Yoga-Studio-108
Актуален за 20.08
2 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Астрология и Тантра

08 юли 2010
128

За Астрология и Тантра

Свами Шанкарананда Сарасвати (Сърбия)

Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108

В себе си имате микроскопичен филм за историята на вечността, човечеството и сътворението.
Не съществува нищо, което вече да не сте. (Свами Сатянанда Сарасвати)

Akshaya TrithiСпоред тантра микрокосмосът и макрокосмосът са огледални отражения един на друг. Крайъгълният камък в астрологията – текста „Изумрудения скрижал”, написан от  митичния й основоположник Хермес, казва: „Каквото на небето, това и на Земята”. Не може да не отбележим също сходността в конфигурацията на Слънчевата система и структурата на атома. Цялата вселена – от най-малкия атом до най-гигантската галактика, били те видими или невидими, всички те са едно тяло, тялото на Богинята, управлявано от непроявеното съзнание – Бог.

Целта на астрологията и на тантра е една и съща – разширяване на съзнанието и освобождаване на енергия. Астрологията казва, че сме дълбоко свързани с ритъма на вселената и насочва вниманието към синхроничността между движението на Луната, планетите и звездите, и събитията в живота ни, настроенията, през които минаваме, и сънищата, които сънуваме.
Астрологията разкрива модела на привидно хаотичните обстоятелства в живота. Той е изключително фин, могъщ и сложен, както и динамичен и съзидателен, и никога не се повтаря. Независимо от  постоянната си изменчивост, основните му характеристики са фиксирани – Слънцето изгрява всяка сутрин от изток, но точното разстояние и приблизителното положение между Слънцето и Земята никога не са еднакви. От началото на времето до края на сътворението е невъзможно да станем свидетели на два напълно еднакви залеза. От началото на съществуването до края на времето няма да се родят двама души, които да вървят по един и същ път.

Освен това астрологията ни дава възможност да осъзнаем, че сме едно цяло с вселената. Планетите, Луната и звездите живеят в нас като мощни архетипи на психиката ни, а също и във всяка клетка на  телата ни. Основната същност на петте татви: земя, вода, огън, въздух и етер, се проявява в телата ни като петте сетива: мирис, вкус, допир, зрение и респективно слух. Няма разлика между планетите на небето и планетите в нас, между космичните елементи и частите, които съставят собственото ни тяло.

Геометричният чертеж на астрологичната карта (или хороскопа) представлява окръжност, разделена на дванайсет равни части (зодиакални знаци), които се асоциират с янтрата на анахата чакра или двадашанта от тантра. Във вътрешността на окръжността са записани астрономическите положения на планетите от Слънчевата система, Слънцето и Луната в своето положение спрямо Земята, която е представена от по-малък вътрешен кръг. Точката в центъра на кръга представлява личността.
Простите геометрични фигури, които ще видим, когато свържем планетите с прави линии – триъгълници, квадрати и други, се наричат аспекти, а аспектите са чертите на нашата индивидуалност, природа и съдба. Те показват точното съотношение и участие на елементите, както и структурата на космичните сили, които наследяваме в момента на раждането си. Хороскопът ни е нашата лична янтра, картина на финото ни тяло, интегрирано в останалата част от сътворението.

В тази окръжност цялата проявена вселена непрекъснато се движи. Танцуващите модели са почти предсказуеми, но никога не се повтарят. Всички тези светещи точки пресичат или приближават някоя точка от личната ни астрологична конфигурация, и отключват специфични преживявания или събития. Основната същност на едно събитие е предвидима – времето, в което важните аспекти се сключват лесно може да бъде изчислено, но действителното преживяване по време на аспекта никога не е едно и също за двама човека. Например може да предвидим, че първото завръщане на Сатурн (което се случва около 29-годишна възраст и астрологически означава „краят на детството”) ще накара човек да съзрее, да поеме отговорност за своите действия и да реши кои цели в живота са наистина важни и заслужават да им бъде отдадено време и енергия. Въпреки това дори при близнаци аспектът може да се прояви по коренно различни начини – от изключително болезнено до изпълнено с щастие преживяване (и всичко между тях).

Всичко зависи от собствената ни връзка с психологическия архетип на Сатурн в нас и от баланса на неговата татва в тялото ни. Няма „лоши” и „добри” аспекти между планетите. Нещата, които харесваме приемаме за „добри”, а тези които не харесваме мислим за „лоши”. Сатурн иска от нас да порастнем и да поемем отговорност за собствените си действия. Ако превърнем това в наша собствена цел, преживяването ни ще бъде изпълнено с щастие и блаженство. Когато нашата воля и волята на цялото са в хармония, преживяването винаги е положително и креативно. Когато се опитваме да наложим волята си на вселената, мислейки си, че знаем повече, идва ред на нещастието. Ако осъзнаем, че между нас и цялото няма разлика, как ще бъде възможно да искаме нещо, което цялото също не иска?

Оставете го да се случи, ако се случи  и както се случи. Никога не се тревожете за нищо. Събитията сами поемат в предначертаната посока. (Свами Сатянанда Сарасвати)

Докато се опитваме да разберем как работи астрологията, възприятията ни за време, пространство и обекти се изкривяват. Трябва да възприемем безброй кръгове, разположени в други кръгове: Слънцето изгрява и залязва – един ден, Луната се върти веднъж около Земята – един месец, след това и двете се въртят около Слънцето – една година, Слънцето се върти веднъж около обща ос с неговата звезда близнак – 2000 години, Слънчевата система се върти около центъра на нашата галактика – 24000 години, нашата галактика се върти около общата ос на галактическата група – колко години? Нужни са ни много по-високотехнични компютри и калкулатори от тези, които в момента познаваме, за да разтегнем времето още по-напред в бъдещето.

Когато навлезем в територията на микровремето и пространството, проблемите са дори още по-неразрешими: в състояние сме да възприемем и да измерим животът на клетките, но оттам нататък знаем много малко. Клетките са изградени от молекули, които са изградени от атоми, те от своя страна са съставени от протони, неутрони и електрони, които на свой ред са изградени от елементарни частици и т.н. Това е съвсем опростена картина, но пък и защо да продължаваме, след като в действителност дори не знаем как изглежда атома? Квантовата теория (главната опора на модерната физика) се проваля в опитите си да опише и обясни характеристиките както на микро, така и на макросвета. Когато погледнем нагоре, виждаме космоса не само като красиво блещукане на звезди и спирални галактики. В особеностите  на времето и пространството виждаме също и квазари, мъглявини, избухващи и разпадащи се звезди и черни дупки. Как би могла спретната и точна теория като квантовата да издържи гледката на такъв хаос?

За съжаление (но все пак това също е част от някакъв по-висш модел) в някаква степен сме се научили да манипулираме и контролираме някои реакции на ядрения свят без да сме способни да видим и осъзнаем вселените, в  които се намесваме.  Съвременните магьосници са в състояние да разбият Земята на космичен прах, но са неспособни да се справят с най-прости психосоматични разтройства. При все цялата ни наука и знания трябва да признаем, че не умеем да боравим добре нито със Земята, нито със себе си. Повечето от нас прекарват живота си, отдадени единствено на външния свят, опитвайки се да забогатеят, да станат известни или просто да бъдат щастливи. Повечето от нас никога не проявяват интерес или не се осмеляват да погледнат вътре в себе си. Вътре е тъмно, непознато и ествествено сме ужасени. Усещаме колективните болезнани преживявания точно под кожата си, в ушите си долавяме нежния шепот на хилядите предци, чиито гени носим в себе си. Разбира се имаме нужда от светлина и от водач, за да преминем през тази огромна и неизследвана наша страна. Имаме нужда от Гуру – човешко същество, което вече е изминало целия път, по който ние предстои да поемем, и което се е върнало, за да покаже пътя на онези, които са способни да го видят.

От чиста състрадателност към тях, аз, живеейки в самите тях, унищожавам мрака, роден от невежество, като запалвам ярката светлина на познанието (Бог Кришна към Арджуна, Бхагавад Гита, 10:11)

Това, което в началото усещаме като неизследвана територия, се описва изключително подробно и от двете древни науки – тантра и астрология. Индия е истинско съкровище за света. Тя е запазила недокоснати великите учения на Упанишадите, Пураните, йога и други. Щедрата, толерантна и състрадателна природа на хората й е позволила пълна свобода на преклонението и общуването с божественото. Всичко, което е извор на вдъхновение, и отразява божественото в собствения ни живот, се приема като обект на преклонение – от изолираните аскети, отдадени на сливането си с Абсолюта, до селските момичета, които се прекланят пред смокиновото дърво, всичко – планините, камъните, планетите, огъня, хилядите лица на Бог, безкрайния Абсолют. Най-важно от всичко е, че Индия е съхранила жива духовната традиция на Гуру парампара, която е аканда джьоти – вечната светлина, носена от началото на времето.

Хората на Запада страдат от тежка духовна недостатъчност. Дори след две хиляди години най-големият духовен водач – Христос, все още умира, прикован към  кръста. Много обезкуражаваща гледка. Защо не сме способни да Го видим свободен и да Го оставим да живее под формата, в която се нуждаем от него – като дете, приятел, баща, брат, любим….?  Както и да е, Той е безсмъртен и ние няма да успеем да Го унищожим, колкото и старателно да се опитваме, и колкото и вечности да го държим разпънат. Защо искаме да го гледаме как умира, да съжаляваме него и себе си с натежали от вина сърца? Защо чакаме като просяци с надеждата, че някой ще се появи и изпълни вместо нас собствения ни дълг или ще поеме собствената ни отговорност?

По света има хиляди секти и половин дузина религии, но целта е напълно изгубена. Днес те съществуват под формата на влиятелни организации, но не познават това, за което говорят (Свами Сатянанда Сарасвати)

На Запад сме усъвършенствали във висока степен изкуството да наблюдаваме външния свят по начин, при който наблюдателят и обектът на наблюдение винаги са разделени. Напоследък се обърна внимание на това, че обектите от света не се държат обективно, а постоянно се движат и променят вида и поведението си в зависимост от наблюдателя.
Изтокът е запазил и е задълбочил знанието, че ако някой обект се наблюдава достатъчно дълго с пълна концентрация, наблюдателят, обектът на наблюдение и процесът на наблюдение стават едно цяло. Знанието за лежащото в основата на всичко единство на цялото творение (шакти) и абсолютното съзнание (Шива) се е тълкувало много пъти по различни начини, с различни разкази и от различни гледни точки. Западът вярва в теорията на Дарвин и в това, че сме произлезли от случайно образувала се за първи път капчица органична  материя. Изтокът от своя страна вярва, че всички ние сме потомци на боговете и че в действителност няма разлика между личността и висшата реалност. Човек е произлязъл от Бог, живее в Бог и ще се слее отново с Бог.
Ролята на астролога не е да предскаже бъдещето. Неговата задача е да подчертае това лежащо в основата на всичко единство, да ни помогне да разпознаем нашите вътрешни архетипи и да открием начин да се споразумеем с тях, да ни окуражи да правим с радост това, което трябва бъде направено. Има време за всичко, време за радост и време за сълзи, време за сеитба, както и за жътва. Когато плаваме и приближава буря, е време да свалим платната. Когато задуха попътен вятър, е време да ги разпънем широко. От помощ ще ни бъде също да знаем, че моментите на страдание не продължават вечно, нито щастливите мигове ще бъдат с нас завинаги.

По своята същност тялото е божествено и поради тази причина чрез практиките на йога физичните части на тялото могат да се превърнат в не-физични (Свами Сатянанда Сарасвати)

Крайната цел на астрологията е сливането на индивидуалния модел с цялото – хармонията от повторяемостите отвътре и отвън, когато тялото ни само по себе си е цялото творение. Ние можем да преживеем петте татви на сътворението, като се свържем със собствените си пет сетива. С преживявнето на акаша, или безкрайното пространство, кръгът се разваля и всички форми се размиват. Чашата с вода се счупва и водата се слива с океана.
Превод Светлана Благоева, Йога студио 108  източник:
към статията на английски: Yoga magazine, Март 2007

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре Tags: , , , , , ,

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>