Yoga-Studio-108
Актуален за 21.09
2 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Дисциплината

23 октомври 2005
560

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИСЦИПЛИНАТА
Свами Ниранджанананда Сарасвати

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108. Всички права запазени.  

Дисциплината е най-малко разбраната дума в целия свят. Целта на дисциплината е много проста – да даде възможност за ръководство над изявите на ума. Ние знаем как функционира умът. Знаем члие много лесно се разсейва, че е подвластен на харесване и нехаресване, че лесно се хваща за идеи, емоции, убеждения и вярвания. Знаем че е подвластен на трите гуни – качества – саттва, раджас и тамас, и че когато умът е под въздействие само на личното си държание, функционира на много нестабилно ниво, без яснота.

Ролята на дисциплината е да постави ума в такова положение, че да е свързан с позитивното и креативното. Обикновено ние желаем да бъдем позитивни и креативни, но нашата умствена нагласа не ни позволява. Има твърде много причини за объркване; има постоянна борба със себе си. Дисциплинирайки себе си означава да изберем да окуражаваме и поддържаме вътрешната ни спокойна природа и нагласа пред алчната за постижения и користолюбива нагласа, която обикновено имаме при взаимодействие един с друг.

Дисциплината може да се дефинира като способността да наблюдаваме ума да го правим спокоен, безмълвен. Но това, с което трябва да започнем, за да станем по-сензитивни и да долавяме и да усещаме нашите вътрешни дейности и държание и да осъзнаем естеството на ума, трябва да следваме дисциплина, която е наложена и дадена отвън. Защо? Защото рано или късно тази дисциплина създава благоприятна среда в нашата личност. Моуна е една от честите начини на дисциплина в ашрамския живот. Моуна има много семпло значение – тишина – но това е нещо, което е много трудно на практика. Докато умът не практикува моуна, докато продължава да бъбри, ние ще сме принудени да бърборим и между себе си. Но когато умът стане тих и релаксиран, моуна се превръща в нещо естествено, спонтанно и лесно и ние започваме да наблюдаваме неспокойната природа на ума от центъра на нашата собствена спокойна нагласа. Това е един пример как едно външно и наложено ограничение може да помогне да се подобри качеството на нашето себе-възприемане и разбиране, така че да можем да управляваме и да се справяме с ума.

Как избираме каква дисциплина да следваме, за да сме сигурни че тя ще ни помогне, а няма да ни ограничи и колко далеч можем да стигнем по този път, зависи от нас. Но целта на всяка дисциплина е да ни накара да осъзнаем природата, отношението и държанието на ума си. Обикновено това как се държим е под въздействие на ума, но когато сме в състояние да даваме насока на ума според нашите избори и желания, това е вече дисциплина и това води до по-фината дисциплина на йога.

През нашия живот обикновено следваме ума, според харесванията и нехаресванията, мъдростта и невежеството, зрялостта или незрялостта. Но просто да следваме природата на ума води до разсейване и неспокойствие. Обаче тези, който са в състояние да контролират и напътстват ума казват че дисциплината е важна, за да накара ума да се успокои и да бъде удовлетворен и да изразява своята мъдрост и креативност.

Погледнато по този начин, дисциплината просто представлява мениджмънт на ума. В Йога сутрите на Патанджали, първата сутра гласи Atha yogah anushasanam, което означава „А сега, фината дисциплина на йога”. Тази сутра дава идея че йога ни насочва към посока, която ни дава възможност да се наблюдаваме и да насочваме ума към тази мъдрост, разбиране и знание. И накрая дисциплината е израз на хармонизирани емоции и държание, израз на една балансирана личност.

За да създадем това условие трябва да започнем като дадем една редовност и регулировка на нашия начин на живот и умствено държание. Имаме нужда да разберем какво е подходящо или неподходящо за развитието и растежа ни, както и за заобикалящата ни среда. И тогава можем да подобрим изразяването на нашата личност, нашите действия и държание.

Как дисциплината е важна за успех в живота.

Ако искате да успеете в живота, трябва да екипирате личността си, за да се отличавате и да успявате, в отделните ситуации и среда на живот. Ако искате да създадете хубава музика на струнен инструмент, първо е необходимо да настроите инструмента. Ако искате да имате хубав и ясен звук на барабани, трябва да ги затегнете. Ако искате да успявате в живота, трябва да се концентрирате върху целите си. Това усилие, което ще положите е дисциплината.

Фината дисциплина не е нещо, което ви е наложено отвън. Външното налагане представлява рутина, не дисциплина. Ежедневната рутина и дисциплината са две различни неща. Дисциплината се проявява чрез начина на мислене – как мислите, какво мислите, дали е негативно или позитивно, правилно или неправилно, градивно или вредно. Това се изразява по начина, по който говорите и как говорите. Проявява се чрез действията, държанието, във всяка ваша стъпка и измерение на живота.

Целта на дисциплината е да ви доведе до саням, където дисциплината и себе-обуздаването са балансирани и спонтанни. Дисциплината и саням са началото и изграждането на един и същ принцип. Саням започва с дисциплината, особено усилието да направлявате настроенията си и начина, по който се държите, така че те да са позитивни, креативни и конструктивни.

Един прост пример – когато живеете и работите с други хора. Всички могат да имат една и съща цел и фокус на вниманието, и пак може да се появи конфликт, неразбирателство и несъответствие в интересите. И какъв е приоритетът тук? Общата визия, която имаме като цяло, или личните взаимоотношения, който могат внезапно да пламнат и да се проявяват спонтанно? Обикновено, личните взаимоотношения поемат надмощие в такъв момент и това моментно припламване може да ни накара да не харесваме или да намразим друг човек, дори не за кратко, а за дълго време. И това взима надмощие над нашите споделяни цели и идеи и продължава да афектира нашето държание.

Ако всеки от нас си удря неговия барабан и надува неговата си свирка, без никаква мисъл, ритъм и хармония, представете си каква какафония ще се създаде? Но ако свирим в тон с другите, ще създадем много красива и силна симфония. Създаването на тази симфония е целта на дисциплината – в мислите, в отношенията, държанието, убежденията, участието, в действията, в това да сте щастливи, оптимистични и динамични.

Ако например нарушите правилата докато сте отседнали в ашрам, това не е от съществено значение за общата атмосфера в ашрама, защото не човек прави атмосферата в ашрам. Но всъщност обстановката в ашрама може да доведе до промени във вас. Ако не зачитате правилата, значи че не прилагате в максимална степен вашето обучение и време, прекарано в ашрама. И това показва , не незачитане на правилата, а незачитане на самите вас, липса на убеденост и вяра в себе си. Това идва от липсата на възприемане, за да осъзнаете естеството на процеса. И тогава кой е този, който губи?

Ако това състояние на недостатъчно себе – възприемане се запази, няма да имате успех и постижения, независимо какво правите и къде се намирате, защото не вярвате в собствените си сили. Но вие имате тази сила, така че всъщност ви липсва вяра. В момента, в който започнете да вярвате в себе си, ще настъпи голяма трансформация в живота ви. Вярвайте в себе си, вярвайте в това, което правите, вярвайте в това, зад което стоите и защитавате, ако искате да сте щастливи и да успявате в живота си.

И тогава можете да го обясните, всяка изява на личността и държанието, когато са дисциплинирани, стават по семпли, конструктивни и красиви. Ако не зачетете концепцията на саням или себе-въздържанието – това показва слаба воля, неясен ум и липса на вътрешна сила. Когато притежавате саням, вие сте свободни, вие изживявате радост, щастие и разширение, и вдъхновявате и другите хора около вас.

Каква е разликата между обикновените желания и духовните желания??

Желанията са желания. И двете са родени от нуждата за задоволство. Ако няма нужда за удовлетворяване, тогава няма да има и желания. Желанията показват нужда за удовлетворение в живота ни. Дали нашето внимание е насочено към материални придобивки или духовни е друга материя, но желанието ни дава мотивация за действията ни, за кармите ни. Подходящите желания, комбинирани с действия, водят до удовлетвореност. Въпросът е как да насочваме желанията, и това е истинското обучение и тренинг.

В йога, желанията не са просто сляпо следвани, а по-скоро използвани за да извисят нашата личност. В обикновения живот, хората сляпо търсят да изживеят удовлетвореност и да изпълнят желанията си, независимо колко незначително може да бъде това. Но когато напредваме в духовния живот, се учим да сдържаме аспекта от нашата природа, която е жадна за удовлетвореност, независимо на каква цена и с какви средства.

Големите учители са казали че един от начините да направим прогрес в духовния живот е когато желанията станат по-малко. Желанията няма да свършат, но тяхното захващане към нас, което ни кара да търсим емоционално, сензитивно и интелектуално задоволство ще бъде по-леко и по-малко. Въвличането в желанията поражда чувства на привличане и нехаресване, чувства на притежание и отхвърляне. И напрежението от тази дуалност, която ще се появи в резултат на желанията е фактора, който създава объркване и конфликт в нашите приоритети. И за да бъдем стабилни в нашия напредък по духовния път, не е въпрос на трансцедентиране на желанията, но знанието как да ги канализиране и насочваме в посока, която е важна и ни води към израстване. В действителност дори не е необходимо да сте загрижени с лични желания и аспирации. Достатъчно е да имате цел, фокус и да продължавате да вървите по пътя. Оставайки верни на целта. То е като да пътувате от един град в друг. На пътя можем да спрем множество пъти, да похапнем, или заради инцидент, или да се наслаждаваме на красива гледка. Можем да спираме колкото си искаме пъти, но целата си остава – да достигнем до нашата дестинация. Подобно на това, веднъж щом определените вашите цели, желания и стремежи в живота, просто не ги забравяйте. Продължавайте да вървите към изпълнение на тези желания и цели, като в същото време се справяте и с другите желания – когато и както се появят., като ги разграничавате по тяхната полезност и за вашето развитие и напредък в живота.

Как можем да запазим спокойствие и баланс в болезнени и неблагоприятни ситуации?

Единствения начин да останем спокойни в повечето неблагоприятни ситуации е чрез мъдрост. Мъдростта е приложеното знание, приложено разбиране. Когато успеете да приложите знание, то се проявява като мъдрост. Чрез мъдростта можете да наблюдавате различните прояви на ума си, емоциите и чувствата, който ви дават усещане за болка и удоволствие. Отнема много време, за да успеете да развиете такава мъдрост, но като резултат, когато сте способни да разберете една ситуация чрез прилагане на мъдростта ви, можете да преодолеете болката и страданието и да запазите спокойствието и вътрешния баланс. Това е една от най-висшите дисциплини – садхана, която човек може да си постави в живота.

Yoga Magazine, Dec 2005

Превод Светлана Благоева

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре Tags: ,

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>