Yoga-Studio-108
Актуален за 21.09
4 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Тантра лява и дясна

11 април 2015
899

ЛЯВА И ДЯСНА ТАНТРА
СВАМИ НИРАНДЖАНАНДА САРАСВАТИ

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108. Всички права запазени.

Тантра е философия и различните практики на Тантра попадат в различните категории на “лява” Тантра и “дясна” Тантра – вамачара и каулачара. Тантра приема живота такъв, какъвто е – с неговите разновидности и многообразие, и има за цел да развива различните аспекти на личността, без да налага някакви идеалистични дисциплини. Тя просто иска да трансформира човешкото отношение, поведение, характер и изразяване.

Ние имаме определени предпочитания според нашите харесвания и избори. А тези желания и амбиции, или цели, които сме си поставили в живота, представляват аспекта на лична удовлетвореност – искам да бъда удовлетворен чрез постигане на нещо в живота си и това желание за удовлетвореност може да бъде чудесна мотивираща сила, ако тя е насочена в положителна посока. Тя може да бъде и много ограничаваща и егоистична сила, ако се канализира в негативна посока. Така че основният акцент в Тантра е на канализиране на всякакъв вид желания, чувства, идеи и инстинкти – да им придава духовна нотка, а не светска. Тя трябва да има духовен оттенък към живота, защото инстинктите на глада, сетивните и чувствени наслади, страх и т.н., се считат за инстинктите, свързани с ежедневния човешки живот.

И така, в Тантра, е необходима пряка конфронтация с тези инстинкти, които потискат растежа на личността ни, или които ограничават израза на нашата висша същност. Ако желанието е за чувствено, сексуално, сетивно удоволствие, то тогава това е много мощна сила, която може или да разшири нашето възприятие или да го ограничи. Целта е, че ние трябва в крайна сметка да постигнем пълно осъзнаване на това, което се крие зад тези сили, инстинкти и пориви. Какви са те? От къде идват? В коя посока отиват? Как можем да идеализираме тази енергия, която се съдържа в инстинктите, в желанията или амбициите?

В Тантра са дадени няколко определени садхани, или набор от практики. Една от тях е например, когато садхака отива на гробище и прави там медитация. Ясно е че всеки, който отива на гробището и се опитва да медитира, определено ще получи сърдечен инфаркт, ако психиката му започне да се проявява чрез образи. Инстинктите, вътрешните страхове и преживявания започват да се манифестират чрез психически проявления и когато излезнат наяве, се превръщат в много ясно визуално преживяване. Вие виждате нещо, което не е там. Можете да видите призрак, дух, божество, демон – всичко може да бъде видяно. Това е проекция на собственото ни съзнание, и тантрическата садхана действа като катализатор на проектирането на съзнанието и го изживява в цялото му разнообразие.

Ако сме в състояние да променим нагласите, ежедневните ни възприятия и идеята ни за себе си и това, което сме, тогава настъпва определен вид пречистване или трансформация в нас. Ние ще се издигнем отвъд изживяването на инстинктивната природа, страхове и елементарните, основни самскари (впечатления, архетипи) и карми в живота. Различни видове личности са дадени в Йога, в модерната психология, а също и в Тантра. Йога определя личността в съответствие с трите гуни- сатвична, раджастична и тамастична, а съвременната психология класифицира хората като динамични, емоционални, интелектуални и психически.

Тантра класифицира личността като “пашу”, “вийра” и “дева”, “пашу” означава “животинска”, “вийра” означаваща “воин” личност, и “дева” – “божествена” личност. И според Тантра система тези три вида личности, съдържат в себе си аспектите на сатва, раджас и тамас. Дори човек, който има животно-подобна личност – пашу, ще има и от качествата на сатва и раджас, не само тамас. Дори божествената личност ще има елементи на раджас и тамас в различна степен. И вийра бхава, личността като воин, ще съдържа и трите гуни. Това е широка класификация, която представлява основната структура на нашата личност. Така че превръщането на личността от животинска към героична и оттам към божествена е това, което се случва в Тантра чрез тантрическа садхана.

Тантра садханата е най-трудната област за разбиране. Най-общо и масово тантра се асоциира най-вече с техники и практики, които включват сензитивни и сексуални  удоволствия. Но ако погледнем в различните традиции на Тантра, “Маха нирваната Тантра” или друг клон на Тантра, ще открием, че принципите са базирани на системата Самкхия: пробуждането на чакрите и на кундалини енергията чрез практики на пранаяма, мантри, концентрация върху янтри, мандали и други видове медитация, които ни доближават до нашата вътрешна личност или съзнателност.

Тантра смята женския аспект за превъзхождащата част от творението, и в този аспект на Тантра, която е каулачара, инициация с мантра се дава от жената: жената инициира съпруга си, майката сина си, дъщерята може да даде инициация на бащата. И това е мантра инициация.

Аспектите на Тантра, които са свързани с други философии, като будизма, Ваджраян Тантра, Махаян Тантра, Тантраян Тантра, са отново медитативни или аналитични. Това са аспектите на гяна йога: самоанализ, самосъзнание, “кой съм аз?” “къде съм?” “дали аз съм това, за което се мисля, или съм нещо повече от това?” Те включват някои практики, като например випасана. Випасана е само една техника има и други техники, които са известни сред широката общественост и които се дават в момента на започване на инициациата. Те действат като начин за спиране на повърхностната умствена дейност и стимулиране по-фината умствена дейност.

Системата “дясна ръка” на Тантра е Йога – яма, нияма, асана, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна. Йога е сбор от техники едновременно и от Тантра и от Самкхя. В кундалини йога, в крия йога, където работим с чакрите и кундалини, това са част от аспектите на Самкхя, както и част от Тантра. Практиките на кундалини и крия йога се считат за синтез на Йога и Тантра.

“Лявата” Тантра приема петте принципа на живота – Панча макар. Тези пет принципи са: Матся (риба), ман (плът), майтхуня (секс), мадира (вино), мудра (зърно), но те трябва да бъдат разбрани и разгледани от духовна гледна точка. Как тези елементи да бъдат приети с духовна нагласа и да се използват за духовни постижения е обяснено в “Куларна Тантра”, която е трактат. Ако чрез пиене на вино можеше да се постигна себе-реализация, всеки пияница в света щеше да бъде просветлен; ако с яденето на месо може да се постигне себе-реализация, тогава всеки не-вегетарианец щеше да бъде просветлен; ако от сексуален акт някой може да постигнат себе-реализация, тогава всички в света щяха да бъдат просветлени, включително и животните. А определено, това не се случва.

Така че тези принципи не трябва да се приемат в буквален смисъл, а в техния символичен аспект. Тялото развива свое собствено вино вътре в себе си и тази концепция е изяснена в Кундалини практиките. Този нектар е създаден от бинду чакра и чрез практики като кхечари мудра, бандхи и други мудри, можем да се научим да извличаме този нектар. Това е истинската концепция за виното. Тук определено не става дума за пиене на ром. шампанско и други неща.

Концепцията за риба е всъщност идеята за пранаяма. Тантра казва: само две риби трябва да бъдат взети. Какви са тези две риби? Дъхът който се движи в двата канала – ида и пингала. Този дъх трябва да се контролира. Затова концепцията, символиката в израза “ядене на риба” е – контрол на дишането и праната.

Подобно на това, и другите неща са обяснени в Тантра. Действията като сексуалните отношения, пиенето на вино, или яденето на месо – само поради нашето невежество ние казваме, че те са част от Тантра, защото не сме в състояние да разберем езотеричния, символичния смисъл. Ако обаче ги погледнем от духовна гледна точка, тогава дори левият аспект на Тантра е най-вече медитативен процес.

И така Тантра, според моето разбиране, е директно изживяване на реалностите на живота. Необходимо е да се опитате първоначално да анализирате и разберете традицията, от която тези философски системи идват, и това, което те се опитват да ни кажат, и чак след това ги сравните с модерните условия на живот и ситуации. И да си зададете въпроса “Дали това е истина?”. Дали моето разбиране е правилно? Дали разбирането на автора е правилно и вярно? ” Защото от една страна ние казваме, че за да се развиваме духовно, трябва да постигнем контрол над ума, което ще доведе до някаква трансформация и преобразуване на основните тенденции в нас, докато от друга страна казваме, че пиенето на вино е ОК; правейки го, то ни води към тамас, но и това е ОК, да сме раджастични също е ОК, човек трябва да бъде раджастичен и още оправдания.

Тантра набляга на изживяване на осъзнатост, а не наложена идеалистична дисциплина; а други школи подчертават наложената идеалистична дисциплина с надеждата, че, ако вашите убеждения са достатъчно силни, с течение на времето вие ще бъдете в състояние да надскочите вритите, модификациите на живота или изкуствените животински тенденции.
Ако нашата санкалпа шакти (силата на решението), ичча шакти (силата на желанието) и крия шакти (силата на действието) са силни, тогава можем да променяме нещата. Желанието може да го има, но ако тези три сили не са активни и мощни, тогава желание просто си остава желание, както и всичко останало в живота, което както може да бъде постигнато, така и може да не бъде постигнато.

Превод: Йога студио 108

Оригиналната статия в Йога списание, 1991 г. -
http://www.yogamag.net/archives/1991/bmar91/tantrarl.shtml

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>