Yoga-Studio-108
Актуален за 21.09
6 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

10 -те аватара, еволюция част 3

25 декември 2015
555

Парашурама, Рамачандра и Кришна аватар

Свами Сатядхарма Сарасвати

Авторски превод Светлана Благоева, Йога студио 108. Всички права запазени.

Продължение от Десетте аватара – част 2

ПАРАШУРАМА АВАТАРА 

Първите пет превъплъщения на Вишну – Матся – риба, Курма – костенурка, Вараха – глиган, Нарасимха – полу-човек, полу-лъв и Вамана – малкото момче – описват условията по време на Трета Юга или може би дори по-ранни периоди и това ги прави митологични в своя произход. Парашурама или Рама, носещ брадва се е въплътил през Двапара юга, за да подсили браминската каста на свещеници, които са били потискани от войните – кастата на кшатриите. С неговото проявление, аватарите започват да влизат в историята. Тук формата, която приема Вишну е на напълно развит човек, което показва, че от Двапара юга човешкото съзнание вече започва да развива зрялост. Въпреки това, съзнателния потенциал на човека все още се изразява най-вече чрез по-нисшия ум и инстинкти, като това е символизирано от идването на Парашурама, който е роден в духовна традиция, но е с войнствен характер. Парашурама е бил поклонник на Шива и се радвал на неговата защита. Шива му дава указания как да използва оръжие и му дава парашу, магическа бойна брадва, в чест на която той е назован Парашурама. Историята на Парашурама е описана подробно в Махабхарата.

По време на Парашурама ведическите риши, които са били аскетите на браминската каста и са притежавали огромни духовни сили, но се колебаели дали да ги използват за материални придобивки или завоевания. По тази причина кшатриите били в господстващо положение и превъзходство над брамините. Парашурама, най-малкият син на Риши Джамадагни е бил възпитан с по-различни идеали от другите си братя. Веднъж Джамадагни усетил, че красивата му съпруга Ренука му е изневерила и той наредил на синовете му да я обезглавят. Първите му четири сина отказали да убият майка си, но Парашурама вдигнал брадвата и отрязал главата й. Джамадагни се отрекъл от първите си четири сина, които не му се подчинили, но бил много доволен от Парашурама и му предложил дар. Възползвайки се от този дар, Парашурама поискал той да съживи майка му и да върне благоволението си към четиримата по-големи братя, при което мъдрецът изпълнил желанието му.

Веднъж крал Картавиря, който бил управляващ сред кшатриите по това време и също имал някои йогийски свръх-сили, получени от Риши Дататрея. Той посетил обителта на Джамадагни, докато той и синовете му не си били в къщи. Съпругата на Джамадагни посрещнала госта и го нагостила. Вместо да реагира с уважение и благодарност за това гостоприемство, Картавиря си тръгнал и отнесъл с него свещеното теле на Камадхену, кравата на изобилието, която Джамадагни придобил с неговия аскетизъм – тапасия. Когато Парашурама се върнал и разбрал за това, той се изпълнил с ярост. Той се втурнал да се бие с

Картавиря и го убил. След това Парашурама тръгнал на поклонение, за да изкупи убийството на Картавиря. В негово отсъствие, синовете на Картавиря тръгнали да търсят отмъщение и убили Джамадагни напълно хладнокръвно, докато той седял в медитация. Когато Парашурама разбрал, гневът му бил безграничен. Докато тялото на баща му било изгаряно, той се врекъл пред боговете да унищожи цялата каста на кшатриите от лицето на Земята. След избиването на синовете на Картавиря, той се впуснал в двадесет и един кървави боя, по време на които успява да разруши почти всички кланове на кшатриите.

Парашурама е бил още жив, когато се е родил Рамачандра. Парашурама и Рамачандра се срещат един с друг при Сваямварата на Сита – избирането й на съпруг.  Парашурама бил разярен, когато разбрал че Рама е счупил великия лък на Шива и го предизвикал на дуел. Парашурама се помирил с Рамачандра в този двубой и признал неговата божественост. След огъването на лъка, превъплъщението на Вишну преминава от Парашурама към Рама. От този момент Парашурама вече не се счита за аватар, но се превърнал в чиранджиива, дълголетен. Аватарите са Бог във видима форма, но веднага след като тяхната мисия е изпълнена, формата губи своето божествено качество и остава само като опаковка. Парашурама се оттеглил в планините Махендра където по-късно обучавал Карна и Арджуна във военни изкуства. Също се счита, че той взел участие във войната Махабхарата на страната на Кауравите и след това се върнал а в планината Махендра, където живее и до днес.

Появата на Парашурама се състоло около 6-ти век преди новата ера. От духовна гледна точка, този аватар представлява битката между висшия разум и по-нисшия разум. В периода на кама, изпълняване на желанията, егото вече е толкова наситено с наслада и удоволствие, че започва да жадува да бъде освободено от нисшата природа. И тогава идва битката между по-висшия и по-нисшия ум в човека. Парашурама представя етапа на намаляване на желанието, когато идва момента за битката, която ни подготвя за развитието на по-висшия ум.

РАМА ЧАНДРА АВАТАР – 7-мия аватар

Парашурама, шестата инкарнация дава сили на браминската каста, като унищожава голяма част от кшатриите. Рамачандра бил роден, за да възстанови славата и честта на кшатрия, като илюстрира идеалния човек, който е посветен на защитата на дхарма и праведност. Парашурама е роден в свещеническа класа, чиято дхарма е не да се бият, а да насърчават духовни идеали и ценности. Въпреки това, той е използвал своята духовна сила на бойното поле, давайки израз на гнева си, вместо да медитира. Ето защо, славата му не е така голяма. Рамачандра е роден кшатрия, със задължението да се бори и да покори злите елементи. Въпреки това Рама никога не е бил обсебен от гняв или насилие, както се случва с Парашурама. Той се борил, защото е дал обет да осигури защитата на тези, които имат нужда и никога не се отклонил от този обет.

Друг негов обет бил да бъде напълно отговорен за всички хора, а не само към тези, които са част от семейството му. През целия си живот той винаги се е борил за благосъстоянието на другите преди своето. Този обет той е спазвал независимо от обстоятелствата. Рама стриктно следвал линията на дхарма и задълженията си още от дете, така че той винаги бил стриктен и непреклонен за това. Дори и в най-тежки условия, умът му бил необезпокоен и стабилен. Поведението му било отлично във всяка ситуация. Той никога не злоупотребил с правомощията си, нито изтъквал своята божественост. Той винаги се държал така, както трябва да се държи едно съвършено човешко същество.

Рама никога не е бил изкушаван или провокиран от обстоятелствата. Той бил безразличен и в хвалба и във вина, никога не се е чувствал поласкан или обиден. По този начин неговата личност се откроява дори и днес, като е идеал, уникален и славен. Той представлява идеала за безгранична доброта. Рама бил едновременно перфектен син, верен съпруг, предан брат, истински приятел, благороден враг и достоен крал. Рама винаги е изобразяван с лък и стрели, символизиращи готовността му да се изправи пред всяко предизвикателство и силата, която използвал за поддържане на мира и справедливостта, и външни и вътрешни. Рама представлява идеал за активна доброта, като противовес на пасивната доброта. Той никога не приемал когато нещо е в противоречие или в нарушение на дхарма. По този начин той бил стожер за правда и унищожавал неправедните.

Появата на Рама представлява периода на конфликт, последван от баланс между по-висшия ума и по-нисшия ум. На този етап на развитие, човек вече не е в господството на нисшия ум, но е повлиян от двойния аспект на ума. Земята вече не е само материален обект, но има и по-висока интелигентност, която я населява. Индия и Ланка представляват два континента или нива на съзнание за развитие; единия е обитаван от арийците на висшето съзнание, а другият от не-арийски ракшаси, които представляват по-нисшия ум.

Човешкият ум се развива в четири аспекта: буддхи, читта, манас и ахамкара. Така че четиримата братя представляват тези  4 аспекти: Рама е будхи, а тримата му братя, Бхарата, Лакшман и Шатругна представляват читта, манас и ахамкара. Рама е роден син на Дашаратха, който бил голям император и пряк потомък на Икшваку или слънчевата династия. Думата Даша означава десетте сетива, а ратха е колесница. Така че Дашаратха е този, който може да управлява или да контролира колесницата от десетте сетива, докато Равана, демон, заради когото Рама е роден да е унищожи, е изобразен с десет глави, символизиращи това, че умът му е бил управляван от десетте сетива.

Така че появата на Рама показва период, когато по-висшия ум първо се бори със сетивата и ниския ум ги покорява. И след това идва и реда, с който да може да се поддържа хармония и баланс между по-висшите и по-нисшите измерения на съзнанието. По този начин кама – желанието – е победено. Влиянието на тамас и раджас в света, символизирани от Равана и другите ракшаса царе, появяващи се в предишни инкарнации, вече са балансирани от сатва, чийто символ е Рама.

 КРИШНА АВАТАР – 8-мия аватар

Шри Кришна е несъмнено най-интересното превъплъщение на Вишну, поради многобройните легенди, свързани с живота му. Кришна е аватар с живот, изпълнен с много динамика, пълноценен във всеки един смисъл, но винаги настроен към върховното съзнание от раждането си до смъртта. Всеки аспект от живота и делата му са символ на висшата истина.

Думата Кришна означава “тъмно”, “шиям”, което ни показва върховно съзнание, в смисъл че това остава невидимо и непознато за тези, които са заслепени от материалния свят и привързаности. Кришна е изобразяван със синьо тяло и е облечен в жълти дрехи. Синия цвят е свързан с небето, а жълтото със земята. Оттук и синия цвят на Кришна, който е облечен в жълто символизира слизането на безкрайното съзнание на земята, за да влезне в роля на смъртен човек. Чрез живота си Кришна ни показва, че въпреки че неговото безкрайно съзнание е ограничено от човешката форма, той остава свободен и отвъд ограниченията. Чистият Аз, бидейки по-фин от материята, не е нито засегнат, нито обвързан с тялото и ума.

Появата на Кришна се случва около второто хилядолетие преди Христа и символизира властта на будхи над манас, висшия разум над по-нисшия ум. Казва се че Кришна е първият пурна аватар или пълен аватар, който се е въплътил с целия си божествен потенциал. Предишните аватари, включително и Рамачандра, се считат за частични еманации на божественост. Това ни показва че по време на периода на Кришна, развитието на човешкото съзнание достига пълния си потенциал. Кришна идва да даде посоката за развитие на този потенциал и да подготви пътя за бъдещата съзнателна еволюция на човечеството.

Кришна не е бил привърженик на строгите отречения и усамотения, а говори най-вече за трансформацията на индивидуалното съзнание в контекста на ежедневието, докато се изпълняват ежедневните задълженията. Той казва, че човек трябва да се стреми да изпита състояние на свръхсъзнание, докато живее в светския свят, но като посвети своите действия на Бог. Същността на учението му е: “Вижте Ме във всичко. Отдайте Ми се. Правете всички действия в Мое име. Отрежете всички видове привързаности. Имайте пълна и непоколебима преданост към Мен. Възхвалявайте Ме с песен.” И това е бил пример, който той самият дава през целия си живот.

Докато Бог Рама е Мариада Пурушотам или идеалния човек, Бог Кришна е Лила Пурушотам, игривата форма на Бога, както и Йогешвара, Владетел на Йога. Още от раждането си, Кришна се доказва, че е вещ във всяка една роля. Дори и в най-ранна възраст, йогийските му сили са били видими и разкрити в различните етапи от живота му. Той е човек на действието, творец на историята, поддръжник на доброто, бил е неустрашим воин, далновиден държавник и мъдър дипломат. Той бил добронамерен съветник на онези, които търсят съвета му, винаги в състояние да ги посъветва точно това, което е нужно и което трябва да се направи.

Шри Кришна също е бил голям революционер, които можел да се справи със всяка ситуация и предизвикателство, което срещал. Той поддържал правосъдието и правдата над всичко. Неговата политика била да защитава потиснатите от насилниците. Той бил човек на знанието, превъплъщение на безкористното действие и световен учител. Той интегрирал в живота си всичко, което е най-добро, най-висше, най-чисто, най-благородно, възвишено и благодатно. Пред гопите на Вриндаван той се появява като Бог на любовта и красотата, пред Камса като Бог на смъртта, пред царете като Самрат, цар на царете, пред мъдреците и йогите като Парабрахман, върховната реалност.

Повечето хора смятат, че Шри Кришна е водел съвършен живот, изпълнен с блаженство, заради историите му като дете и това, че е принц. Но ако човек се вгледа обективно събитията от живота му, става ясно, че това не е така. Кришна не е роден в дом, в който цари комфорт и сигурност, а в затвор, където родителите му са минали през огромни страдания в продължение на много години. В ранното му детство е имало многобройни опити за покушение срещу него от деспотичния му вуйчо, Камса, който бил узурпирал трона от дядо си, Уграсена. По-късно, когато Кришна е едва 12-годишен, обстоятелствата го принуждават да влезне в смъртоносна битка с Камса, в която той побеждава. Това толкова вбесило монарха Джарасандха, който бил тъст на Камса, че той прави 17 обсади на града Мадхура. Всеки път Кришна е трябвало да отблъсква военните сили на Джарандха и след това да възстановява града.

Накрая той се уморил от тази постоянна война и създал лагер до Дварака с повечето си приятели и познати. Там той започва да гради отначало укрепен град. Когато Дварака се утвърдил като проспериращ град, всички далечни роднини и приятели, останали в Мадхура чули за него и поискали да отидат и да заживеят там. На Кришна му било трудно да им откаже, така че им позволи да дойдат. Но пристигането им довело до безкрайни конфликти и хаос, което било причина за упадъка на Дварака. Тези Ядави, които бяха останали и дошли по-късно са имали негативно влияние. Те не пожелали да работят, по цял ден пиели, гуляели и нарушавали хармонията на новопостроения град.

Когато Кришна разбрал, че той няма да успее да контролира роднините си, оставил те да ръководят делата на града и отишъл в Хастинапур при братовчедите си. В Хастинапур той заварил Пандавите в сериозни спорове с Кауравите, които замислили да ги унищожат. Там той се опитал да подкрепи Пандавите, но не се получило съвсем. Те били подмамени и заточени в гората за 14 години. Кришна придружил Пандавите по време на този период на изгнание и страдания. След като 14-годишния период приключил, отново имали преговори. Пандавите поискали земя, върху която да започнат живота си от начало, но Кауравите отказали да им дадат дори една педя земя. Шри Кришна бил нещо като посредник и се опитвал да постигне приемлив компромис и за двете страни, но Дуриодхана бил категоричен, че ако Пандавите искат земя, те ще трябва да се борят за нея.

В разрешаване на този спор дошла и войната, наречена Махабхарата. Когато войната започнала, двете войски били наредени една срещу друга на Куркшетра – бойното поле. Когато Арджуна погледнал към морето от познати лица на свои приятели и познати, той изведнъж загубил желанието да се сражава и решил да се оттегли от битката. През това време Кришна, който е бил кочияш на Арджуна, предал за една нощ цялото учение на йога, там, на бойното поле, за да го вдъхнови да “изпълни неговия дълг и да се бие”. Пандавите, водени от Шри Кришна, били победители в тази война. Но победата се превърнала в трагедия, защото и Кауравите и Пандавите били почти заличени от продължителните сражения. Накрая само петимата братя Пандава оцелели. Така че всъщност не е имало тържества в чест на победата, защото е нямало кой да празнува.

След края на войната Кришна решил да се върне в Дварака. Там той заварил още по-лошо положение. Дварака изглежда бил под тъмен облак от лошо знамение. Ядавите постоянно се карали помежду поради дребнава завист и това довежда до избухването на гражданска война. Следствие на което градът запустял и бил почти унищожен. Накрая, когато само една шепа от Ядавите останали живи, предимно инвалиди, недъгави и мизерстващи, Кришна изпратил съобщение на Арджуна с молба: “Дварака се нуждае от помощ. Ако имате някаква възможност да се направи социална реформа, моля изпратете някой тук, защото аз си тръгвам. ” Тогава Шри Кришна се запътил към джунглата с мисълта, че поне там може да намери спокойствие. Докато дремвал под едно дърво в следобедните часове, обаче се случило един ловец да види петите му да стърчат от храстите. Сбъркал ги за гнездо на птици и изстрелял една стрела, намазана с отрова в крака на Кришна и това бил неговият край, там в храстите, самотен, на възраст от 125 години.

Въпреки че непрекъснато се срещал с проблеми от самото си раждане, до края на живота си, Шри Кришна не се поддавал на мъка и отчаяние. Ако подобни събития се случат в живота на други, те ще умрат от мъка и депресия. Величието на Кришна се изразява в това, че се извисява над радости и скърби в живота. Той винаги бил положителен и незасегнат от беди. Бидейки винаги установен във висшето съзнание, той живеел в света, но все пак бил над него, както лотусовия цвят се извисява над водата. Тези качества правят Кришна един от най-ценните и очарователни личности в индийската литература.

Шри Кришна не само е живял божествен живот, но той е показал и как може да се живее по този начин и на обикновения човек. Той представлява появата на буддхи или по-висшето съзнание в света; влиянието на висшия разум върху нисшия ум в сферата на светския живот. Той добавил по-високо измерение на радост и блясък в рутинните дейности на ежедневния живот – в семейството, социалния живот, политическия, икономическия, а дори и на фронтова линия във война. По този начин той се откроява като един от най-големите и най-вдъхновяващите образи на божественост, които някога са се появявали сред човечеството.

Историята за живота на Кришна е разказана в Махабхарата и Бхагавата Пурана. Основните Неговите учения са открити в Бхагавад Гита, която разяснява философията на йога в 18 глави. В този текст, който се чете и уважава днес от милиони духовни търсачи по целия свят, той подчертава ученията на карма йога, бхакти йога и гяна йога като средство за развиване на по-високо съзнание и единение с Бога. И в Бхагавад Гита Кришна провъзгласява: “Всеки път, когато дхарма намалява в света и адхарма преобладава, ще идвам отново и отново.”

Продължение към част 4 Буда и Калки

 

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>