Yoga-Studio-108
Актуален за 23.08
6 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Бхагавад Гита въведение

13 март 2009
821

Бхагавад Гита – Въведение, 2 май 1994

Йога садхана панорама, том 1, Свами Ниранджанананда Сарасвати

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108. Моля цитирайте източник и слагайте линк, когато копирате.  

Ще започна с основите на един йога текст, наречен Бхагавад Гита (Божествена песен). В традицията на йога има много текстове, които обясняват различните аспекти на йога. Йога сутрите на Патанджали например, определят психологическия процес в йога. Те започват с описание на осемстепенния път на йога: яма, нияма, асана, пранаяма, пратияхара, дхарана, дхяна и самадхи, с цел хармонизиране на физическото тяло, ума, духовния аспект на човешката личност.

Ако изучаваме Геранда самхита на светеца Геранда, Хатха Йога Прадипика на Сватмарама, Горакша Самхита на Горакнат, Шива Самхита на Шанкара и други традиционни йога текстове, можем да видим една последователност в тях. Те описват различните процеси, чрез които евентуално човек би могъл да разбере различните прояви на човешката психика. Те започват от осъзнаването на тялото и ума и целят постигане на вътрешно изживяване.

Но такъв вид теория не ни прави по-духовни. В духовния живот трябва да има интегриране и правилно разбиране на връзката на човешката психика с гуните (3-те качества тамас (инертност, застой, тъмнина, невежество), раджас (динамика, движение, желание, стремеж, сила, изява) и саттва (уравновесеност, спокойствие, контрол над себе си, чистота). Разбиране на проявите на природата и изживяване на духа, който е трансцедентален. Учението и практическото прилагане на Шримад Бхагавад Гита може да помогне в този процес на изживяване и хармонизиране на изявите на външната и вътрешна природа на Аз-ът.

Действие и медитация

Има два аспекта в живота, които е необходимо да бъдат разгледани. Единият е този на действието и другият е на медитацията. Можем да разберем действието доста лесно, тъй като е външен процес. Медитацията е трудна, защото е свързана с вътрешното, вътрешен процес. Ние имаме сколонност да идентифицираме медитативния процес като нещо, което правим за малко време и след това отново се връщаме в нормалния начин на живот. И това е голямото несъответствие и противоречие и дисбаланс в нашето усилие да изживеем, да се докоснем до духовната ни природа.
В ежедневния ни живот ние не успяваме да направим връзка между карма, действията и дхяна, медитацията. Това води до неразбиране на нашата вътрешна, духовна същност и няма напредък в еволюционното ни развитие. Карма и медитация трябва да бъдат разбрани. Най-добрият начин на разберем взаимодействието между тези два аспекта е чрез изучаването на Бхагавад Гита. Макар това да е древен традиционен текст и думи на един аватар, живял преди хиляди години, идеите там съответстват и са приложими и за днешното време и начин на живот, особено ако искаме да развием широк поглед и разбиране за живота. Имайки това впредвид аз бих желал да започна да излагам пред вас учението на Бхагавад Гита в дълбочина.

Историята на Бхагавад Гита

В древни време имало война между два лагера от едно и също семейство. Пандавите и Кауравите. През този период един специален мъж е бил въвлечен и неговото име е Кришна. Защо той е бил специален? Не защото се счита че е бил аватар (Бог, въплътен в човешко тяло), но защото е имал разбиране за човешката природа и личност и е имал способността да даде една ясна визия и насока на неговите близки последователи и приятели. Той е бил с пробудено съзнание и е живял според законите на дхарма. Той не е бил ограничен само с това да вижда нещата от собствената си перспектива, или само към неговите близки, но той включвал всичко и всички. Неговите действия имали цел – да установи знание и осъзнаване на личните задължения във връзка с обществото и света. И затова той е бил специален човек.

Кришна е взел страната на Пандавите като е станал кочияш на Арджуна, който е бил главнокомандващ на армията на Пандавите. Преди да започне войната, когато двете армии се срещнали на бойното поле, Арджуна  изпаднал в състояние на дълбока депресия, отпадналост, конфликт и безпокойство, защото видял свойте приятели и  роднини, с които е прекарал детството си, както и тези, койти са го учили на изкуства, борба и управление – готови да се бият срещу него. В това душевно състояние той изгубва ясен поглед и увереност в себе си и е изпада в невъзможност да взима правилни решения и не знае как да действа. Той бил напълно объркан. Той е в противоречие с неговият дълг – дхарма – на войн, да защитава и да пази хората.

Тази ситуация поставя под съмнение цялата му филисофия на живот. Какъв е смисълът да бъдеш роден в този свят? Дали просто да се родиш, да израстнеш, да си изпълняваш ролята в живота и накрая да умреш или има някаква по-голяма, по-висша цел? Кришна обяснява на Арджуна всички взаимодействия в живота, които са свързани към сетивата, близките, към самия себе си и към всички останали, които са непознати. Гита започва така: Арджуна казва, „Аз съм напълно втрещтен и слисан, незнам какво да правя. Умът ми е замъглен. Аз не мисля ясно. Нямам никакво желание да се бия и да постигна слава.”

Кришна описва процеса на осъзнаване на различните качества на ума и личността. Той инструктира Арджуна как да разбере карма и дхарма, как да изживее състояние на върховната природа, докато си изпълнява дълга и действията. Това е красивото на Бхагавад Гита. Не бива да се разбира като философска книга. А по-скоро като едно напътствие как да растем и да постигнем зрялост в живота си.

Дхарма

Тук не става въпрос само за главата, в която той обяснява дхарма. Има 18 глави в Гита, но точно тази, разяснена от Кришна, е най-важната, заради процесите, които са последвали. Бхагавад Гита е разделена на 18 глави, които представляват процеса на израстване и еволюция на човешкото същество, което се опитва да еволюира от земното, светското, към по-възвишено, трансцедентално ниво, където ясно може да се види откровението на дхарма.

Въпреки нашето интелектуално разбиране и философия в живота, ние лесно се влияем от хора, обстоятелства и случки. Целият ни живот е под въздействие и промяна следствие на тези 3 аспекта. Умът ни се променя, в следствие на тези случки, обстоятелства и хора, с който контактуваме. И в това взаимодействие, представата за реалността се загубва. Да запазим виждане за реалността е целта на Бхагавад Гита. В обяснението си на философията на Гитата на Арджуна, Кришна казва че е необходимо да се премине през спадове и възходи в живота, но не бива да се губи идеята и виждането за дхарма.

Но преди да продължа обяснението на Гитата, бих желал да поясня термина дхарма – обокновено тази дума е доста криво разбрана и често се спекулира с нея. Дхарма обикновено я превеждат като религия, философия, принцип на живот. Понякога като дълг, задължение,  отговорност. Но в реалността дхарма означава нещо съвсем друго. В санскритските текстове дхарма се дефинира по следния начин: Dharayete iti dharmah. Dharayete означава нещо, което е изявено, поддържано, възприето и което помага на човек да израстне трансцедентално. Това нещо, което се поддържа, което се използва и изявава е дхарма. А какво е това, което ние поддържаме, използваме и изразяваме? Качествата на живот, които не са ограничени от човешката природа.

Тези качества на живота не са ограничени от ума, чувствата или действията, но едновременно въздействат на всички нива: физическо, психическо и каузално. Тези качества са унаследени и те са сатвични (чисти и възвишени) по природа, но начина, по който ние ги изразяваме не са сатвични. Ако желаем да изразим някакво качество, ще забележим че обикновено то е раджастично (динамично, активно). Първоначалната идентификация с това качество е ограничена или лимитирана до нас самите, до Аз-ът, мен. Докато това АЗ е въвлечено в начина на изживяване на качеството, гуна-та или характерното качество, което ние изживяваме е в раджастична форма. Раджас представлява повърхността на природата на Аз-а. Първоначално, когато започва процесът на йога, ние започваме с раджастична нагласа, не сатвична.

Дхарма е като конецът, който поддържа различните зърна на броеницата заедно. Едно зърно представлява физическото измерение, друго – умственото, друго психическото. Всяко зърно представлява различни измерения и нива на осъзнаване, които ние изживяваме и изразяваме, но само едно нещо го свързва всички – и това е конецът, конецът на дхарма. И така, различните нива на осъзнаване в общо понятие за живота се базират на принципа на дхарма. Дхарма се основава на принципа на карма.

Трите вида карма

Всяка форма на взаимодействие е карма. Има 3 основни вида карма. Първият е тази карма, която представлява действието на ума. Тук говоря за ума под формата на йога терминологията – цялостния ум манас (възприемане), будхи (интелект), читта (памет и складиране на самскари, впечатления) и ахамкара – Азът или егото – махат татва. Кармите се извършват от mahat tattwa. Вторият вид карма е vacha, което означава взаимодействието в материалния свят със семейството, приятелите, обществото, нацията и света. Това е външното взаимодействое на индивида с другите, в което той изразява чувства, мисли и действия -  външна карма.
Третият вид карма е изпълнена от buddhi (buddhya). Buddhya означава разционалното разбиране на това, което се случва и външно и вътрешно, аспекта на познанието, мъдростта, знанието, разбирането. Процесът на познаване и разбиране не винаги е интелектуален процес, дори по-скоро е чувството на „Аз осъзнавам”. И това усещане за осъзнаване е будхяя карма. И така, кармата се базира на тези 3 вида карми. Дхарма представлява качествата, които в основата си са сатвични, или чисти, а кармата представлява изразената, проявена във външния свят дхарма.

Хармонизиране на желания, философия и действия.

Проблем изниква в определен период от живота ни. Ние сме неспособни да хармонизираме нашите дълбоки, най-съкровени мисли или нашата философия с действията и външните мисли. Нашата лична философия се основава на някакви духовни или творчески аспирации. Нашите мисли се основават на външните въздействия и влияния, а нашите действия се базират на нуждата и подтика на физическите и умствени сетива и усещания. През по-голямата част от времето ние сме неспособни да хармонизираме трите аспекта: действие, желание и философия. Нашата философия ни води към една посока и там има някаква степен на хармония, нашите желания ни водят към друга посока, нашите действия ограничават представянето ни във физическия свят. Тази несъвместимост между трите е причина за конфликт и объркване. Йога цели да постигнем хармония между тях.

Парамахамсаджи (Свами Сатянанда, бел. на ред.) често казва че йога цели да интегрира способностите и проявите на главата, сърцето и ръцете – което значи интелекта, емоциите и действията. За много от нас йога е просто един физически процес, за други, йога е духовен процес. Каквато и да е концепцията ви, каквото и да казват различните учители и мъдреци за йога, за да бъдем вещи и изкусни, ефективни в живота, задължително е да има интегриране и хармония между действия, които изпълняваме, желанията, които ни мотивират и личната философия, която ни води през живота. Когато има синхрон, тези 3 аспекта дават реализирането на дхарма. След което кармите се променят. И това е основната идея в Бхагавад Гита.

Кратко изложение на глави I-IV -  May 3, 1994
В първата глава се говори за депресия и тревожност. Втората глава е за samkhya; третата е за карма, четвъртата е за гяна – карма, 5 – карма саняса; 6- дхяна – медитация. Преди да преминем към следващите глави, нека разгледаме набързо всяка от първите 4.

ЙОГА НА БЕЗНАДЕЖДНОСТТА – глава 1

Първата глава е за депресия и тревога, напрежение. Странно нещо се случва тук. Кришна е озаглавил всички тези глави с йога, а началото е за конфликт и безбадеждност. Защо хората се обръщат към системи като йога? За да се научим как да се справяме с умствените си процеси, да бъдем по-спокойни отвътре, да бъдем по-балансирани. Някой се обръщат към йога за лечение, а други, за да се отърват от стреса. Има много различни причини, но всички те показват че има някаква форма на дисбаланс, която ни притеснява. Този дисбаланс се приема за недостък, за слабост в живота. Това показва загуба на нашата визия в живота, на дхарма на тялото, на ума, на дхарма на семейството, обществото, желанията, кармата. Поради тази загуба на баланс се получават и вътрешни конфликти и напрежение.

Тези конфликти и проблеми са като главата на змията Hydra. Откъсваме една и на нейно място изниква нова. Откъсваме и тази и друга изниква на нейно място. Заради праволинейното ни възприятие, ние виждаме само главата, която е отпред, но не и това, което е скрито. Когато видим главата, си мислим че това е главния проблем. Когато откъснем главата си мислим че проблемът е елиминиран, но тогава изниква друг на негово място. Това е следствието от праволинейното мислене и възприемане на света. Ние виждаме предимно това, което е пред нас и не можем да погледнем отвъд, да разширим кръгозора на възприятията.

Веднъж един разстроен човек дойде при мен в ашрама и каза „Свамиджи, аз съм много объркан, Не харесвам природата, нищо не е еднакво, тревата е прекалено ниска, дърветата твърде големи, храстите малки. Имам желание да обиколя света с един трион и да направя всичко в еднакъв размер.” Неговата логика за нещата по този начин бе толкова невероятно силна, че почти успя да ме убеди че е прав. И накрая, с помощта на благоловия от Гуру, моята логика победи. Аз му предложих да се качи на самолет и да погледне отгоре. Тогава ще види всичко в един размер. По-късно разбрах че този човек е станал пилот. Той живеел постоянно в кабина на самолет. Това е подобно на йога виждането.
Според йога, има 7 слоя на съзнанието. Всеки слой е по-еволюирало ниво на съзнание – ум, възприятие и опитност., като започнем от муладхара, минем към свадхищана, манипура, анахат, вишудхи, агия и сахасрара (чакрите, бел. на ред.). По този начин еволюцията се осъществява в човешкия живот. Депресията и тревожността са резултат от блокиране на този еволюционен поток. Ако можехме да изпитаме еволюционния процес в себе си, тогава светът не би бил в конфликт. Но не, ние сме се вкопчили към нещата и сме хванати в капана на омагьосания кръг, и това е нашия живот.

И така, за да може Арджуна да излезне от това състояние на безнадеждност, Кришна започва да обясня системата на Самкхия. Тук човешката личност е видяна в различните етапи от непроявеното до проявеното, под формата на енергия – прана, татви – елементите, природа – гуните, гянендриите – сетивата. Кришна обяснява Самкхия, така че да впечатли Арджуна, търсещия, или ученика. Нека да си представим че ние всички сме търсещите, садхака – ученици, практикуващи – и нека си представим че има много пространства и нива на човешката опитност, които е необходимо да бъдат възприети стъпка по стъпка, ниво след ниво.
В това пространство ние чувстваме под формата на болка или удоволствие, което създава промени и на по-фини нива. Когато се почувстваме прекалено стресирани, доказано е че това състояние въздейства и енергийно – върху праните, върху физичекото тяло, ума, чувствата, мислите. Така че дори едно нещо да се случва, то афектира различните нива на съзнание – от най-грубото да най-финото. Ако възприемем едно нещо да бъде напълно външно, това е погрешно схващане. Това е само изява, външния ум, който казва –  това е външно, но ефекта и въздействието на това влияе вършу цялостната ни личност.

В тази глава Кришна описва как да намерим баланс между действията, желанията и реалните ни стремежи. Ако има дисхармония между действия, желания и вътрешни стремежи, тогава настъпва провал. Това е доста очевидно, няма как да приемете че това е просто една идея. Това е реалността. Нашите стремежи може би са насочени към това да израстваме и еволюираме и да познаем непознатото. Нашите действия може да са насочени към нуждите на тялото, сетивата и ума. Как мога да еволюирам ако съм фалирал, ако нямам какво да ям и съм гладен. За това, действията и желанията са различни. Желанията са ограничени в рамките на умствената структура. Желанията се влияят от нашите слабости и амбиции, които са свързани с външния свят. Кришна набляга на това, че провал настъпва, ако човек не е способен да балансира тези 3 аспекта – стремежи, желания и действие.

И така, Гитата продължава по своя присъщ начин.  Не приемайте себе си просто като тяло, което виждате, не приемайте себе си просто като ум, които изживявате частично. Всяко действие в живота, всяка мисъл, всяко взаймодействие въздейства цялостно върху нас. И във следващата глава на Гита, Кришна обяснява какво да направим, за да постигнем този баланс и хармония в цялостната човешка структура и измерение.

КАРМА ЙОГА  – глава III

В третата глава се говори за един много важен момент в живота ни, а именно кармата. Тук карма се свързва с думата йога. За да разберем напълно тази глава, ще трябва да погледнем на тези две идеи отделно – карма и йога. Какво е карма? Смята се че карма принадлежи на  царството на Пракрити (според философията на Самкхя, Пракрити е женската енергия, Пуруша мъжката, бел на ред.) – проявената природа, външния свят и не на измерението на Пуруша, непроявеното съзнание. Всеки вид карма, всяко действие, което правим принадлежи към външния свят Пракрити. И тук е необходимо да разберем как човек изпълнява действие, карма, и как кармата всъщност въздейства върху човешкото поведение.

Разбирането за карма

Има много ясна концепция че кармата се появява поради нашите привличания и желания и изживяването на тази карма продължава за продължителен период от време, докато не намали интензитета си. Събитията, които пораждат карма са всъщност статични по природа. Изживяването или обстоятелствата, които сме имали в детството ги помним поради тази кармична връзка, връзката на действието. Някакви случки, които сме изживели преди 30 години ги помним поради кармичната връзка. Събитията, които дават живот на кармата, кармичната връзка, са се случили отдавна, но те влияят и сега. И така, събитията и случките, който създават карма, разбираме че са статична, а не динамична сила. Статичните сили създават вълнички в света на Пракрити, външния свят – проявеното – ума, емоциите, държанието, и така този процес продължава.

Нека да вземем за пример едно цвете, което е неподвижно, един храст, дърво или растение. То си остава на това място, не се движи с вас наоколо из градината. Това цвете, което е прикрепено за едно място, издава миризма. Миризмата има способността да се движи с вятъра. И в зависимост от посоката на вятъра, ако се случи да сте на правилното място в правилния момент, или пък на неподходящото място в неподхoдящ момент, можете да усетите полъха и миризмата, без дори да виждате цветето. И така разпознаваме че някъде наоколо има цвете. Същото нещо се случва с парче изгнила плът. То си лежи зад ъгъла и когато лекия ветрец се появи, вие усещате тази миризма. Колко далеч се носи миризмата, зависи от силата на вятъра. Много пъти миризмата се носи на далечна дистанция, но ако няма полъх и вятър, миризмата си остава там, където е източникът и.

По същия начин, кармите, събитията, ситуациите, обектите са винаги статични. И потока на ума носи миризмата на този статичен обект за дълъг период от време. Тази миризма може да се носи месеци, години, в зависимост колко силно духа вятъра в главата ни. Това движение от природата на ума и личността е карма. Поради това разсейване на човешката природа и държание, тъй като не умеем да настроим нашите умения и дарби една с друга и да ги насочим към една цел, кармите играят много силна и могъща роля в процеса на разбиране на нас самите.

Привличане и отблъскване

В Йога сутрите на Патанджали, се казва че удоволствието се поражда когато има привличане (харесване), и болката се появява когато има отблъскване (нехаресване). Има две сутри:

Sukhanushayi ragah. Duhkhanushayi dvesgah.

И така, когато има привличане към обект или случка, се получава идентифициране с този обект и тогава се появява чувство на удоволствие. Ако има отблъскване от обекта, идеята или случката, тогава идва страдание. И така, привличането и отблъскването в проявения свят, в света на Пракрити, са две форми на карма. Тези карми, които са всъщност творение на нашата собствена природа и същност, на нашият ум, са толкова мощни и афектират целия ни живот. Кармите в проявения свят принадлежат към полето на сетивата, ума и психиката. Тези три комбинирани заедно могат да станат много голяма сила, въздействайки на основни структури в живота на човек. Когато има много силно разсейване на човешката личност, когато вятърът има силни течения, тогава ние сме отнесени и нямаме стабилност. Всеки един от нас в един момент от живота си е преживял подобно отнасяне в моменти на болка или удоволствие. И това е карма.

Причината, поради която йога е включена тук е защото йога ни дава осъзнаване на кармите, там където са родени, там където се складират и където биват изживяни от човешкото същество. То е като да разпознаеш че приятната миризма идва от цветето роза, а миризмата на изгнило от парчето плът, което причинява и привличането и отблъскването. Но познанието за това просто като изживяване и опитност, дава значение на йога по отношение на кармите. Това е аспекта на карма йога, за който говори Кришна в третата глава на Бхагавад Гита. Докато сте в света на Пракрити, външния свят, със сетивата, качествата и природата, ума – не можете да избягате от кармата.

Тези карми са като семена, посяти в съзнанието ви, които в течение на времето порастват и се превръщат в дървета. Тези семена, който посявате днес, ще станат дървета утре, давайки плодове и цветове в бъдещето. Ако дървото, което расте е болно и слабо, с буболечки, които го изяждат отвътре, тогава какво прави градинарят? Той отрязва дървото и на негово място засажда друго. А ние способни ли сме да отсечем нашите болни дървета, нашите несигурни и изгнили отвътре дървета. Не, ние си носим мъртвите дървета с нас и това е ефекта на кармата, който се предава от поколение на поколение, от живот на живот.

Непривързаност и различаване

В карма йога човек е необходимо да развие спосбноста да разпознава силата и големината на дървото. Ако дървото е здраво, енергично и жизнено, тогава може да оставите да живее, но все пак е необходимо да го подкастряте от време на време. Веднъж аз помолих един ученик да подкастри дърветата из ашрама. Отне му 6 месеца за да го направи и аз си помислих че това има символично значение. Аз често го наблюдавах как подкастря и чисти дърветата с градинарските си ножици. Той заставаше пред дървото и го оглеждаше от всички страни и възможни ъгли – короната, клоните, основата. Той почесваше главата си, кимаше, взимаше един клон и го отрязваше. След това той се отръпваше малко назад и отново оглеждаше дървото от всички страни.
Дали му харесваше да подрязва и окастря дърветата не разбрах. Но аз докато го наблюдавах, това ми даде идеята, че независимо колко време ни отнема, това е начина да се почиства и орязва дървото. Да го оглеждаш от всички страни, да откриваш къде са слабите и болни места, коя част на клоните са засегнати, кои са вече мъртви и ненужни и просто ги отрязваш. Не позволявайте болестта да се рзпространи из цялото дърво. И дори, преди хиляди години е казано, че за да се прекъснат кармите, необходимо е да имаш остър инструмент, който се базира на непривързаност и разграничаване. Непривързаността е острия ъгъл, а дръжката на инструмента е различаването. И така, вие държите оръжието за дръжката – различаването и използвате острия край, който представлява непривързаността, за да режете кармата. И по този начин, семената, които посявате днес, ще дадат добри и здрави плодове утре.

Това е и теорията и практиката на карма йога. Карма йога не е просто усилена работа, а по-скоро способността да разпознаваме умственото си състояние, в което се намираме докато извършваме определена работа или практика и да се стремим да се справяме с тези ментални състояния. Разпознаване на състоянието на привличане, както и състоянието на задоволство от ситуацията; и отблъскването, нехаресването, неудовлетвореността и страданието, което се изпитва от друга ситуация; както и нуждата от това да запазим жизнерадостно и здравословно състояние на ума – това е карма йога. Това е в общи линии идеята на третата глава на Гитата.

Гяна – карма йога – глава 4

В четвърта глава същата концепция е обяснена още по-дълбоко, като се обединяват с аспекта на гяна – мъдрост или знание. Четвъртата глава в Гита е за карма йога с мъдрост. Това е много важен момент, който означава че карма йога не е неосъзнато въвлечена, а си има осъзнато изпълнение и внимание. Ние човеците сме много инстинктивни същества. А инстинктът е част от измерението на неосъзнаваното. Ние реагираме, но никога не сме се учили как да действаме. Ние реагираме на много неща, и в тази реакция се включват различни аспекти от нашата личност. Тези реакции идват от амбициите, стремежите, слабостите, желанията и мислите, които са част от нашата ограничена природа, които са раджастични по своята същност.

Реакциите винаги са раджастични по своя характер; това е тяхната коренна природа. Ако има много силна реакция, тогава може да бъде и тамастична – много ограничена, интертна ситуация, която потапя ясната визия дълбоко под водата и не позволява на ума да разпознае действителната ситуация. Очите могат да виждат ясно само извън водата, а ако се потопите във водата и отворите очи и се огледате наоколо, ще виждате замъглено. Няма да бъде тази яснота, която имате извън водата. Със сетивата е по същия начин. Зрението е там и вие виждате, но в различните ситуации и обстоятелства, в зависимост от това дали сте във водата или не, имаме различно виждане и разпознаване, в зависимост от заобикалящата ни среда.

И това е осъзнаването, което представлява знанието и мъдростта, разпознаването на карма, източника на карма и дали сме повлияни от егото, дълбото, неосъзнавано желание, от някаква форма на амбиция и мотив, или от желание за контрол, положение или сила. Една идея, която първоначално е била раджастична, става тамастична. Силата и амбицията, които стартират като раджас, по-късно лесно се превръщат в тамас. И за това, мъдростта е важен аспект, познаване на себе си е необходимо, за да можем да превърнем карма йога във форма на практика, садхана.

Садхана (лична практика, дисциплина, която се изпълнява с цел постигане на усъвършенстване) не е нещо, което е за кратко. Йога сутрите ясно са дефинирали, че саднаха трябва да се практикува за дълго време и с вяра и постоянство. Само тогава може да се поставят добри основи. Три неща се споменават в този контекст: постоянство, редовност и вяра. Редовността е продължително осъзнаване на тази садхана. Има хора из целия свят, които практикуват или са практикували йога много години и смятат че това е достатъчно. След което те поемат по различни пътища, мислейки и приемайки себе си за експерти и учители, или ако не учители, поне първокласни адепти „АС”. Но всичко това е просто една интелектуална игра. Те могат да се наричат йоги, майстори, адепти, учители, но аз съм садхака и няма да спра да бъда такъв – човек, който продължава да се стреми. Аз знам че няма да бъда учител, аз няма да бъда „Ас”. Аз ще съм това, което съм, според мойте ограничения, менталност, самскари и карми, на които съм изложен и които все още не съм отработил. Толкова е просто. За това, садхана се състои от 3 неща: редовност, вяра и продължителна практика, докато не се постигне съвършенство.

И от тук следва, че в живота на един йога, садхана се приема за най-важното – практиката, дисциплината, която следвате. Един йоги осъзнава посоката, към която трябва да се движи. Един бхоги (този, който живее в материалния, сензитивен свят) е човек, който е загубил посоката и ясното си виждане. Един бхоги е хванат в капана на болка и удоволствие и има замъглен ум и замразено сърце. Един йоги има ясна представа за посоката и е способен да поддържа тази посока дори и в най-тежката ситуация, в най-проблемните и тежки моменти. Кришна казва много пъти на Арджуна: “Бъди йоги.” И това е една чудесна идея – да възприемем тази философия в живота си. Нека всички бъдем йоги и да имаме тази способността да откриваме посоката, независимо колко мрачен е деня, независимо колко облачно е небето. Ако меланхоличното и мрачното около нас създава и подобно настроение и състояние на ума и на нас– тогава ние сме бхоги. Но ако въпреки цялата тъмнина умът остане бляскъв и светещ като лъчите на слънцето, тогава човек е йоги. И това е гяна-карма йога – по начина, по който е описана в четвъртата глава на Гита; карма йога със знание, разпознаване и приемане на ситуациите, съчетано с осъзнато усилие да отидем отвът всичко това, да преодолеем ограниченията и недостатъците си.

Превод за Йога студио 108 – Светлана Благоева

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>