Yoga-Studio-108
Актуален за 20.08
3 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Випасана медитация

10 септември 2016
465

Випасана Медитация – Свами Ниранджанананда Сарасвати

Авторски превод за Йога студио 108 – Светлана Благоева. При споделяне слагайте линк към статията.

Випасана е медитация, която принадлежи към специфична традиция, така, както йога принадлежи към определена традиция. Има хора, които обичат да смесват сладко и солено и се наслаждават на вкуса. Но има хора, които се наслаждават на сладкия и на соления вкус отделно. Доколкото пътя и системата от учение на тези две традиции е засегната, те са два отделни пътя.

Едно и също нещо

Випасана или випашяна е стара йога техника, която е използвана от Буда, за да постигне тишина на ума. Випасана става част от тапася – самоналожена дисциплина. В процесът на този тапас или медитация, нямаме отношение и взаимодействие с други хора, има ограничено поемане на храна, ограничено говорене, за известен период от време има изолация от комуникация и от ежедневния начин на живот. Хората просто живеят заедно, но в тишина, наблюдавайки ума си и вътрешния си свят. За някои може да бъде предизвикателство, тъй като тишината не е естествена тенденция на личността. Говоренето е напълно естествено за хората и когато трябва да практикуват мълчание, това е едно ново изживяване.
Някои от хората се наслаждават и казва, “Чудесно е че няма да трябва да говоря с другите, мога да бъда в мълчание и да осъзнавам себе си.” Това е начинът, по който хората разбират Випасана днес. Когато Буда е практикувал Випасана, той я използвал като практика на йога, като практиката на пратияхара – антар моуна. Випасана е практика на пратияхара, а не дхарана или дхияна. Езикът по времето на Буда не е бил санскрит, а е бил Пали, както и писмеността е била друга. Антар моуна на езика на Пали е била наричана Випашияна. Значението на Випашияна е пашия – да виждам, да наблюдавам, а ви означава – определено.  И оттам – това е специфично наблюдаване. Антар моуна също означава специфично наблюдаване, наблюдаване на мислите, спиране на мислите, навлизане в зоната на липса на мисли. Антар моуна и Випасана са едно и също нещо.

Практика и прилагане 

Различните учители преподават според собствените си лични вярвания, разбирания и опит. Випасана днес е по-популярна като ритрийт (оттегляне) за една седмица или 10 дни. Хората отиват, живеят в изолация, не говорят помежду си, не правят нищо. Те просто мълчат и “медитират”. И си мислят че това е ритрийт, но ритрийта не е медитация. Медитацията е практика, която човек може да практикува навсякъде по света, както и в собствената си стая. Когато човек е на ритрийт, цялата група спазва определена организация, условия и график. И от тук следва, че ритрийт е един доста интензивен период от време. Както и да е, веднъж основните приципи на Випасаната щом са научени, човек би трябвало да може да ги внедри в като ежедневна практика. И това вече е напредналия вариант на Антар Моуна. И по отношение на практиката, няма разлика между Випасана и йогийската пратияхара. Но, по отношение на традицията и прилагането на практика, има разлика между будистите, използващи Випасана и тези, които практикуват по-напредналия вариант на антар моуна, за да изживеят състоянието без мисли, шунията, чрез спиране на всяка вътрешна дейност на ума, всяка мисъл и просто да се наслаждават на вътрешната тишина.

 Откъсване и трансцедентност

Това състояние на тишина, състояние на празнота на ума, шунията е предвестник, предварително състояние, за да можем да изпитаме сияйност или пракаша. Шри Свами Сатянанда много пъти е казвал в неговите сатсанги и лекции, че тази шунията или пракаша, сияйност и пустота, са две различни състояния на съзнанието. В шунията, имаме откъсване от всичко сензитивно. Няма притегляне на ума към нито едно сетиво. Умът е статичен и тази статична същност на ума е била дефинирана от Буда като нирвана, където нищо не се вижда, всичко е напълно спокойно. Отвъд това състояние на шунията или нирвана или състояние на нищо, на пустота, където имаме пълно откъсване, се съдържа трансцеденталността. Йога обаче отвежда аспиранта една стъпка по-нагоре, към осъзнаването на тази трансцеденатална същност. Шри Свами Сатянанда обяснява, че будизмът води човек до крайната степен на откъсване от сетивата и сетивните обекти, така че човек да изпита нищото, но отвъд това нищо, човек се свързва с трансцеденталното, тъй като това нищо представлява все още нашата по-груба форма, все още това не е връзката с Висшия Аз. Затова връзката с Висшия Аз е сияйността, а откъсването от сетивата и от по-нисшата ни същност се нарича нирвана. Будистката традиция говори за откъсване от нисшия Аз когато изпитаме състоянието на мир, спокойствие и нищо повече. Но йога традицията ни отвежда по-напред, казвайки, че отвъд нищото и отвъд откъсването от сетивата е изживяването на трансцеденталната реалност, свръх Аз-а, свръх-съзнанието и че именно с това трябва да се свържем.

Дзен

Дзен медитациите са абстрактни медитации, които не свързват човек с някакво определено изявяване и държание на съзнанието. Те карат човек да осъзнава различни визуализации и впечатления. Дзен медитацията не се използва за постигане на просветление, а за управление на нашите лични, вътрешни напрежения и стресови фактори в живота. Именно това е целта на Дзен медитацията. Веднъж вече човек започнал този процес, дори достигнал до това състояние на мълчание, на тишина и единение, човек може да изживее и единение и преплитане със земното кълбо. До тогава Дзен медитацията е само едно осъзнаване на различни визуализации, идеи и концепции, свързвайки се с и идентифицирайки се с тях. Не всички медитации водят практикуващия към една и съща посока или дестинация. Всяка медитация въздейства върху определена област от човешката държание и проява. Няма пълна система от медитация, защото във всяка традиция, била тя Будистка, Китайска, Шиваитска, Вайшнавистка, Християнска или Ислямска, фокусът е от това да минем от активно състояние на ума, към спокойно, тихо състояние на ума. Усилията на практикуващия и на садханата е да постигне състояние на пратияхара и дхарана, оттегляне на сетивата и концентрация, фокус, а не към медитация, дхяна. Това е тренингът, от който се нуждаем, и веднъж постигнат този тренинг, веднъж усъвършенстван, тогава медитацията бива изживяна напълно спонтанно, естествено и без усилие.

—18 октомври 2015, Ганга Даршан, Мунгер, Индия
Йога списание, издава Йога Публикейшън Тръст.

 

 

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>