Yoga-Studio-108
Актуален за 24.11
1 Посетител Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Свобода и Йога

11 септември 2008
169

Йога за новия човек и свободата

ИЗ „БХАКТИ ЙОГА САГАР” Свами Сатянанда Сарасвати

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108. Всички права запазени.

За да може човек да постигне успех живота, личните постижения и материално богатство не са достатъчни. За да има пълен успех са нужни 3 неща: отдаденост, отговорност и преданост към това, което е отвъд реалността, в която живеем и нас самите. Докато не успеем да развием тези 3 качества в нашата йога практика и ежедневен живот, не можем да постигнем пълно удовлетворение и цялост в живота. Истинският успех не се измерва в социален статус, пари или други лични придобивки, но се измерва в това доколко човек е способен да даде помощ на другите, когато се нуждаят, да помага да излезнат от ситуация на силен стрес, да помага на другите да се чувстват добре и да имат увереност и силен дух.

Човек не живее сам за себе си и не е изолирана единица. Ние всички сме част от този свят, всички сме частички от едно цяло, част от тази необятна вселена. Ние сме в този свят и светът е в нас! Никой не е различен от другите. Всички сме създадени от едно общо съзнание и енергия, от 5-те елемента, който са еднакви за всеки. Всички дишаме един и същи въздух, пием същата вода, храним се, ходим по една и съща земя. Всички изпитваме еднакви емоции и през ума ни минават едни и същи мисли. И какво е това, което ни прави различни? Нашата илюзия за Аз-а, нашето чувство за индивидуалност, Егото, важността, егоцентризма, които блокират нашето виждане за цялостта на всичко и единството на вселената.

Кога ще бъдем свободни от егото? Свободата не е стока, която може да бъде купена от политиците, от обществото или от бизнес средите. Свободата означава човек да разбира себе си като връзка, единение с другите, като част от цялото, от света. Никога няма да сме свободни, докато не научим да споделяме с другите. Винаги има някой, който има по-малко от нас, без значение ние колко имаме, дори и то да е малко. Има хиляди начини да споделяме и даваме знание, способности, качества, вяра, опитност, пари, собственост, храна, дрехи, книги, идеи.

Няма да станем свободни, ако събираме и създаваме само за себе си! Ставаме свободни, когато даваме това, от което имаме на другите. Различните начини по които даваме и споделяме са мярката за нивото на нашата свобода, нашата способност да осъзнаем божественото навсякъде, да реализираме божествената природа. Под Бог аз нямам предвид Светия дух, който живее някъде в небесата, но тази божественост, която присъства, която е част от всеки един от нас, тази божественост, която съществува и в този, който я съзнава, и в този, който не я съзнава, в растението и в животното, в камъка и в човека.

Няма смисъл да градим нещо само за себе си. Всички тези неща са нашите окови, нашите бариери и препятствия. Те ни държат далеч от истинската, висшата реалност, от визията за общото и цялостното. Колкото повече даваме, толкова по-велики ставаме, толкова по-истински ставаме, защото се учим да виждаме себе си в другите. Страданието на другите е и наше страдание и радостта на другите е и наша радост.

Живот със стремеж на лично постижение и материална удовлетвореност няма стойност и не си струва нито да се живее нито да се умре за такъв живот. В края му какво от това, което имаме ще остане наше? НИЩО. Нито парите, нито къщата, нито колата, нито работата, нито семейството, нито приятеля, нищо от това няма да премине с нас на другия свят. Единственото нещо, което ще вземем с нас през този последен ден ще бъдат нашите карми, нашите дела, били те позитивни или негативни, егоистични или не-егоистични, и нищо друго.

Ето за това е добре в този живот винаги да търсим възможности да даваме, да служим и да допринасяме, да съдействаме за добруването и просперитета на другите. Това е начинът да постигнем щастие, цялостност и доволство, трансцедентност. В този живот и в животите ни занапред. С всяко добро дело ние премахваме оковите на 10 години, в които сме били егоистични и сме правили лоши дела. Ставаме по-млади, по-здрави, по-жизнени и светещи.

Кое е това, което ни прави скучни, стари, болни и подтиснати и тревожни? Причината не е някъде отвън, причината е в ограничеността ни отвътре, тесногръдието и егоистичността. Това е причината за всяко страдание. За да премахнем страданието, трябва да премахнем ограничения си ум и мислене. Трябва да живеем, за да помагаме на другите и да им служим, не за себе си. Трябва да достигнем отвъд личните нужди и семейните задължения и да развием по-широка идентичност, която да обгражда цялото човечество – а не да следва политическа, социална или религиозна идеология.

В днешни дни хората от запада са забравили за духа, първоначалната идея, която носи йога традицията, запазена в Индия. На запад направиха техни собствени йога федерации и асоциации и издигнаха големи огради около тях. Всеки казва: Това е нашата йога. Друг вид йога не се позволява тук. Научете се по нашия начин, учете по нашия начин или си тръгнете. И така ние откриваме Британска йога, Френска йога, Гръцка йога, Германска, Шведска, Италианска, Японска, Американска йога. Но това не е йогата, която аз уча! Нито йога, която някога съм учил.

Аз съм учил само една йога, тази, която води към свобода. Всички други са пътища на ограничение. Моля не си мислете че говоря срещу някой йога учител или институция, но усещам че настоящата концепция и посока на йога трябва да се променят. Йога трябва да се разтвори, да се освободи от отделни идеи, стремеж за власт и тесногръди концепции за духовно постижение.
Отношението трябва да се промени, бариерите да се свалят, за да може новата, истинската йога да се прояви. Това ще бъде йогата на единението, на даването, на споделянето и издигането, като една общност. Така както органите на тялото и различните му части работят заедно и ние трябва да работим в хармония и да се насочим към грижата за човечеството, да споделяме знанието си, даровете, възможностите, труда и усилията си за всеобщото добро, за един по-добър свят.

Когато сме способни да видим болестта, дисхармонията и страданието у другия като наше и когато започнем да облекчаваме и да променяме това с всеобщи усилия, тогава нашата йога ще има само едно име. Наречете я свобода, mukti, наречете я блаженство. Ако правим йога за нашето собствено удовлетворение, знание и еволюция, тогава йога няма да ни помогне особено. И в един момент ще спрем да правим йога и ще потърсим друг път.

Пътищата в света са много, но пътят към Бог, към духа, към божествеността е един. Отдаване на издигането на другите, да виждаш себе си в другите и другите в себе си; това е най-висшата и истинска йога. Няма друг начин да променим нашата ограниченост, нашата егоцентрична визия. Това е пътят и това е йогата на следващия век – наречете я “freedom yoga”.
Животът не е достатъчно дълъг, за да правим всички добри дела, за да балансираме лошите дела, които сме правили преди. В този живот имаме възможност да служим на бедните и онеправданите като даваме храна, дрехи, пари, медикаменти, книги, играчки, пособия на труда, строителни материали, колела, крави, волове и други неща, който биха отнели и намалили страданието от живота на други хора, семейства, общности.

Това е моят път и това е йогата, която аз ще уча в идващото хилядолетие, за да има полза за цялото човечество и за да могат хората да постигнат най-висшето постижение на йога. Няма друга нирвана, няма друго просветление. Това е пътят към свободата.
Нямам намерение да обидя някого или да накърня нечия гледна точка или концепция за йога практикуване. Но трябва да имаме предвид че йогите, които са  били учители през 20-ти век, са били за това време, за нуждите и еволюцията на това време. Така че, тази йога, която се предлагаше, бе ограничена, ограничена до лична дисциплина, лична интроспекция и лично подобрение.
А сега, йога поема нова стъпка напред. Тя ще се разшири отвъд личното, отвъд егоистичното, тесногръдото, отвъд индивидуалната практика, учение или идея, за да обхване една много по-ясна и по-широка линия на отдаденост, отговорност и интегралност в развитието на човечеството и неговото издигане.

Това не е измислено от мен. Това е решено от силите, които са над мен. Няма да има друг начин да се еволюира с йога. Всички в края ще трябва да свалят отделните ограждения и концепции и да започнат да работят като обединена, единна и последователна сила за издигането на човечеството и за свобода от всички форми на бедност, лишения и деградация.
Мизерията на другите е и наша мизерия. За да освободим друг от неговата мизерия – това значи да освободим себе си. Щастието на другия е и наше щастие, наше удовлетворение, а какво остава и за освобождението на цели семейства, общности, държави, нации и целия свят. Свободата е безкрайна и безгранична за тези, които вървят в светлината на тази йога, които дават и споделят, които посвещават времето и парите си на издигането и в помощ на другите.

Свами Сатянанда Сарасвати,  Bhakti Yoga Sagar vol.1, pp.1,2,3,4. 1994

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>