Yoga-Studio-108
Актуален за 29.06
4 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Ведите – древна литература

20 ноември 2012
1 141

ВЕДИТЕ – древните писания – Свами Сатянанда

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108 - Тази статия е с авторско право на преводача. 

ВедитеВедите се считат за най-древната литература в библиотеката на човека. По научна преценка, те са на над 45 000 години. Ние знаем това, поради географски ориентири в много текстове от Ведите, които се различават напълно от географията съществуваща днес. Големите астрономи също са изучавали някои от текстовете във Ведите и са установили препратки към астрологически позиции на планетите, които са настъпили още преди сто хиляди години.

Сериозни проучвания показват, че ведическите химни не са разкрити в едно и също време или място, но изглежда, че са създадени в различни времена, страни и климат. Много от тези химни изглежда са дошли от арктическата зона на Северния полюс. Сега, разбира се, този регион е пълен с лед и сняг, но едно време напреднала цивилизация на велика култура и учение e съществувала там.

Няколко ведически химни също изглежда да са написани някъде в района на Сибир, а други идват от някои области на Афганистан, сърцето на Лахор и северен Пенджаб. Но почти всичките Веди са пълни с препратки към Хималаите и реките Ганг и Ямуна.

ВедиИндийските мислители и велики учени от запада стигнали до заключението, че Арктическите зони трябва да са били първият дом на Ведите. Но с голямата географска промяна, която се случила, като полярната област се превърнала в заснежен регион, тази цивилизация започнала да се движи към по-обитаема земя. Тези хора накрая открили и се установили в равнините на Ганг и Ямуна, смятайки ги за най-плодородни и приветливи. От археологическите разкопки на Мохенджохаро и Харапа, които сега се намират в Пакистан, има доказателства за тази промяна на Арктическия дом на Ведите от полярния регион към равнината на Ганг.

Ведическата традиция

Буквалното значение на Веда e “разкрито знание”. То идва от древния Санскритски корен вид (vid), което означава “да знае”. Във ведическата традиция, знанието не е само интелектуално, то също идва под формата на опит. Затова, ние винаги обясняваме знанието, като два вида – директно и индиректно. Директно знание идва чрез сетивата, ума и обекти, а индиректно познание идва от вътре. Това е, което ние наричаме интуитивно познание.

Първоначално, ведическите химни е казано, че са божествено вдъхновени от Брахма, който ги разкрил на ришите в по-високо състояние на съзнанието. Риши се отнася за лице с вътрешно знание или интуиция. Когато индивидуалният ум е настроен към космическия ум, човек достига до ново измерение на съзнанието, където всичко което е мислено, чувствано или видяно става реалност. Това е състоянието на откровение. Ведическите химни са съставени от различни мъдреци, които са достигали това състояние. Например, имало принцеса, която страдала от проказа и била излекувана. От този момент нататък тя посветила целия си живот към вътрешно мислене. В определен момент на вдъхновение, тя започнала да композира химни и те станали част от Ведите.

В древни времена Ведите не са писани, те са изговаряни и трябвало да бъдат запазени директно чрез ума. Никой не правил бележки или учил от книгите. Този метод, известен като устната традиция, значително увеличил силата на ума, особено на паметта. Факт е, че ако човек зависи прекалено много от писаното слово, умът расте слаб и невъзприемчив, и паметта остава недоразвита. Памет се развива само когато уроците са дадени устно, не чрез книги.

ШанкарачаряВ оригиналния гурукул, Риши или гуру, повиква малка група от ученици и ги учи, това, което той възприема по време на моменти на дълбоки изживявания. След като изслушат тези божествени откровения, учениците се опитват да практикуват това, което чували и го пазят винаги в техните сърца. Този вид обучение е съставено по-късно и става познато като Шрути, означаващо “чуто”. Гуруто го знае, изпитвал го е, и след това го разкрива на учениците си, които го чуват. Тогава ставало така, че онези, които са чули откровенията от техните гурута,   евентуално имали свои ученици, и така те предали това знание на тях, не като директни откровения, а като нещо, което те запомнили. По този начин, знанието, което първоначално е било предавано от вдъхновени гурута, било често препредавано чрез интелектуални гурута. Затова то станало известно като Смрити, което означава “памет”.

Така ние имаме Ведите, които са Шрути, знание, получено чрез директно откровение и Смритите, знание, запазено от паметта и след това предавано през вековете под формата на истории, така че обикновеният човек би помнил. След Ведите и Пураните, още една система е развита, позната като сутри. Сутра означава “нишка”. Тук всичките различни мисли върху една тема били нанизани заедно. Когато гуру преподавал текстове, ученикът просто отбелязвал няколко неща. Тогава тази малка нишка трябвало да бъде тълкувана и обяснена, под формата на коментари, така че дори мирянин, т.е неспециалист би могъл да ги разбере. Така, ние имаме сутри на хатха йога, карма, бхакти, и Веданта. Тези малки книги съдържат основните теми на това, което учениците научили от гуруто, записано и препредадено на техните ученици. Те са много кратки резюмета, но по техните коментари са написани томове.

Четирите Веди

четирите ведиВедите са несравним източник на знаниe. Езикът, на който те са били написани, е много точeн и ясeн от всяка гледна точка. Вие не можете да намерите дори един недостатък или изключение в граматиката или изразa. Ведите не са просто един библейски текст, те са форма на литература. Точно както в областта на науката има толкова много теми и класификации, по същия начин, Ведите включват толкова много клонове и теми.

Най-древнaта от четирите Веди е Ригведа.

Това били стиховете, които се предполага, че дошли от Арктическата зона. Те съдържат митовете за арийските богове, описания на жертвоприношения и други ритуали.

Втората Веда е Яджурведа, която съдържа формули за жертвоприношенията, както и за всичко, което човек прави по пътя на живота.

Третата Веда е Самаведа, която включва песнопения. Това бил произхода на музиката. През периода, когато Самаведа била написана, имало само три музикални ноти – са, па и са – първата, петата и седмата. Според традицията, целите Веди винаги са се пеели, не са рецитира ни или повтаряни. Има различни начини на пеене, но повечето от химните са се пеели в тези три ноти.

Четвъртата Веда е Атхарваведа, и се състои от всички науки. Тя съдържа тантра и йога, както и медицина, хирургия, билкология, минерали, стрелба с лък, магия, сексуална наука, и много  други теми. Първоначално, ришите не приемали Атхарваведа като откровение. Те казвали, че само по-висше познание може да бъде разкрито, но в крайна сметка, те трябвало да приемат, че всеки вид знание може да бъде откровение, а не само знанието за Брахман.

Четирите Веди се занимават със стотици теми. Те обсъждат всичко в живота и след живота. Те се отнасят до тази планета, където ние живеем и различните съзвездия, които са извън нашата Слънчева система. Там можете да намерите всяка тема, независимо дали това е духовност, философия, политика или социология. Те говорят за пътешествието на душата след смъртта, възможността за живот в други слънчеви системи, борбата между божествените и демонични сили в човек и в обществото. Те не само обсъждат политиката и империи, те разказват за география и история, като абсолютната форма на творчество.

ВедитеВъпреки че оригиналният език на Ведите е санскрит, те са на разположение в превод по целия свят. Въпреки това, преводите, които са били направени в началото на века като цяло не са толкова съвършени, колкото онези, които идват по-късно. Това е така, защото първите западни учени са били много ограничени, доколкото липсвало някакво ръководство. Когато Макс Мюлер дошъл в Индия за научни изследвания, интелектуалната класа била напълно заслепен от западния империализъм и била забравила собственото си наследство. Само брамините можели да му помогнат, но не знаели английски. Така че бил необходим преводач и обикновено преводачът не е имал опит в темата. Затова, тези по-ранни преводи били много често неточни.

Четирите раздели

Темите, обсъждани във всяка от четирите Веди били толкова многобройни, че те трябвало допълнително да бъдат класифицирани в четири раздели.

Първият раздел се нарича Самхити. Това е колекция от мантри и молитви, представени на онези лица, които практикували ритуално и символично преклонение. Те се използват в различни церемонии като раждане, смърт, брак, строеж на къща, откриване на магазин, начало на земеделски сезон, посвещение на ученик, както и за много други цели.

Вторият раздел, наречен Брахманите, е етичен кодекс, с цел да се практикува от семейните. Той е много формален и обсъжда всичко по отношение на семейството и обществото. Например, той разказва защо членовете на семейството не трябва да се сродяват, как един министър, един цар, или полицай трябва да провежда своята дейност, как трябва да се сменя собственост и събират данъци и всички видове дейности. Този раздел се занимава предимно със светските аспекти на живота, въпреки че той е предназначен също и за духовен живот.

Третия раздел се нарича Араняки, горските писания, които са били предназначени за онези хора, които са изпълнили своите задължения като семейни и са готови да водят по-духовен живот, далеч от семейната среда. Как тези хора трябва да се държат и да живеят с техните съпруги, всички неща, които трябва да правят и не трябва да правят, се съдържат в този трети раздел.

Четвъртият раздел е Упанишадите. Те се занимават само с философски въпроси, като например Атман, върховното същество, по-висшето съзнание, както и как да се постигне това върховно състояние в живота. Те били разкрити на санясини, които изпълнили всичките си светски задължения и обвързаности, вече нямали желание за собственост, власт и отговорност, и които искали да живеят сами. За тях най-прекрасната литература са Упанишадите. Тези книги не говорят за раждане, смърт и брак. Те говорят само за едно нещо, Брахман, Абсолюта, върховната реалност.

Тези четири раздела на Ведите са повлияли цивилизации и култури в продължение на много хиляди години. Те разнясняват, че целта на човешкия живот е да се постигне божественото съзнание. Ние може да имаме желания, страсти и амбиции, но духа на всеки човек е пътник, пътешественик, към това по-висше божествено съзнание. Всички същества, не само човек, са свързани един с друг. Различните видове са една брънка в голяма верига, и според Ведите, човешкото раждане се счита за много важен крайъгълен камък в еволюцията на душата.

Като човешко същество, вие сте роден с определено количество на самосъзнание. Човек не е велик, само защото е развил логичен или мислещ ум. Има много животни с по-компетентeн и чувствителeн ум от човека, но човекът е дошъл до точката, където той е осъзнат за себе си. Ако човек страда, той знае, че той страда и той знае, че той знае, че страда. Това не е просто негово реагиране на нервната система или чувствена болка.

БрахманЕто защо, Ведите говорят за едно нещо – Брахман, или универсално съзнание, което е постоянно, неизменно във всичко, съзнаващо и несъзнаващо. То не трябва да бъде разбрано погрешно като ум, интелект, чувство, знания или усещане. То е напълно различно и отвъд всичко това.

Единство чрез многообразие

Във Ведите има това, което ние наричаме традиция на свободно мислене. Ето защо, хилядите химни определено не са много еднакви или систематични. Например, хората седят и обсъждат реалността на природата, или източника на живота: “животът е катастрофа”, казва един мислител. “Не, Бог го е създал”, казва друг. “Това е космическата воля”, намесва се трети. “Не, това е просто начина на природата да създаде себе си”, казва четвърти.

Всички тези понятия се намират във Ведите. Така в хиндуистката религия има толкова много клонове на мисълта. Ако вие вярвате в един личен бог, това е във Ведите. Ако сте атеист и вярвате че сътворението е резултат на биологично взаимодействие между мъж и жена, това също е във Ведите. Или, ако мислите, че поради някакъв инцидент, земята се е отделила от слънцето, и по този начин е развила подходяща среда, за да поддържа живота, това също е във Ведите. Ако смятате, че Бог е безименен и безформен, съществуващ навсякъде във всеки – ще откриете и този възглед също във Ведите.

Така можем да заключим, че Ведите са процес на свободна дискусия, която се провежда между човешките същества в продължение на хиляди години. Например, вие може да кажете, “Бог седи там изпращайки правила.” Някой друг, който мисли по свой собствен начин, записва вашите идеи, но ще кажа, че той не е съгласен и обяснява защо. Ето защо, във Ведите, нито една идея, дискусия или заключение за по-висшето мислене не е била отхвърлена.

Човешките същества трябва да постъпват към духовния живот и просветление, според собственото си положение в живота. Ако говориш за абсолютен Брахман или безформена реалност, никой няма да разбере. Дори и в храмовете и църквите има много, които не знаят какво представляват боговете и богините, нито защо ходят там и се покланят.

Важното е как човек действа според своите ограничения? Дали той сменя пътя си и поема по вашия път? Каква е сигурността, че вашият път е правилен и неговият е погрешен, или неговия път е правилен и вашият е погрешен? Ето защо, Ведите казват, че всички пътища са правилни. Ако сте пътник по духовния път, няма значение пътя, по който сте поели, докато продължавате да го следвате.

В Ригведа има мантра, която се превежда: “Истината е една, но онези, които знаят, говорят за нея с различни изрази.” Истината, абсолютната опитност, може да бъде описана по много начини. Затова, Ведите дълго били смятани за първоизточника на хора, които вярват, че начините са много и целта е една.

Ведическата история

Кулминацията на ведическото знание са Упанишадите. Те се състоят от дискусии и инструкции между гуру и ученик. Гуруто предава знание от Висшия Аз, свръхсъзнанието, или Бог, пряко на ученика.

Следната история е взета от Катха Упанишад, един много важен текст. Някога имало един велик Риши, който остарявал и искал да раздаде всичките си притежания за благотворителност. Когато малкия му син го видял, да раздава всичко, той попитал: “Татко, на които ще ме дадеш?” Бащата не му обърнал внимание, така че упоритото момче отново попитало: “Татко, на кого ще ме дадеш?” Бащата продължавал да не му обръща внимание. Тогава, той попитал за трети път: “На кого ще ме дадеш?” Бащата се ядосал и казал: “На смъртта ще те дам!”

Яма смърттаВеднага момчето преминало отвъд живота и влезло в нивото на смъртта. Там то чакало на портата на Яма три дни и три нощи, защото Бога на Смъртта го нямало по това време. Когато Бога на Смъртта се върнал, той чул, че едно дете чакало да го види. Дошъл той при момчето и казал: “Мое дете, ти си чакало на врата ми дълго време и си син на велик мъдрец. Съжалявам. Можеш да ми искаш три дара ” Така момчето поискало първите два дара и те му били предоставени. Но третият не бил толкова лесен: “Някои казват, че има оцеляване след смъртта, докато други казват, че няма”, казало момчето. “Моля, кажете ми, кое е истината.”

Богът на Смъртта отговорил: “Не мога да отговоря на този въпрос. То трябва да остане тайна за всички времена. Никой и никога не ще знаe отговора “Детето казало:” Но аз искам да знам. ” Тогава Бога на Смъртта му дал много изкушения: “Ще ти дам злато, диаманти, момичета, каквото искаш, дори царство”, казал той, “но не ми задавай този въпрос.” Тогава детето казало: “Това, което предлагате, е много приятно, но то е светско, аз искам това, което ще ми даде духовно осъзнаване и истинско знание.”

Тогава Бога на Смъртта, продължил да учи малко момче в тайните на живота и смъртта, ума и душата. В една от строфите Богът на Смъртта казва:” Това е ръба на бръснача, на който трябва да ходиш.” Тук той има предвид не само трудностите на духовния живот, но също така и точката, на която трябва да умреш, не физически, но на друго ниво. Това светско осъзнаване трябва да престане, и затова той прави ясна разлика между светско съзнание и духовно съзнание. Светското съзнание непрестанно се променя, а духовно съзнание не се променя. То е неизменно. Така че, това са темите, обсъждани по много, много начини в Упанишадите.

Пураните

Освен четирите Веди, има 18 книги с истории, познати като Пураните. Те говорят за същите вече обсъдени теми, но тук те се интерпретират под формата на история, така, че абсолютната истина може да бъде запомнена от хората.

Тези истории са написани в един много интересен стил. Има всичко от поезията, музиката, вълнение, агравация към реализъм и строгост на изразяване. Красотата е описана на езика на красотата, цветята на езика на цветята, воина на езика на воина.

Тук процесът на еволюция се обяснява под формата на истории, като десетте аватара или въплъщения на Вишну, нещо като това: първо водата била родена и Бог, въплътен под формата на риба – Матся аватара. След това Бог бил роден под формата на костенурка – Курма аватара. Третият път той дошъл като глиган – Вараха аватара. Четвъртият, половин човек / половин лъв – Нарасимха аватара; петия като джудже – Вамана аватара, шестия, ядосан, жесток човек – Парасурама. На седмият етап, Бог се въплътил под формата на Рама, дисциплиниран, спокоен, тих и целенасочен човек. В осмото въплъщение той бил Кришна, романтичен младеж, свирел на флейта, ядял масло и сирене, танцувал и играел с момичета, но в същото време преподавал йога. В деветото въплъщение, той бил роден като Буда, който учил на пътя на любовта, състраданието и ненасилието. Накрая, десетото въплъщение е Калки аватара, тепърва предстои в края на Кали Юга.

Тези божествени въплъщения са основната тема за много от разказите в Пураните, но описанието е много поетично. В Индия, всички деца са слушали тези истории от техните майки и баби. Така че за нас, те изглеждат много реални. Дори и във външния смисъл, те изглеждат истински, защото еволюцията на Вселената е протекло по почти същия начин. Ако изучаваш теорията на Дарвин, ще откриеш почти същата прогресия: вода, влечуги, бозайници, човек от каменната ера, цивилизован човек, мъдър човек.

Едно нещо трябва да запомните, индийците са много приказливи хора. Трудно е за тях да се съгласят, те винаги казват, “Това ли е истината? Как го знаеш? ” Те имат много демократичен начин на мислене, защото винаги са били свободни да мислят. Така че има много истории за сътворението, като например тази за океана от мляко.

ВишнуВ средата на океана има голяма змия, върху която Бог Нараяна, или Вишну лежи Трябва да сте видели тази картина, качулката на змията пази сянка над главата му и Лакшми, красивата му съпруга, мие краката му. От пъпа на Вишну изниква лотос и на лотуса седи един старец с дълга развята бяла брада и четири глави. Неговото име е Брахма, създателят. Той е създал земята, луната, слънцето, и всичко в проявената вселена.

Това е друг тип история, за да илюстрира един различен начин на мислене. Всички тези книги говорят за различните възможности на събитията. Сега вие сте тези, които трябва да разберете каква е истината. Веднъж стигнете ли до тези възгледи, ще бъдете изненадани и също малко объркани, защото те са толкова богати на обяснение, не знаете каква е истината. Един казва, вода, риби и костенурки са първите етапи на сътворението. Друг казва: “Не, то е започнало с океана от мляко, а Брахма е създателя.”

Така че, ако желаете да проникнете в този завладяваща форма на философска дискусия, ще бъде по-добре да се потопите направо в различните текстове. В действителност, когато ги четях, аз бях напълно изненадан от безкрайните разновидности на изразяване заедно с използването на поезия за да се говори за най-висшите истини. Всичко това е обяснено чрез илюстрация и вие получавате прекрасен поглед към хиндуисткия начин на мислене, за който се твърди че е в основата на всички философии и на духовния живот.

Свами Сатянанда

Йога списание, юни 1981 г.

Yoga magazine, June 1981

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Коментари

  1. Беста казва:

    Харесва ми тази част където той има предвид не само трудностите на духовния живот, но също така и точката, на която трябва да умреш, не физически, но на друго ниво. Това светско осъзнаване трябва да престане, и затова той прави ясна разлика между светско съзнание и духовно съзнание. Светското съзнание непрестанно се променя, а духовно съзнание не се променя. То е неизменно. Това е една доста силна статия и много се радвам че попаднах на нея. Вече често ще ви посещавам и се надявам все да намирам такива дълбоко смислени текстове.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>