Yoga-Studio-108
Актуален за 22.11
3 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Медитация и мантри

15 август 2005
5 968

Медитация, мантра

Свами ВишнудеванандаСвами Вишнудевананда

Посвещавам тази книга на моя почитан учител Негово светейшество Свами Шивананда Махарадж
и на неговите най-сериозни ученици – моите уважавани учители
ПРЕДГОВОР 

Тази книга има за цел да разсее объркването, което съществува по отношение на медитацията. Тя не е за онези, които търсят тайни преки пътеки, нововъведения, вълнуващи нови тенденции и моди в областта на самоусъвършенстването. Методите, описани в нея, произлизат от четирите класически пътя – Раджа, Карма, Гяна и Бхакти Йога. Те са дадени в истинската им форма, като все пак се има пред вид западния ум и научната традиция.
Медитацията е универсална традиция, създадена хиляди години преди настъпването на съвременната цивилизация. Предавана от поколение на поколение, тя претърпява непрекъснати и строги проверки. Запазила е първоначалната си форма, защото основните и най-важни черти на йога са търпимостта, всеобхватността и простотата. В нейната проста рамка се съдържат основните учения и подходи, съставляващи същността на всички познати философии, религии и учения. Ако човек разбере четирите пътя за медитация, той може да разкрие украсите и мистериозните елементи на всяка религиозна или философска система.
Рафтовете на книжарниците са претъпкани с безброй “нови пътища”, теории и преки подходи към медитацията. Но повечето са като слепци, водещи слепци – без опит, който да подкрепи методите, предлагани в тях. Техните автори са ограничени фанатици, търгаши и шарлатани. Някои обещават бързо развитие на психическите сили, други са модерни пропагандатори на спиритуализма и всякакви мошеници. Между всички тях бзкористните Учители, които преподават Истината, са само шепа.
Истинската медитация е освобождение от задръжките на нисшите сетива и на разума. Тя се нарича трансцедентална, като това прилагателно не е привлекателен лозунг, а отразява красотата на медитацията, в която човек се извисява над всички страхове, желания, копнежи и отрицателни емоции. Медитиращият достига свръхсъзнателното състояние, в което се отъждествява с всеблажения Аз. В това трансцедентално състояние няма усещане за тяло, разум или двойственост, и знаещият става едно със знанието и познаваемото.
Мантрите и другите методи за медитация не са мистерия или тайнство. Няма духовни забрани за разискването на нечия мантра. Мантрата е тайнствена енергия, затворена в определена звукова структура. Нейните вибрации пряко въздействат на чакрите – енергийните центрове на тялото. Тя уравновесява ума; чрез нея се достига безмълвието на медитацията. В книгата са включени мантрите, подходящи за медитация.
Буламачите от съгласни, които в момента се предлагат на Запад като мантри, са очевидна глупост. Чрез тях се достига до дълбока релаксация, но нищо повече. Това става и чрез повторение на дума или безсмислена фраза. Чрез седене неподвижно и концентрация върху тиктакащ часовник или капещ кран за вода човек може да забави пулса, дишането или да понижи кръвното си налягане.
Животът на Запад стана компютризиран, специализиран и ориентиран към непосредствени резултати. Но традицията, от която произлизат четирите пътя на йога, е холистична*. В нея са преплетени наука, религия, философия, психология и здраве. Така и различните класически техники за медитация, съществуващи от векове, са основани на строга дисциплина и редовна практика. Необходимата основа за успешна медитация са правилно дишане, правилни упражнения, правилна релаксация, правилно хранене и положително мислене. Те са разгледани в първите няколко глави, но пълно изложение на тези и други елементи на Хатха и Раджа йога е дадено в предишния ми труд “Пълна илюстрирана книга по йога”.
Ако тази книга изяснява методите и целта на медитацията, тя ще е постигнала предназначението си. Духовното търсене е път трънлив, който всеки трябва в крайна сметка да извърви сам. Моят път бе благословен от неизменната, помагаща и безкрайна мъдрост на неотдавнашния велик индийски светец и мъдрец Негово светейшество Шри Свами Шивананда Махарадж. Ако ехото от думите и прозренията му поведе търсещите от Запада чрез мен като инструмент, значи съм постигнал земната си цел.
Накрая благодаря на всички, които помогнаха да излезе тази книга: на д-р Фритьоф Капра, който ми позволи да препечатам откъси от доклада му “Йога на физиката” и фотомонтажа на танцуващия Шива в следите на частиците от книгата му “Тао на физиката”; на Никълъс и Джун Ригаш за позволението да препечатам откъси от книгата им “Търсенията на ума”; на Силамата Каруна за издателските й съвети; на Силвио Паладини за илюстрациите на Кундалини чакра; на Бил Матиас за фотосите на божествата и на многото ученици от Шивананда йога-мисията за безценната помощ в творческата работа, редактирането, корекциите и печатането.

Вал Морин, Канада Свами Вишну Девананда
14 юли 1978 год.

ЗАЩО ДА МЕДИТИРАМЕ
“Без помощта на медитацията не може да се постигне знание за Аза. Без нейната помощ не може да се достигне божественото състояние. Без нея не можеш да се освободиш от оковите на ума и да достигнеш безсмъртие.
Медитацията е единственият царски път за достигане на освобождението. Тя е тайнствена стълба от земята до небето, от грешката до истината, от тъмнината до светлината, от болката до блаженството, от неспокойствието до вечния мир, от невежеството до знанието. От тленността до безсмъртието.”
Свами Шивананда
“Божествен благослов”

Кой съм аз? Каква е целта ми в живота? Защо някои хора живеят по-леко от други? Откъде съм дошъл и къде отивам?
Това са класически въпроси, върху които почти всеки се замисля в даден момент от живота си. Някои цял живот търсят отговорите. Други, потъвайки в подробностите на ежедневието, се отказват или ги оставят настрана. Но трети намират отговорите, и животът им е цялостен и радостен.
Човек намира значението на живота, когато се гмурне надълбоко. Но, разсейвани от него, хората рядко се спират, за да се вгледат навътре в себе си. Човек почти не забелязва как умът непрекъснато бива стимулиран от възприятията на сетивата. Много често той трябва да достигне до нещастие, за да разбере, че е време да спре и да огледа живота си.
Медитацията e практика, чрез която умът бива непрекъснато наблюдаван. Необходимо е човек да си определи време и място единствено с цел за да открива безкрайния кладенец от мъдрост, скрит вътре в нас. Следващите глави обясняват философията и техниките на медитацията. Но най-напред трябва да се запознаем с някои основни психологически моменти и термини, които ще ни помогнат да изясним нейната цел.

Механизъм на ума
В търсенето на щастие човек се обръща непрекъснато към външни обекти и събития. Той мисли: “Искам тази кола”, “искам тази служба”, “искам да живея в Аризона – тогава ще бъда щастлив”. След придобиване на желания обект умът за кратко време се успокоява, за да насочи щенията си към нова играчка и да търси удоволствия другаде. Но външните обекти никога не донасят щастие. Човек може да натрупа материални ценности, да достигне положение в обществото и да има вила, ала умът му е все един и същ. Удоволствието идва от подхода и отношението към външния свят, а не от самите обекти. Всеки преминава през по-леки или по-трудни периоди от живота си. Когато човек посреща пречките с ведър ум, той живее по-щастливо.
Следователно предизвикателството е да се достигне контрол над вътрешния мир. Умът непрекъснато разговаря със себе си – припомня си минали събития,като ги пренарежда с по-добър сценарий, планира бъдещето, преценява “за” и “против” за разни неща. Като методично забавяме непрекъснатото му бърборене, вътрешния диалог и се фокусираме върху положителни и възвисяващи обекти, е възможно да започнем да разбираме механизма на психиката и да заживеем по-ефективно.
Но умът трудно се опитомява. Съществуват безброй теории за неговото действие, но умствените процеси на човека са сякаш все още неуловими. Защо толкова често изпадаме в едни и същи разочарования и се изправяме пред едни и същи проблеми? Свободната воля наистина съществува, но само когато я използваме, за да скъсаме с навиците си. Говорим, че имаме свободно общество, но всъщност човек е обвързан от собствените си желания и емоции. Погледнете приятеля си, който от години се кълне: “От утре ще спра цигарите”. Той наистина иска да се освободи от този навик, но му липсва необходимия контрол над ума.
В известен смисъл умът е като грамофонна плоча. Той съдържа прорези или впечатления, наречени на санскрит САМСКАРИ. Образувани от определени мисловни вълни – ВРИТИ – те стават навик. Например човек минава край сладкарница и вижда на витрината шоколадов еклер. В ума му възниква следната врити: “Какъв разкошен еклер! Ще си го купя!” Ако той я пренебрегне и насочи ума си към нещо друго, модел не се образува. Но ако се идентифицира с тази мисъл, той и дава живот: купува си еклера и очаква удоволствието от него. Ако реши, че може да минава край тази сладкарница всеки вторник и четвъртък, той всеки път ще си спомня за хубавия еклер и ще си го купува. Така онова, което първоначално е било проблясък в ума, става сила в живота му и се образува самскара.
Самскарите не са непременно отрицателни. В ума може да съществуват бразди, които възвисяват, и други, които погубват. Непосредствената цел на медитацията е да създаде в ума нови, положителни канали, и да заличи онези, които са разрушителни. Това е напълно научен процес, като в същото време целта е духовна. Не е достатъчно да елиминираме отрицателното. Трябва да се стремим да развиваме любов, съчувствие, услужливост, радост, любезност и многото други качества, които не само правят живота на човека щастлив, но и които човек излъчва за другите.
Всеки иска да бъде най-добър. Всеки би желал да мисли, че е идеален. И въпреки непрекъснатите си решения човек все открива колко пъти е под нивото, на което би желал да е. Причината за това затруднение е ахамкара – егото. Шри Шанкара, един от най-големите мъдреци, съществували някога, във “Вивекачудамани”, казва: “Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото – няма по-голям враг от егото.” АХАМКАРА е причината за всяко обвързване и основна бариера за изживяването на вътрешната Реалност.
Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от единство с другите и със самия него, понеже егото утвърждава правото на аза. Ахамкара е най-голямата пречка към спокойствието, защото именно тя занимава ума с това дали сме добре или зле, дали имаме повече или по-малко, и дали сме по-силни от другите или не. Нейни прислужници са желанието, гордостта, гнева, заблудата, алчността, ревността, страстта и омразата. Егото е най-трудният за контролиране аспект на ума, защото природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране.
Чрез медитацията се наблюдава играта на ума. В началните етапи може само да се опитваме да разберем как егото непрекъснато утвърждава себе си. С времето игрите му ни стават все по-ясни и започваме да предпочитаме спокойствието на доволството. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите.

Силата на мислите
Всеки човек излъчва вибрации към хората около себе си. Да бъдеш с някои хора е удоволствие. Те сякаш имат ПРАНА, която споделят с другите. Има и хора, които действат отрицателно – потиснати, те като че ли изсмукват праната от околните. Причината за това е, че всяка мисъл съдържа сила. Тя е необикновено фина, но наистина съществува и е много голяма. Независимо дали съзнава това или не, човек непрекъснато предава и приема мисли. Затова хората понякога имат свръхсетивни възприятия. Някои искат да нарекат тези преживявания съвпадения, но те не са. Способността да приемат и предават мисли е развита в по-висока степен у онези, за които се казва, че имат интуитивни и психически способности.
Всяка мисъл има тегло, форма, размер, цвят, качество и сила. При достатъчно опит в медитацията тези аспекти могат пряко да бъдат различени с вътрешното око. Напр. духовната мисъл има жълт цвят; мисъл, заредена с гняв и омраза, е тъмночервена. Мисълта е като предмет. Както можеш да дадеш на приятеля си ябълка или да я вземеш, така можеш да дадеш полезна, силна мисъл на някого и да я вземеш обратно.
Добро и зло, приятел и неприятел съществуват само в ума. Човек създава свят на добродетел и порок, на радост и болка от своето въображение. Тези качества не произхождат от самите обекти, а принадлежат на отношението на ума. Радостта на един е мъка на друг. Мислите контролират живота на човека, оформят характера и съдбата му и влияят на другите. Осъзнаването на потенциала, съдържащ се в силата на мисълта, е началото на всеки голям духовен растеж за отделната личност и за човечеството.

Азът
Какво е духовността? Последните две десетилетия бяха наречени “епоха на отчуждението”. Отхвърлени бяха стари традиции и религии. Хиляди търсачи на “новата ера” започнаха експерименти с безброй химикали и философии. Преобладаваше чувството, че Истината е някъде наблизо – но къде? Изглеждаше необходимо да се разширят перспективите.
Във всяко общество организираната религиозност съдържа културни практики и техники, които се предават от поколение на поколение. Когато средствата бъдат смесени с целта, тогава неговите членове започват да търсят нещо друго. Те търсят вдъхновение, което е живо, което има практически и видим ефект в ежедневието им. Дали човек живее самостоятелен духовен живот или е част от организирана традиция, целта е все една: достигането на съвършенство, чистота и покой на ума – Самоосъществяването.
Има Сила, Енергия, към която всеки може да се включи, стига да знае, че тя е на негово разположение. Тази Сила вдъхновява, окуражава, подкрепя и помага на всички,които искат да се развиват в положителна посока. Мнозина не съзнават този източник или не го разбират. Те са като селянина, отишъл да живее в града, който стоял на тъмно, понеже не знаел за какво са тези странни копчета по стените. Светлината е тук и е на разположение на всички; само трябва да се включим към нея.
Този източник на мъдрост е Азът. Азът не е индивидуалното тяло или ум, а по-скоро онзи аспект дълбоко в нас, който познава Истината. Има го във всяко общество, но той съществува и независимо. Някои го наричат Бог. Други – Йехова, Аллах, Брахман, Космично съзнание, Атман, Свети Дух или Универсален Разум. Имената и пътищата са много, но има една Същност, която съществува във всяко живо същество.
Невъзможно е да разберем Аза с ограничените сетива и интелект. Човшкият ум не може да измери Безкрайното и Вечното. Затова понякога, за да успеем да се съсредоточим върху Върховното, използваме визуализация. Християните могат да медитират върху формата на кръста или върху образа на Христос. Индусите – върху бог Шива (Енергията, която разрушава старото в подготовка на новото) – като вечно млад красив аскет, медитиращ във върховете на Хималаите. Онези, които възприемат Абсолюта по-абстрактно, могат да се концентрират върху пламък на свещ, върху ЧАКРА (енергиен център на тялото), или върху звука ОМ. Но всички тези са само частични въплъщения на Истината.
Да вземем един добър учен. Той знае колко голямо е пространството на теория и от изчисленията, колко малък е атомът и каква е разликата между живота и смъртта, и може да ги обясни надълго и нашироко. Но това е само теоретично знание; той никога няма да схване същността на нещата. Няма начин да се обясни или опише онова, което е безкрайно. Абсолютното Знание може да бъде постигнато само чрез ПРЯКО ИЗЖИВЯВАНЕ, а не чрез разума или сетивата. Чрез продължителна практика на медитация става възможно да успокоим ума, да развием интуицията и да се докоснем до онази част от Върховното, която е вътре във всичко.

Карма и прераждане
Медитацията отключва огромния потенциал на всеки. Ние овладяваме ума, като прекъсваме безкрайното му бърборене и го научаваме да се концентрира. Осъзнаването на моделите на мисълта спомага да се научим да изпращаме мислите си към другите. Но човек трябва да внимава да изпраща само вибрираща, положителна, любяща и лечителна енергия. За да разберете защо, трябва да се запознаете с кармата и прераждането.
Във физиката има закон: “Всяко действие има равно противодействие”. По-просто казано, “Каквото посееш, това ще пожънеш”. Христос е учел: “Отнасяйте се към другите така, както искате те да се отнасят към вас”. Всичко това изразява закона на карма за причината и следствието. Това е нещо като бумеранг. Всяка дума или действие на човека му се връщат – може би не в същата форма, но рано или късно той се сблъсква с резултата от тях. Веселият и всеотдаен човек непосредствено поражда реакция на топлина и любов. Ако човек е злобен, той ще бъде неприятен за другите – поне докато не премахне това си отрицателно качество. Такъв е законът.
Реакциите на карма не са непосредствени. Понякога е трудно да се научат уроците, и отрицателните структури могат да продължат с години. Никой не може да достигне Съвършенство в един живот. Така всеки се преражда отново и отново. Това е причината за привидното неравенство между хората. Един е беден, друг – богат, един е здрав, друг – сакат; един е весел, друг – тъжен. Това не зависи нито от жестоката съдба, нито от някакъв далечен и равнодушен бог, а от собствената карма на човека.
Тук става ясно защо човек не бива да се заблуждава от продавачите на магически мантри и мигновени прозрения. Такива учители, проповядващи бърза реализация, носят само разочарование, защото в крайна сметка всеки трябва да отговаря за резултата от своите дела. Животът на човека зависи от самия него. Да обвиняваме за трудностите си неблагоприятните обстоятелства или родителите, които не разбират от психология, означава да изместваме въпроса. Само когато осъзнаем, че сме хванати в собствената си мрежа, и започнем да одухотворяваме живота си, ще изскочим от кръга на раждане и смърт и ще намерим покой и единство в Аза.
Прераждането не е изключително източно понятие. То е факт от живота и в някаква форма се съдържа във всяка основна религия и мистична философия. Изследванията показват,че то е било възприета доктрина – поне в някои области – още от времето на Христос, и че все още е неотменна част от философията на някои еврейски секти. Библията не заклеймява прераждането и всъщност когато запитват Христос кога ще се върне Илия, той отговаря, че Илия ВЕЧЕ се е върнал, като има пред вид Йоан Кръстител. Ориген, от раннохристиянската гръцка църква, е писал много за предишните съществувания на душата, и тази идея в общи линии се приема от Църквата до IV в.пр.н.е. Папа Пий ХII нарича Ориген доктор на Вселенската Църква, като по този начин показва ако не изцяло приемане на неговото учение, то толерантност към него.
Но прераждането не е само абстрактен принцип. По едно или друго време всички са имали спомени от свой предишен живот. Това се нарича deja vu. Не е необичайно човек да срещне някого за пръв път и да почувства симпатия към него. Това е, защото го е познавал в някой предишен живот. Понякога едно място или сцена могат да възбудят дълбоко скрити спомени. Като че ли човек е бил там преди – което всъщност е така. Или събуждане от сън, странно познат, макар да няма никаква връзка със сегашния живот и среда – той е откъс от предишен живот, излязъл на повърхността, за да спомогне при изживяването на настоящата карма.

Каква връзка има йога с това?
Методите за елиминиране на кармичния дълг са различни. Чрез една или друга форма на медитация човек се научава да разбира как действа умът и така се развива. Какви точно техники ще бъдат приложени, зависи от природата на човека. В йога, което означава “съюз”, има четири основни пътя. Раджа йога е психологически подход, фокусиран върху концентрацията и медитацията. Карма йога е пътят на елиминиране на егото и привързаността чрез безкористно служене. Гяна йога е методът, при който чрез разума се отричат връзките с материалния свят. Бхакти йога е съюз чрез превръщане на чувствата в отдаденост.
Има и други форми на йога: Хата йога, която всъщност е аспект на Раджа йога и работи с енергиите на астралното тяло чрез упражнения (пози) и КУНДАЛИНИ медитация. Тук, за да успокои ума и събуди положителната енергия, медитиращият се съсредоточава върху дадена фраза на санскрит.
Казва се, че пътищата са много, но Истината е една. Всеки трябва да извърви собствения си път за единение с Източника. Все пак трябва да се има пред вид, че ако човек вложи всичките си енергии само в една форма на йога, има опасност от неравновесие, дори от фанатизъм. За да напредва сигурно или постепенно, ученикът трябва да предпочете един от пътищата, но непрекъснато да се ползва от техниките и мъдростта на другите методи. Равновесие се постига само чрез синтез на различните видове йога.
С редовна медитация умът все повече се пречиства и мотивите стават все по-висши. Подсъзнанието освобождава скрито знание, което позволява да разберем начините, по които се обвързваме в ежедневни навици. Чрез концентрация върху по-широко разбиране за вселената и отношението към нея, егото постепенно се заличава. В крайна сметка биват освободени свръхсъзнателните или интуитивните сили, което води до живот в мъдрост и покой.

Споделете статията ако ви е харесала :)
Страница: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

Нагоре Tags: ,

Коментари

  1. Петя казва:

    Наистина,човек трябва да се вгледа дълбоко в себе си, за да си обясни дори и простите неща около себе си.

  2. мирко казва:

    Не че съм против, ама човек като се отвори към цялото, как би се предпазил от лошите сили,особено като е нов и незнае кое точно какво е???

    • Светлана Благоева казва:

      Именно затова не се практикува по книги, човек има учители и също… един новак, който не знае какво точно какво е трудно ще се отвори към цялото ;)

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>