигнете колкото е възможно повече.

Вижте недостатъците си и се опитайте да ги компенсирате с вашите добри качества и положителни страни. Този принцип е много добър начин да разберете вторият елемент на бхакти йога: как човек да се свърже с вътрешната си сила и как да стане позитивен. Това е вторият принцип на бхакти йога, с което ще приключим за днес и ще продължим утре.

Откъс от сатсанг със Свами Ниранджан за Бхакти йога, Австралия 2008 г.
Превод: Йога студио 108

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>