Yoga-Studio-108
Актуален за 22.11
3 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Карма и съдба Свами Ниранджан

30 ноември 2016
745

Карма и съдба

Свами Ниранджанананда Сарасвати

Лекция в Сорбоната, Париж, Франция, 14 .10.1994. Превод Йога студио 108. Всички права запазени. Моля при копиране поставяйте линк към статията и сайта. 

Темата за кармата и съдбата е много трудна за обсъждане и разбиране, защото за осъзнаването им е отвъд човешкото разбиране и е процес за цял живот. Много опити са правени в миналото да се опише процеса на кармата и съдбата, които управляват човешкия живот, характер и личност. Обаче вместо да започнем от философската им страна, първо би трябвало да разберем как личността ни се интегрира с кармата и съдбата, да разберем тяхното значение в ежедневието ни.

Мислителите от миналото са определили човешките взаимодействия като случващи се в пет различни измерения едновременно, както на съзнателно, така и на подсъзнателно или несъзнателно ниво. Тези пет измерения представят прогресията на живота от проявлението на материално ниво, към по-фино, трансцедентално ниво, а всяко ниво на взаимодействие е състояние на по-високо осъзнаване. Ние не живеем само на материално ниво, но на по-дълбоко ниво си взаимодействаме с по-ефирния аспект на живота и имаме вградена способност  да осъзнаем трансцеденталната природа на живота. За да разберем и оценим теорията за кармата и съдбата, трябва да можем да разгледаме тези пет аспекта заедно.

Измерението на материята

Първото ниво на човешко взаимодействие е измерението на материята, в което тялото и сетивата стават средства за взаимодействие в света на имена, форми и идеи. Само в проявеното измерение имаме способността да разпознаваме формите, да им даваме име и да взаимодействаме с други обекти в нашата околна среда. Тези обекти са различни форми на материя и могат да бъдат одушевени или неодушевени.

Измерението на ума

Измерението на ума е следващото по-фино ниво след материята. Какво е ум? Много различни мнения се изразяват и на Изток, и на Запада, които описват процесите и състоянието на ума, но всички те са непълни. Тематиката на ума не е ограничена само до изживяване или осъзнаване на съзнателни, подсъзнателни или несъзнателни умения. Тя включва и аспекти, прояви и взаимодействия на егото; разбирането и изживяването на интелекта и емоциите, аспекта на рационалност и също не-рационалност. Това е сила, която може да взаимодейства както с проявения свят, така и с непроявеното измерение. Тя може да разпознава символи и може също така да усеща и невидимите състояния на живота. Тази сила създава мисли, желания и амбиции.

Различните умствени творения действат различно, когато са в комбинация с живота ни и още повече с начина ни на живот. Видът на умственото изразяване е чрез умствена обусловеност. Умът е ограничен да действа спрямо образованието, което получава от обществото, семейството и културата и функционира в рамките на специфични параметри определени от тази условност. В древните традиции много внимание се е обръщало на функционирането и природата на ума. В широк смисъл, четири аспекта са били определени:  (1) его, (2) интелект и рационалност, (3) емоции и чувства и (4) познание. Поведението на тези четири аспекта на ума се променя според различните обстоятелства и тази промяна в умствените рамки е позната в нормалния ни език като настроения на ума.

На кратко, това е умственото измерение, в което ние сме активни най-редовно. Дисбаланс или претоварване в умствената структура може да повлияе на цялата ни личност. По време на претоварването има умствено рухване, което се изживява под формата на напрежение, стрес, тревожност и неясен ум. Тези ограничаващи състояния на ума също ограничават и нашата креативност. Но в същото време умът има безкраен потенциал да се развива и е в процес на продължителна еволюция.

Измерение на фина енергия

Третото измерение на човешката личност е енергийното измерение. Този аспект се нуждае от повече разпознаване, защото ние взаимодействаме повече на енергийно ниво, отколкото на рационално или съзнателно ниво. Енергийните изживявания са изразени от второто измерение на ума във формата на усещания, дълбоки чувства на постижения, щастие и задоволство. Всяко нарушение в енергийната структура също може да бъде почувствано от личността. Ако някой е ужасен и изплашен или е агресивен, този страх или агресия могат да бъдат почувствани. Ако някой е в мир, това усещане за покой може да бъде усетено. Това се случва на нерационално, неинтелектуално ниво, където ние комуникираме с дълбоките аспекти и същността на енергията. Има непрекъснато взаимодействие с енергийнито измерение, но ние не го осъзнаваме.

Измерение на мъдрост и радост

Четвъртото измерение на взаимодействие е измерението на мъдростта. То е още по-фино от нивото на тялото, ума и енергията. Мъдростта не трябва да се свързва със знанието. Знанието може да бъде условен фактор. То също може да снабди ума с определена визия. Ние много рядко използваме нашето знание; по-често използваме инстинктивното взаимодействие, а аспектът на знанието остава просто един интелектуален процес. И затова измерението, където знанието се прилага в живота и се превръща в живо изживяване, е познато като мъдрост. Тук способността за различаване е най-активна и има пълна хармония. В това измерение човек изживява мъдростта във всеки момент и затова измерение имаме нужда да се подложим на тренинг.

Петото измерение на човешката личност е измерението на задоволството, пълнотата, удовлетвореността, радостта и щастието. На това ниво се изживява изцяло позитивната и креативна изява на човешката природа. Човек изпитва вътрешна свобода отвъд условностите на ума и живота, цялостна креативност, съвършенство и пълнота.

Значение на кармата

Всички ние си взаимодействаме едновременно и в петте измерения. Тези процеси на взаимодействие се случват чрез аспектите на карма. Какво е карма? Буквалното значение на карма е действие и се използва по много различни начини, за да определи нивото на човешко взаимодействие, за да определи характера, който се проявява в живота на отделния човек.
Днес думата карма се е превърнала в нещо, което определя човешката неспособност да се посрещнат обстоятелствата в живота. Когато се срещнем лице в лице с трудностите, ние казваме „Това е моята карма.“ Когато нямаме силата да посрещнем дадена ситуация, ние казваме „Нищо не мога да направя, това е моята карма.“ Това определение или концепция за карма е абсолютно погрешно.

Карма означава действие и всяко действие ще има резултат. Пляскането с ръце е действие, но звукът е следствието от действието. Така че, ако сметнем теорията за причина и следствие като правилна дефиниция на карма, тогава ние сме една крачка по-близо до разбирането на същността на кармата, защото следствието е резултат на взаимодействие, поради причина на определено действие. Следствие не може да съществува без действие или без причина. Има непрекъсващ цикъл от причина и следствие на кармата, която се случва в света и в космоса.

Ако сметнем кармата като действие и взаимодействие, тогава то е изразено от нас на всяко ниво на личността ни. Бхагавад Гита казва, че в нормалния живот човешкото същество извършва карма чрез говор, ум и интелект. Говорът тук не означава вербална реч – аз говоря, а вие слушате – а означава процеса на взаимодействие между двама души. Говорът означава предаване на поведение, мисъл и отношение. Това предаване, което се случва между двама души, създава карми. То се случва чрез рационализиране също. Нашият интелект, който е поставен да действа и да се държи по определен начин, е следствие от нашите физически действия, усилията ни да постигнем нещо, да получим удоволствие за лично задоволство.

Следствието от кармата

Ние търсим себе-задоволство. Основният подтик в живота е търсенето на задоволство, щастие и радост. То е ориентирано към личността (егоистично), а също и е форма на карма. Когато тази карма взаимодейства с непроявените зони от човешката природа, в дълбоките нива на ума се създават определени впечатления, които създават други условности. Но въпреки всичко, тези действията са статични. Действието, което правя днес, тук и сега, ще остане днес, тук и сега. Аз не мога да повторя днешното действие да се случи утре. Но резултатът от действието може да се усети дори десет години напред в бъдещето.

Например, кармата е подобна статична сила, както една роза в градина. Следствието от тази карма е продължаващата сила, като например ароматът на розата. В зависимост от това, в коя посока духа вятъра, може да усетите розата отдалеч. Не е необходимо да пъхнете носа си в розата, може усетите аромата само от полъха от вятъра. Ароматът е качеството на розата. По същия начин кармата е статично събитие, а ефектът на кармата е подвижно изживяване, което може да остави своя отпечатък в човешкия ум за доста дълго време.

Типичен пример е когато се караме с някого и носим неприязън в ума и сърцето си в продължение на години. Защо се случва това? Конфликтът може да се е случил преди пет години, но впечатлението, отпечатъкът от този конфликт е засегнал нашите базови инстинкти, нашето его и осъзнаването за Аз-а, нарушил е хармонията на личността ни и ние носим това усещане до края на дните си.

Почистване на черната дъска

За да премахнем впечатлението е необходимо да почистим умствената черна дъска. Но кой има способността да направи това? По мое мнение истинското човешко същество трябва да има тази способност да изчиства тези впечатления от кармите, така че те да не засягат нашата същност по отрицателен начин. Това качество може да превърне обикновения човек в свръхчовек.

Ако искате да бъдете осъзнати за неща, свързани с кармата, тогава наблюдавайте ефекта на действие в ежедневния си живот и се опитайте да го управлявате. Ако може да управлявате следствието от кармата в ежедневния живот, тогава ще бъде много по-лесно да направите живота си по-щастлив и по-хармоничен. Но човек трябва да разбере, че дълбочината на тази карма може да бъде усетена на съзнателно, подсъзнателно и несъзнателно ниво. Когато се усеща на съзнателно ниво следствието от кармата, то променя поведенческия модел. Ако харесвам някого, аз харесвам тази личност. Ако не харесвам някого, аз изцяло не го харесвам. На съзнателно ниво има незабавна реакция на кармата, която се проявява под формата на привличане и отблъскване. На подсъзнателно ниво ефектът от кармата променя  средствата в живота, които са умствена яснота, правилно използване на нашите сили и правилно разбиране на ситуациите в живота. По мое мнение това са трите основни средства в човешкия живот, които ние използваме за себеразвитие.

Следствието от кармата на подсъзнателно ниво повлиява на измерението на егото. Когато егото е докоснато от кармата, тогава става много трудно да се овладее тази карма. Това е пагубната страна на кармичния ефект, законът за причина и следствие. Това състояние е подобно на корените на дърво, изяждано от паразити, които отслабват силите на дървото. Това трябва да се избягва на всяка цена. Възможно е да избегнем отрицателните ефекти от кармата чрез практика на медитация, където първо наблюдаваме себе си, своите реакции, тенденции (силни и слаби страни) и ги контролираме и управляваме по подходящ начин.

Сили и слабости

Съществува концепцията за SWAN (Strenght, Weekness, Ambition, Needs) – човешката сила, слабостите, амбиците и нуждите. Ние всички имаме определени положителни сили. Без значение тяхната външна форма. Силата може да бъде воля, ясно мислене, любов и състрадание, всичко, което може да бъде приложено положително и конструктивно в живота, за да подкрепя нашия растеж и растежа на другите.

Тези сили понякога са засенчени от нашите слабости, които могат да бъдат в много форми, като липса на воля, липса на ясно мислене, комплекс за малоценност, загуба на представа за собственото аз, изнервеност, напрежение и невъзможност да се контролират нивата на стрес. Тези слабости засенчват нашите силни или положителни качества. През повечето време ние сме повлияни от тези слабости, борим се срещу тях и се опитваме да ги скрием.  Ние не искаме да сме слаби, но в същото време нямаме осъзнатост за нашите положителни сили, а ако имаме, те си остават само в сферата на интелектуалното и философско отношение, но без действия. Много рядко в действителност ги прилагаме конструктивно, за да преодолеем слабостите си. Ако се опитваме да ги приложим без подходящото знание, тогава те приемат формата на агресия и инат.

И сега, когато ние изпълняваме някакви карми, в зависимост от тяхната природа, те оказват влияние или върху нашите силни страни или върху слабостите ни. Ако слабостта е засегната, тогава е много трудно да се премахне това впечатление от ума. То докосва най-дълбокото ядро а нашата личност. Но ако е кармата е докоснала  силна черта в нас, тогава ние преминаваме през нея с много позитивно поведение.

Амбиции и нужди

Третият аспект е амбиция. Ние всички имаме желания и амбиции в живота за социален статус, външна сигурност и т.н. Амбициите могат да бъдат от всякакъв вид. Те също могат да бъдат и нереалистични. Амбициите са водещата сила на нашите действия. Ако разграничим амбициите си от кармата, тогава кармата винаги ще има положително влияние. Но ако амбициите са свързани с кармите, тогава ще има и негативни последици също, защото амбицията има много малка разбиране за правилното взаимодействие между двама души. Не е нужно да давам дефиниция на отрицателните амбиции. Определено ние можем да направим усилие да ги променим в положителни и по този начин да се научим да управляваме нашите карми по по-добър начин.

Четвъртият аспект е човешката нужда. Тялото има определени нужди като храна например. Семейството има определени нужди. Има и социални нужди, умствени, личностни и емоционални нужди, които ние се опитваме да удовлетворим по най-добрия начин, по който можем. Действията, които извършваме ежедневно чрез сетивата, ума и емоциите отиват в тези четири различни зони на сила, слабост, амбиция и нужда. В зависимост от това с коя личност или човешка природа те имат контакт, те създават впечатления в нашето психе. Използвам думата „психе”, не ум. Психето е по-дълбокият аспект на човешкия ум, който взаимодейства на нерационално ниво.

Да разберем съдбата

Карма понякога се бърка със съдба. Попаднах на едно определение, което от една страна казва, че човек изгражда собствената си съдбата, а от друга страна, че няма как да контролираме човешката съдба. Тук определено има противоречие, нали? Аз не мога да разбера това становище, защото идвам от традиция, която вярва, че човек сам може да създаде съдбата си. Разбира се човек трябва да работи много усилено, за да го постигне. Това е процес на себе-обучаване. Не можем да вземем степен или диплома, само мислейки за тях. Трябва да учим, да работим усилено, да взимаме изпити и след това може да получим степента или дипломата. По същия начин, човек не може да промени съдбата си само мислейки за това. Човек трябва да работи много, много усилено и да вземе изпита. Ние трябва да разберем съдбата в този контекст.

Съдбата има две форми: едната се контролира от човешкото същество, а другата се контролира от по-висши, нечовешки сили. В живота ние контролираме нашата собствена съдба. Това е съдбата на нашия живот, за който сме загрижени, но също има и процеси, които се случват отвъд нашия живот. Например човек не може да контролира кога ще се роди или умре. Няма концепция кога човек ще умре; може да се случи по всяко време, след една година или след сто години.

Обаче, съдбата на видимия аспект на живота, който ние живеем всеки ден, може да бъде контролиран. Вземете за пример една коза, вързана за десет метрово въже, което е вързано за стълб. Тази коза може да се придвижва десет метра, пет метра или един метър от центъра на стълба или да се овързва все повече и повече около стълба. Но ако се опита да отиде отвъд тези десет метра, няма да може, защото въжето не позволява повече пространство, отколкото е определено. Тук виждаме двата аспекта на съдбата. Стълбът е по-висшата сила на живота. Някои хора могат да го нарекат Бог, други може да го нарекат космична сила. На мен ми харесва да го наричам Ишвара, което означава, неразрушим, непроменим, истински принцип, който е трансцеденталната природа на живота.

В материалния свят ние срещаме променливия, разрушим принцип. Отвъд материалния свят ние срещаме непроменимия принцип. Мостът между променливия и непроменливия принцип е съдбата. Съдбата е закона, който властва над всеки аспект на творението. Растежът на тялото от раждането до смъртта е съдба. Узряването на ума е съдба. Изразяване на човешката природа е съдба. Тук под съдба имам предвид процесът, който няма съзнателен или човешки контрол, но който продължава въпреки това. Може ли да спрем растежа на тялото си? Можем ли да спрем огънят да гори? Може ли да спрем вятърът да духа? Съдбата не трябва да се приема като нещо отвъд човешкото разбиране. Вместо това трябва да бъде разбрана като същността, есенцията на нормалната човешка еволюция.

Да промениш съдбата си чрез карма

Има твърдение в Упанишадите, което гласи, че чрез карма човек може да промени съдбата си, което означава, че чрез подходящо изпълнение на действие в живота, чрез хармонично изразяване на действие в живота, е възможно да се промени качеството на характера и същността си. Веднъж променени, качествата на характера и изразяването на характера се променят. Съдба на реката ли е да бъде превърната в язовир, където да се генерира хидроелектрическа енергия? Не. Природата или съдбата на реката е да тече от най-високата към най-ниската точка. Между тях може да има някакви бариери,  бентове, язовири, но реката продължава по своя курс.

Когато чрез действие, чрез карма, ние се опитваме да канализираме силите на нашия живот, тогава съдбата определено се трансформира. Не може да има съмнение в това. И тази трансформация на съдбата води до постигане на съвършенство в живота. Има един друг красив израз от Ишавася Упанишад, който гласи, че в началото е била пълнота, имало е пълнота винаги и ако премахнем пълно от пълно, пълното остава. Човек, който не разбира това е истински глупак. Ако превърнем това в математическо уравнение, тогава дали добавяме, изваждаме, умножаваме или делим две нули, отговорът винаги ще бъде нула. Това е концепцията за постижението, съвършенството и пълнотата в живота.

Изживяване на еволюционния процес

Ние винаги сме били цялостни и имаме потенциала да изразяваме тази пълнота, но поради нашите обусловености, никога не сме били способни да изразяваме нашата завършена, пълна и цялостна природа. Ние приемаме това ограничение като наша съдба, когато всъщност нашата съдба е да изживеем пълнотата и цялостта на живота. Реализацията на тази цялостност е целта на живота и целта на съдбата. Така че, ако думата съдба означава, че човешкото същество няма контрол над ситуациите, тогава дефиницията трябва да се промени. Подходящото значение на съдбата е това, да изживеем есенцията на живота като еволюционен процес и това би трябвало да бъде целта на карма. Кармата води до изживяване и разбиране на съдбата, при условие че човек е способен да събуди този вид осъзнаване и съзнание. Човек трябва да пробуди човешкото си съзнание и когато то се развие, силите, които са вътре също ще се пробудят. Пробуждането на човешкото съзнание и човешкия потенциал е целта на човешкия живот, а също и целта на йога.

Свами Ниранджанананда Сарасвати.
Линк лъм оригиналната статия

Превод ЙОГА СТУДИО 108.

 

 

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>