Йога студио 108
Актуален за 1.04
2 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 в Twitter
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 в Инстаграм

Мантра и карма саняса посвещение

06 март 2007
1 155

МАНТРА И КАРМА САНЯСА ПОСВЕЩЕНИЕ

Свами Ниранджанананда - Сатям училище по йога, Св. Албанс, Австралия, 22.5.1988 г.

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108. Тази статия е с авторско право на преводача. 

Някой от вас получиха мантра, а други карма саняса инициация, така че ще дам някой съвети и напътствия в мантра садхана и карма саняс садхана. (садхана – духовна практика, която води до усъвършенстване). Чували сте и вероятно сте чели за мантрите и аз мисля, че всички сте наясно и имате идея какво е мантра. Мантрата въздейства върху композицията от енергия на тялото, а енергийното поле на тялото има и вибрация. Където има енергия, има и движение, има някаква форма на вибрация, а вибрацията от своя страна поражда някакъв вид звук. Какви са видовете звуци, който ние не познаваме? Има звуци, който са отвъд и над нашето нормално възприятие и скала на слух. Когато движим ръката си, това създава триене във въздуха и от това излиза звук. Вие не чувате този звук, но той съществува като форма на вибрация, на движение, пулсация на енергия. Тези вибрации не са ограничени само до физическото и пранично тяло, но също имат достъп и до ума, емоциите и интелекта.

Йога е много ясна в това отношение. Йога казва че дори когато мислим, се генерират вълни в ума и това от своя страна произвежда определени вибрации и звуци. Когато насочим нашето умствено възприятие навътре във вътрешното ни пространство и измерение, тогава звукът бива усетен и това е познато като нада, звук на личността, на съществото, на Аз-ът. Нада е най-финият звук, който бихме могли да изпитаме в нашето измерение и пространство. Нада не е просто звук, който се появява и изчезва, той е продължителен и това е добре представено от концепцията на кундалини йога.
Когато погледнем символите на чакрите, откриваме че всяка чакра притежава биджа мантра и други мантри, прикрепени към нея. Биджа мантра е звукът, който конторолира чакрата, но другите мантри около периферията са също вибрации, които пробуждат и стимулират определено състояние на ума, в съответствие с характеристиките на чакрата. В йога има и следният термин – акшарас, което буквално значи ‘звуците, който не умират’. От самото раждане на човечеството до сега ние използваме звуците, за да се изразим и да общуваме. И ги използваме предимно външно. Познаваме качествата, силата, ефекта на външните звуци. А в йога ние усещаме и изживяваме качествата, ефекта и енергията на звука вътрешно и процесът на това вътрешно изживяване се нарича мантра садхана.

Когато мислим, това, което всъщност се случва е, че ние чуваме вътрешен звук. Разбира се не просто да си запушим ушите и да започнем да слушаме звуците вътре в тялото, а това е процес, в който ставаме по-чувствителни на ментален или психичен план и търсим баланс между външното и вътрешно съзнание. Когато сме се в екстровертно състояние, ние не чуваме вътрешни звуци и вибрация. Когато се обърнем обаче навътре, когато сме в медитативно състояние, тогава не чуваме и не усещаме външните звуци. Има специален клон в йога, наречен нада йога. При практиките на нада йога се търси изживяване на вибрациите на тялото и ума чрез вълни, желания, емоции и изяви едновременно, всички в една обща форма.

Колкото повече балансирате ума, когато постигате вътрешен баланс чрез процес на медитация, чрез практикуване на асани, който хармонизират тялото, чрез пранаяма, която внася организация в праничната структура, чрез пратияхара и дхарана, който дават баланс на вашето ментално и емоционално състояние, тогава осъзнаването за нада, вътрешните звуци и вибрации, които са зад всяко действие и реакция ще бъде по-голямо. Докато съществуваме в този свят има движение. Когато стоим тихо и спокойно – тялото не се движи, но умът произвежда вълни, емоциите произвеждат вълни и пак има движение.

Ние сме заобиколени от океан от движение, които се случват едновременно на различни нива и прояви. Когато започнем да пеем или да повтаряме мантра, влизаме в процес на пратияхара, което е постепенно отдръпване на възприятията и сетивата навътре и тогава се фокусираме върху определено нещо. След като процесът на отдръпване завърши, концентрацията е пълна и няма разсейване от какъвто и да е вид. И това е дхарана, концентрация. Мантрата ни дава възможност да навлезем в това състояние –  еднопосочен и фиксиран ум. И тогава това състояние може да ни отведе по-надълбоко, преминавайки в състояние на дхияна или медитация.
Определението за мантра е „сила, която освобождава ума”. И когато правим мантра садхана, има едно по-специално осъзнаване както  на тялото, така и на ума. Това не е просто да държите малата и да повтаряте мантрата. Разбира се и това ще има ефект, както и мантрата може да се повтаря винаги и навсякъде – докато ходите, докато седите, докато правите различни неща, можете да осъзнавате мантрата. Човек може да осъзнава мантрата във всяко едно отношение и реалност по всяко време. Но, има и определен научен процес в мантра повтарянето, което включва не само осъзнаване на мантрата, която се повтаря наум, но и на ефекта, който тя причинява на цялата ни същност. Умът, осъзнаването, съзнанието стават едно. Те се сливат заедно с повтарянето на мантрата. Не просто умът да скача от мисъл на мисъл докато мантрата се повтаря. Трябва пълна идентификация с повтарянето, с изживяването и с мантрата.

Свами Сатянанда казва за процеса на дхяна – медитация следното: има 3 неща, който се случват едновременно по време на медитация. Първото е осъзнаването на себе си като практикуващ. Второто е осъзнаване на процеса – че Аз практикувам определена практика. И третото е състоянието на дхяна, целта, която стои пред нас. Когато тези 3 станат едно, когато медитативното изживяване е почувствано отвътре и ние губим осъзнаване за тялото и ума, и няма нищо друго, освен състоянието на изживяване – това е дхяна, или медитация.

При мантрата се прилага същият принцип. Единствената разлика е, че сме постоянно осъзнати за вибрацията, мантруването и ефекта. Ние ставаме едно с тези неща. Ние ставаме мантрата, ние оживяваме като мантра. Мантрата става осъществяването на процеса на живот и това е всъщност освобождението на ума. Когато концепцията за дуалността вече не съществува и има само едно единствено нещо – това е освобождаването на ума.

Тези от вас, който взеха мантра инициация трябва да помнят че е необходимо да отделят поне по 10 минути в периода от 24 часа на денонощието, когато да останат сами, да забравят света около себе си и просто да си практикуват мантрата. В началото осъзнавате тялото, позата, как сте седнали, дали е удобно или не, после осъзнавате дишането, всяко вдишване и издишване, движението на дъха. После идва и осъзнаване за личния символ, който ви е даден с мантрата. След като осъзнаете символа, това е крайния етап на пратияхара. В началото когато се опитваме да го видим – тогава просто ще използваме въображението; ние не виждаме символа съвсем ясно. Когато държим цвете пред себе си и го гледаме с отворени очи ние виждаме цвета, формата, усещаме миризмата, виждаме цялото цвете, но това се променя когато затворим очи. Но когато вътрешното изживяване стане силно и с интензитет, така както и го усещаме когато го гледаме, това е вече крайният етап на пратияхара. Всички сили и фокус на умствената енергия са събрани в едно и настъпва разбиране, осъзнаване и истинско, живо изживяване.

И така, след като сме осъзнали дишането и след като сме направили усилие да си представим символа, тогава започнете с повтарянето на мантрата на ум, като хармонизирате с дишането. Мантрата и дъха не са две различни неща, те просто стават едно. Няма значение дали дишате бързо или бавно, мантрата трябва да се слее напълно с дъха. Това е първото усилие в мантра садханата. И правите тази практика за 10 минути всеки ден, а когато приключвате с мантруването, отново се върнете в нормалното си ежедневие. Няма промяна в начина ви на живот, но има промяна в начина ви на мислене. Не се стремим да създадем някаква промяна, а просто се стремим да развием усещане за мантрата. И когато това усещане е пробудено, то се развива само и промените започват да настъпват естествено и спонтанно.

А сега относно посвещението в саняса. Това е отношение към живота. Тези от вас, който получиха посвещение, им бе казано че са били инициирани от името на Свами Сатянанда и че трябва да имате предвид неговите идеали и мисия в живота – което е йога не като форма на духовна садхана, а йога като част от ежедневието ви, като начин на живот. И тогава целият ви живот се превръща в осъществяване на йога, тогава живеете йога. Няма разделение. Не е просто всяка сутрин да ставате и да правите асана, прананяма, медитация. Това са йога практики, те сами по себе си не са йога. Йога означава усещане на единство, усещане на хармония и баланс във всички сфери на нашата личност. Когато осъзнаете този процес чрез материалното, чрез мислите, чрез емоциите, интелекта и най-личните си и интимни преживявания, по-близки и от съпруга или съпругата, тогава това е йога.

А сега, какво очакваме да получим от йога? Получаваме това осъзнаване за материята, енергията и съзнанието; Получаваме разбиране за процесите на тялото, праната, ума, егото и суперсъзнанието; нашата дхарма поема по пътя на тоталната трансформация. Не казвам че ставаме по-духовни, но по-балансирани. Само ако развивате духовната си страна ще бъдете неуравновесени. Само да развивате материалната страна е също неуравновесено. Затова един саняси или карма саняси, не се тревожи за духовното състояние на ума си или за проявения ум, а по-скоро се опитва да доведе до баланс изживяванията на материята и духовността.

Чували сте за карма йога; в живота на духовния аспирант, ако човек практикува истинска йога, то това е карма йога. Когато казвам карма йога, нямам предвид да отидете на полето и да работите усилено и да дадете цялата си енергия; това е само една част от цялото. Истинският дух на карма йога се проявява когато всяко действие в живота, независимо дали е физическо, социално или интелектуално – мислите, анализирането и критиката, емоциите и чувствата, гнева, раздразнението, депресията, нервността, омразата, алчността или духовните усещания на хармония и чувството да сте в пълен баланс с вашата същност -  всичко това е анализирано заедно. Всички тези прояви са наблюдавани, изживени и трансцедентирани. Това е духът на карма йога – пълно отдаване в изпълнението на нашите отговорности, дълг, задачи, ангажименти, дхармата.
Много хора си мислят че дхарма означава система, религия, философия, но това не е така. Има два вида дхарма. Едната е Санатан дхарма, извечния дълг, задължението и отговорността, която никога не се променя и спазва законите на природата и божествените закони. И другата дхарма е тази, която се отнася до настоящото време. Тя може да се променя, след месеци, след години, идеите, отговорностите, задълженията, всички тези неща се променят с времето и вековете. Тук се набляга на осъществяване и разбира не нашите задължения и отговорности. И ние трябва да не ги пренебрегваме, а да бъдем все по-добри в изпълнението им и да не ги изоставяме. Така че целта на карма саняса е да се стреми към своята дхарма.
И дори карма саняса е по-трудния път от саняса, защото пълния саняса – там имаме пълно отдаване на гуру и гуру решава какво да правите и той дава инструкции. Когато сте карма саняса – вие сами изграждате своята духовна идентичност, както и външната, социална идентичност и чрез поддържане на тези две идентичности вие вървите напред и имате прогрес в живота. Когато и вътрешната и външната идентичност вървят рамо до рамо, тогава ние намираме центъра в себе си, тогава намираме пълния баланс.
Знаете че има два процеса. Единият е процес на осъществяване, когато нещата стават, когато има усилие. А другият е процес на това да бъдете това, което сте. Пълният саняса е процес на ставане, ние ставаме инструмент на гуру и той ни наставлява по начин, който смята за най-добър за нас. А карма саняса е процес да бъдеш. Вие сте там, където сте. Няма промяна. Само едно нещо е важно и то е да имате духовното осъзнаване. А какво е духовно осъзнаване?
Можем да кажем че идентичността на „Свами” е първото духовно осъзнаване, идентичността на „Сарасвати” е втората; а третата е името – примерно Ниранджанананда, това е третата ни духовна идентичност. , Свами означава човек, който е постигнал съвършенство, който има пълен контрол над себе си. Разбира се това е концепцията, която ние се стремим да постигнем по най-добрия начин – като да получиш докторат, но тук първо получавате доктората, преди да сте го завършили – наричате себе си „доктор”, като се надявате един ден да завършите доктората си и да докажете тезата си.
А тезата, която един свами има да доказва е процес, който продължава през целия живот. Процес на самооткриване, при който един свами постига контрол над тялото, ума и духа, действията на главата, сърцето и ръцете, емоциите и интелекта.
Така че е без значение в каква фаза се намирате вие, независимо дали сте пълни с напрежение и конфликт или пък тънете в блаженство и радост и щастие, или пък нищо не се случва – всичко това вие го разбирате като свами. Аз съм господар на тялото. Аз не съм този ум, аз съм господар на ума, аз съм господар на духа. Това е концепцията, която води до разбиране на трансцеденталното осъзнаване.
Някой веднъж попита Свамиджи (Свами Сатянанда, бел. ред.) дали е възможно да постигне трансцедентално съзнание в този живот. Свамиджи просто отговори „Не”. И вие можете да си помислите – ами тогава какъв е смисъла, каква е ползата? Вие искате да изживеете нещо. Свамиджи продължи по-нататък: ‘Ако трансцеденталният ум може да бъде разбран от ограничения ум, тогава не би бил трансцедентален. За да изпитате трансцеденталното съзнание е необходимо да имате трансцедентален мозък и трансцедентален ум.’ Така че идеята да бъдете свами е нещо, което се постига. Това е първата духовна идентичност. И това е основата, от която тръгваме за всяко друго нещо – ние ставаме наблюдател, ставаме този, който изживява.
Втората идентичност е Сарасвати. Това е традицията, ордена, към който ние принадлежим като свамита и като карма саняси. Сарасвати е богиня, която символизира ученето, знанието и мъдростта. Какво означава това? Никога да не бъдете като коне с капаци. Винаги виждайте всичко. Никога не казвайте че нещо е правилно, а друго не е. Това е против принципите на гяна – мъдростта, защото мъдростта обгражда всичко.
Третата духовна идентичност е името. Името, което е дадено, показва най-подходящата ни идентичност, която ние изразяваме в настоящото си прераждане. За тази идентичност, името представлява целта, стремежа. За това тяло, за тази глава, за тези действия имаме цел. И трябва да го проявим.
Четвъртата идентичност е разбира се геру – оранжевият цвят. Това е духовната идентичност, както и външният флаг на санясина. Това е символично представяне на огъня. Огънят може да изгори всичко, което попадне в него, и въпреки това остава непроменен. Е, разбира се ако хвърлите мокри дървета, това ще предизвика много дим, който ще излиза от ушите, от очите, от устата и носа ви. Понякога черен дим ще излиза от вас, понякога и лоша миризма ще излиза, но това е друго нещо. Огънят изгаря всичко, това е основната идея. Умът, личността, отношението на саняса или карма саняса идва от огъня.

Бъдете недосегаеми, незасегнати. Изгаряйте всичко, всичко лошо, което светът хвърля върху вас, изгаряйте и това, което собствения ви ум хвърля върху ви, както и всичко добро, което светът ви дава, и което умът ви дава. Няма отрицания и няма неприемане. Ако отричате лошите  неща, а приемате само добрите, тогава не сте по-различни от останалите. Обикновено хората са разтърсени, когато им се случват лоши неща и  са въодушевени, когато им се случват хубави и добри неща. Ако останем такива след като вземем посвещение в саняса, ако не настъпи промяна, тогава по-добре е да не сте саняса или карма саняса. И затова е осъзнаването за огъня, четвъртия символ на духовното осъзнаване, духовната същност, който ни напомня че трябва да приемаме всичко, така, както огъня. И това са отделните елементи на това да бъдеш карма саняси.

Садханата на карма санясина е да бъдете наблюдатели. Сядате удобно и просто наблюдавате. Наблюдавате какво изживявате и усещате физически и го хвърляте в огъня. Разберете го, изразете го, трансцедентирайте го. Дори когато достигнете духовното ниво, това също трябва да разберете, да проявите и да трансцедентирате. Когато седите в медитативна поза, със затворени очи, една част от осъзнаването е отстрани, отделена и наблюдава всичко, което се случва в другите сфери. Така че дори да сте в много трудна ситуация и да изживявате дълбок конфликт и самскари, една част от вас трябва да запази позицията на наблюдател. Без значение е какво изживявате и в какво положение се намирате, винаги бъдете наблюдатели. Вие сте този, който вижда, драща. И това е садханата, която трябва да следвате, за да станете карма саняси.

списание Йога, изд. Bihar School of yoga, юли 1990 г.

Превод Светлана Благоева, Йога студио 108


Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>