Yoga-Studio-108
Актуален за 26.06
4 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Стрес и йога

26 октомври 2011
1 131

Стрес и йога

Парамахамса Ниранджанананда, Мумбай, 25.05. 1993

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108. Всички права запазени.

Днес вече разбираме йога не само като духовно учение, но и като наука за формиране на една цялостна личност, което е жизнено важно в днешното разкъсано от стрес и съревнование общество. Напрежението с неговата варираща интензивност, което преживяваме във всекидневието си, се проявява в тялото, ума и духа по различен начин, в следствие на което се стига до липса на баланс на поведението, мисленето, психиката, емоциите. Йога е метод, посредством който можем да обединим способностите на главата, сърцето и ръцете; тяло, ум и дух.

Отстраняването на тази липса на баланс е основната цел на йога и са били проведени множество проучвания, чиято идея била да се направи опит за подобряване на работата на тялото и ума. С цел да подобри поведението и умствените способности, йога е станала част от образователната система в много държави. Първо, ние вярвахме в двете крайности на йога – за духа и йога за физическото благосъстояние на тялото. Нашата идентификация с физическото тяло е позната като „деха дяса“ и се отнася към сетивните и чувствените изживявания и желанието за щастие и пълноценност. Всички желаем щастие и пълноценност в живота ни и за да постигнем тези състояния извършваме действия, които са физически, емоционални и духовни. Нашите действия са повлияни от присъщите слабости на природата ни, амбициите, които приемаме като цели в живота, нуждите, които се стремим да задоволим и също така силите или способностите ни, които изразяваме чрез действие с цел да постигнем удовлетворение.

Когато силните ни страни преобладават, то тогава се наблюдава нарастване на егото и когато слабостите на характера ни преобладават, тогава срещаме неудовлетвореност и загуба на самоувереност. Когато амбициите ни станат прекалено високи, тогава губим яснота на съзнанието си. Когато нуждите в живота ни станат важни, тогава имаме тенденция да се отдръпваме от другите аспекти на живота си. Целият ни жизнен път се върти около тези четири фактора, които потискат творческата ни природа. Това е значението на деха дяса, идентификация със света на чувства и предмети, дълбока идентификация, която води до привързаност.

На Хинди, думата „асакти“ в повечето случаи е превеждана като привързаност. В живота ни има както привличане така и отблъскване. В моменти на удоволствие, щастие, задоволство или пълноценност, ние усещаме привличане към това преживяване. В моменти на неудовлетвореност, нещастие, ние сме отблъснати от това преживяване. В една от Йога-сутрите на Патанджали се казва, „Sukhaanushayi raagah“, което означава че в удоволствието и щастието има привързаност.

Продължаваме с друга Йога-сутра, „Duhkhaanushayi dveshah“, което означава, че в болката, в страданието, в неудовлетвореността, срещаме отблъскване. Има обрати в живота ни, затова непрекъснато скачаме от рага към двеша, от двеша към рага, от привързаност към отблъскване и обратното. Това са двата полюса на живота.

Докато блуждаем между тези два полюса, обречени сме да срещнем непреодолими желания, конфликти, нещастие и страдание. Според йога, рага и двеша са двете основни причини за стреса и напрежението в живота, които се проявяват като физическо заболявания, психически дисбаланс и духовна неудовлетвореност. Йога теорията за стреса отива още по-надалеч като казва, че е в природата на човешкия характер е да изпитва живота в негова цялост. Това е целта на живота и ако ние желаем да изпитаме живота в неговата цялост, то трябва да сме осъзнати за рага и двеша. И освен да ги осъзнаваме, ние трябва постепенно да намерим точката на баланс, в която не сме блъскани и подхвърляни от всеки вятър, който повява в градината на живота ни.

В Бхагавад Гита, Кришна дава много проста формула за постигането на този баланс в живота. Той казва, че трябва да се използва инструмент, който премахва оковите на болката и удоволствието едновременно: “Asanga shastrena dhirana chittwa”. Шастра, инструментът, с помощта на който скъсваме веригите на болка и удоволствие, всъщност е идеята за непривързаност, анасакта бхавана, наричана асанга. “Санга“ означава компания, а „асанга“ – не в компания. Ние сме в компанията на рага и двеша във всеки момент от живота ни, но когато не сме, тогава достигаме до състояние на щастие и спокойствие.

За да завършим основата на настоящата тема, има още едно нещо, което искам да кажа. Природата на човека винаги е чиста. Тази чиста природа е замъглена от врити. В Бхагавад Гита, Кришна казва, “Ma maivan shol jiva lokhe jiva bodha sanathana. Manashasta nindriyani prakriti stanhi kashati”. Това означава, че аспектът, познат като джива, е привлечен от света на чувствата, от измерението на пракрити и когато достигне пределите на пракрити, джива е съпроводена от петте сетива и ума. „Manaha shastha indri yani“, петте сетива, плюс ума, съпровождат джива. Джива трябва да бъде разглеждана не в рамките на душата на отделния човек, но от гледна точка на една реалност на живота, която ни дава опита да „бъдем тук и сега“.

Когато сме „тук и сега“ нашите сетива и ум са с нас. Тогава сетивата и умът ни замъгляват яснотата на съзнанието. Опитваме се да видим красивия и просторен хоризонт на живота през кюнец. Ние просто виждаме това, което е пред нас и блокираме периферното си зрение. По този начин сетивата, умът и копнежите са ограничени в тяхната проява.  Този ограничен опит на сетивата замъглява яснотата на съзнанието ни.

И така, трябва да има процес, чрез който бихме могли да премахнем ограниченията на ума и сетивата и да развием широка представа за самите нас като активни участници в отношение с Вселената. Тази представа е представена в една много красива сентенция на мъдреците. “Vasudevah kutumbakam”, цялата Вселена трябва да бъде разглеждана като част от вас, от семейството ви, не само в ограниченията на дома ви и обществото.

Сетивата и умът създават проблем в случая. В тяхната ограничена природа те не изразяват пълния си потенциал. Следователно как да се справим със сетивата и ума? Защото в момента, в който ние сме способни да се справим със сетивата по положителен начин, ние ще можем да елиминираме стреса и да настроим добре личността си. Добрата настройка на личността представлява интеграция на способностите на главата, сърцето и ръцете. Главата е символ на силата на разума, сърцето – на чувствата, а ръцете символизират действието и нашето поведение.

От друга страна, ние имаме тенденцията да изпитваме несигурност, ако стигнем до осъзнаването, че с цел да постигнем хармония, трябва да направим някои промени в начина си на живот. Ние сме привикнали към определени модели на поведение толкова, че е станало много трудно ги променяме. Но пурушарта, усилие, трябва да бъде положено, за да бъде достигнато състояние, в което да сме способни да направим тези промени. Пурушарта е йога. Когато ни се казва да направим промени в начина ни на живот, тогава незабавно у нас се надига страхът, че ще трябва да се откажем от някои неща. Тази идея да променим или да изоставим, да се откажем от нещо е всъщност проява на страхова психоза.

Откровено казано, ако вие сериозно и искрено изучавате йога традицията, няма  да намерите твърдение, което гласи че трябва да оставите това или онова. Йога традицията винаги говори за постижение, което може да бъде описано по много прост начин. Трябва да отидете от партерния етаж на първия етаж, като изкачите определен брой. Преди да поставите крака си на първото стъпало, вие не се откъсвате от земята. Първо трябва да стъпите на първото стъпало. Веднъж, след като първата стъпка е направена, вторият крак автоматично ще се отлепи от земята и ще стъпи на второто стъпало. Когато втората стъпка е осъществена, първият крак автоматично напуска второто стъпало и отива на третото. Това е изживяването в йога, първо постигаме нещо, преди да се откажем от друго. Не можеш да изоставиш нищо. Единственото, което можеш да направиш е да постигнеш нещо и в процеса на постигането му да отпадат нашите негативните наклонности, и ненужното в живота ни.

И така, представих три идеи във връзка с йога:
1 – Вярването на йога, че стресът е причинен от страха да оставим някои неща зад себе си
2 – Стресът е причинен от липсата на ясно разбиране
3 – Стресът е причинен от идентификацията със света на сетивата и предметите

В йога традицията различни системи и практики са разработени, за да ни помогнат да преодолеем тези различни ограничения.

Нека на първо място вземем стреса и напрежението, причинени от интензивната идентификация или привличане и отблъскване в света на сетивата и предметите. Този стрес се изживява под формата на мускулно, мозъчно, емоционално и интелектуално напрежение. В по-голямо количество, всяко от тези напрежения е причина за заболяване.

Нещо, което правим всеки ден, е да седим. И в това седнало положение, ние акумулираме стрес и напрежение, което може да бъде почувствано под формата на болка в кръста, липса на оросяване в краката и изтръпване на нерви и мускули. Може да бъде усетено и като претоварване на храносмилателната система. Ако тези условия продължат да въздействат върху тялото ни, тогава би възникнал сериозен проблем – вероятно лумбаго, спондилоза, мигрена, проблеми с храносмилателната система, херния, язва, констипация и дори неизправност на някои вътрешен орган.

Какво е диабетът? Инсулинът не се произвежда в тялото ни и нивото на глюкоза се покачва. Преминава през кръвта. Глюкозата се наблюдава в кръвта и се изхвърля с урината, и всичко това е резултат от стреса в коремната област, в храносмилателната система.

За да се справи с физическия стрес, йога препоръчва техниките асани. Асаните не са просто физически упражнения, а пози, които елиминират стреса в мускулите, ставите и органите. Ако практикувате една асана правилно, когато страдате от даден проблем, този дисбаланс ще бъде отстранен и ще се почувствате здрави. Йога не е терапия, не е начин за asanaлечение на физиологични заболявания, но просто болестите изчезват след като тялото постигне вътрешна хармония. Да имаш тяло, незасегнато от болести не е целта на йога, но е резултат от йога практиките, посредством които постигаме уравновесеност, хармония и баланс. С цел да успокоим мозъчното напрежение, йога предписва техники на пранаяма, дихателни техники. По този начин ние постепенно ставаме способни да хармонизираме цялостно себе си. Тази хармония е целта на йога. Това е начинът, по който се справяме със стреса.

Как се справяме със стресирания ум? Чрез концентрация и техники за релаксация. Никога не релаксираме правилно в живота ни. В съня си ние не постигаме релаксация. Не може никога да постигнем релаксация на ума, посягайки към бутилката, посредством изживяване на удоволствия, защото е в природата на ума винаги да бъде разпилян и разсеян, да препуска на стотици посоки, дори без нашето знание за това. Вие може и да си мислите, че сте концентрирани върху това, което ви говоря, но аз мога да ви уверя, че не сте. Съществуват едва доловими преживявания, които непрестанно бомбандират умовете ни на подсъзнателно и несъзнателно, че дори и на съзнателно ниво, за които ние не разбираме и не знаем. Само нашите уши участват, но всички останали сетива си вършат работата. Информацията от другите сетива е възприемана, обработвана и филтрирана от умовете ни дори в този момент. Много неща се случват едновременно вътре в нас. Как може да се концентрираме в това състояние? Йога е разработила начин за осигуряване на умствена, интелектуална и емоционална релаксация чрез процес на умствена дисциплина.

Махариши Патанджали описва йога като “Atha yogah anushaasanam’’, йога не е нищо повече освен форма на контрол върху недоловимите способности, преживявания и проявления на ума.“ Ану“ означава недоловимия аспект на личността, „шасаан“ означава да имаш контрол върху. Тази красива сутра описва цялостния процес на йога. Недоловимите проявления са извън обсега на нашето осъзнаване. Вие мислите точно в този момент, но не съзнавате тези мисли. Точно в този момент, в дълбините на ума, много емоции се зараждат, но вие не съзнавате това. В дълбините на ума много желания се проявяват, но не ги съзнавате. Как да релаксирате в подобно състояние на ума? Формулата е много проста. Концентрирайте ума си върху една точка. Трябва да има интензивност в тази концентрация. Трябва да слеете вашето възприятие с обекта на съзерцаване. Когато направите това, по-голямата част от способностите на ума и съзнанието са концентрирани в един център. Тогава имаме по-голяма релаксация, защото всички способности са насочени към една и съща посока.

Съзнателно, подсъзнателно и несъзнателно, ние извършваме хиляди неща във всеки един момент. Сетивото, което е активно в една ситуация е това, което ни прави съзнателни относно настоящия момент. Да кажем, че ако климатикът в тази стая се развали и ние всички започнем силно да се потим, то тогава цялото ви внимание ще се насочи към чувството за горещина. И независимо от вашите старания да слушате какво ви говоря, ще ви е трудно да осъзнавате и да внимавате. Да вземем друго за пример. Внезапно си спомняте, че сте забравили да заключите къщата си. Тогава, независимо от вашите усилия да внимавате и да присъствате тук, 80% от вашето съзнание ще бъде към вратата на къщата ви, не тук. Една способност, която става доминираща в даден момент е състоянието, за когато ние сме съзнателни. По този начин мозъкът блокира много от областите, в които може да разширим съзнанието си. В йога, чрез фокусиране на всичките сетива заедно, ние осигуряваме концентрация и отпускане на ума. Вместо 100 неща да се случват едновременно, може би 10 неща ще се случат едновременно и 90% от съзнанието ни ще бъде концентрирано в едно нещо. Това е концепцията за пратяхара и дхарана, аспекта за умствената тренировка в йога.

Пратяхара и дхарана са начините за довеждане на вниманието и съзнанието в едно състояние, в което по-голямата част от уменията на тялото и ума са заедно. В пратяхара и дхарана се достига до голямо отпускане и концентрация. По този начин ние сме способни да тренираме ума, а с тази умствена тренировка ставаме обективно запознати със заобикалящия ни свят и взаимодействията ни с него. С по-голямото осъзнаване на нещата ние сме способни да контролираме трудните страни на личността ни, негативните страни и мисли, чувствата и емоциите, гнева, притесненията, чувството на безсилие, депресия и прочие, защото по начало, ние имаме потенциала да изразим напълно всичките свои таланти и способности по наша команда.

Йога казва, че тези способности на ума и тялото са обект на влиянията на прана и читта. Прана шакти е жизнената енергия, контролираща физическото тяло. Читта шакти е жизнената енергия, контролираща изявата и дейността на ума. За да разберем прана и читта и да разясним нашата концепция за живота и за отношението ни към живота, трябва да разберем още едно нещо. Чистата и трансцедентна съзнателност, или божествено съзнание стоят на ниво отвъд елементарното съзнание. Елементарно съзнание означава осъзнаване на земя, вода, огън, въздух, етер и ум. Тези от вас, които са запознати с теориите и принципите на Кундалини йога ще разберат това. Чистото съзнание в нас е представено като изживяването на сахасрара чакра, при което няма никакво разделение, никаква двойнственост. Когато чистата енергия реши да се изяви в света на сетивните обекти, тогава трябва да премине през процес на трансформация. Това е подобно на чистата електрическа енергия, което не може да бъде използвана в кабелите, които поддържат единствено 220 волта. Трябва да премине през различни трансформатори, за да може да бъде използвана.

Тези трансформатори са 6 чакри. Когато започнем да изявяваме съзнанието си и енергията си в материалната сфера, процесът на трансформация първо ни отвежда до нивото на ума (умствената сила, която е агия чакра) и една индрия, един сетивен орган, чрез който може да възприемем света в какъвто цвят пожелаем. Следващия елемент е акаша таттва или етерния елемент, който е малко по-наситен от ума. Следва ваю таттва (въздушния елемент), по-наситен от акаша. След това агни таттва (огнения елемент), елемент, по-груб от вайю. Следва джал таттва (водният елемент), по-груб от агни и последното измерение е притви татва (земният елемент), най-грубия елемент. Това е израстването или еволюцията на чистото, трансцедентално съзнание и принципно използвам израза „Еволюцията от възвишеното към  нелепото“.
Ние сме на нивото на материята и на това ниво функционираме. Сетивата изразяват своите умения на това ниво. Дори и умът, който е близо до трансцеденталното, съзнателно се самоизразява на това ниво. Следователно проблемът възниква от инертността на способностите. Ние сме живи примери на тази застоялост на енергия и съзнателност. Не можем да видим отвъд нашият замъглен взор. За да развием взора си от това ниво до по-високи сфери на възприемане, трябва да преминем през процес на медитация.

Медитацията е много красива наука, която превъзхожда цялостността на човешкия опит. Най-високата цел на медитацията е достигането до самадхи. Целта на медитацията е да издигне осъзнаването до измерение, в което не се изпитва движението на съзнанието и на енергията. Обяснено е като състояние на осъзнатост, „В което слънцето не свети, в което луната не излъчва светлина и огънят не гори“. Веднъж достигне ли това състояние, човек не се завръща повече на по-ниските равнища на съзнание.

Чандра или луната, представлява читта шакти. Сурия или слънцето, представлява енергията, която управлява света на материята. Луната представлява енергията, която управлява недоловимото измерение на мислите и ума. Агни, или огъня, представлява жизнеността на прана шакти и читта шакти в този огромен и недоловим свят. Чрез процес на медитация можем да достигнем до точка, в която има абсолютно прекратяване на действието, където всичко просто спира и няма действие. В това ниво на бездействие всички изживявания се случват бързо.

Когато седим в движещ се влак и погледнем през прозореца, какво виждаме? Пейзажът отминава внезапно покрай нас, планини, дървета, реки, градове отминават с много висока скорост.
Когато влакът стане статичен и погледнем през прозореца, тогава имаме много по-добра видимост. Това по-ясно виждане за живота е това, към което се стремим в йога. На партерния етаж видимостта ни е ограничена. Когато отидем на първия етаж, ние имаме много по-ясен изглед и когато се качим на третия етаж, изгледът ни е още по-разширен. Колкото по високо отидем, толкова повече се разширява видимостта ни. Колкото по-високо се изкачим, толкова по-ясно започваме да виждаме. Ако се качим на най-високият етаж на сградата, като в нашето тяло се предполага че имаме само 7 етажа, тогава имаме ясна видимост за света и себе си. Когато имаме такава представа, ние достигаме сатя, ставаме едно с реалността.

Като цяло, има два аспекта в живота, единият е изглед, другият е реалност. Ние сме по-скоро запознати с изгледа, отколкото с реалността. Гледната ни точка трябва да се промени, трябва да бъдем по-осъзнати за реалността и по-малко от изгледа. Това е посоката на йога практиките, като минем през обширните системи от асани, пранаяма, пратяхара техники, дхарана техники и дхяна текники. В същото време наблюдаваме изчистване, непривързаност и реализация.

Не можем да бъдем напълно отделени. Отделени означава да се откъснем напълно. Привързан означава да се привържем напълно. Непривързаността е отношението, което трябва да придобием и при привързаността, и при отделеността. Ако сме непривързани, тогава и привързаността или отделянето нямат значение, защото ще има баланс. Трябва да намерим този баланс в живота ни.

И така, скромното ми предложение е всеки от нас да положи усилие да интегрира принципите на йога в начина си на живот. Независимо къде може да бъдем – може да страдаме физически, може да бъдем в стресово състояние или психическо напрежение – в каквото и състояние да сме в живота ни, трябва да положим усилие да интегрираме йога принципите. Това са осъзнаването, релаксацията и концентрацията, и те биват постигани посредством различни техники, били те Карма йога, Бхакти йога, Раджа йога, Хатха йога, Гяна йога, Крия йога, Кундалини йога или всеки останал вид йога, за който можете да се сетите. Веднъж щом сме способни да интегрираме тези практики в живота си, ние ще осъзнаем, че нашият живот е цвят на дървото на сътворението и всяко разлистване е красиво.

Превод Светлана Благоева, Йога студио 108

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре Tags: , ,

Коментари

  1. МЕТОДИЙ ТАБАНДЖОВ казва:

    Статията е супер!!!

  2. Shaktimudra казва:

    Благодаря , много хубава статия ,ще я прочета още няколко пъти …защото ме вдъхнови , защото ми дава отговори на въпроси . Благодаря още веднъж, за мен ти се оказваш, за пореден път , много чист проводник на енергията на Гуру …. Хари Ом .

  3. Маринела Георгиева казва:

    Чудесна статия,даже ще си я копирам,за да мога по-често да я препрочитам,съвършенно разрешение на стреса и на това натоварено ежедневие,иска ми се повече хора да я прочетат и осмислят,ползата от нея е невероятна.Благодаря ти Светла за превода,и наистина без теб нямаше да научим това което трябва на всеки човек,тази глътка спасение и свобода към нашето забързано ежедневие.Хари ом.:)

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>