Yoga-Studio-108
Актуален за 20.08
2 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Приказка за Жълтия змей

23 ноември 2014
458

Веднъж, преди много, много години, по пътя вървели селски търговец и слугата му. Стигнали до един кръстопът и се замислили. Не знаели по кой път е по-добре да продължат. В това време забелязали наблизо един старец дървар и го запитали:- Кажи ни, добри човече, кой път води за града?- И двата пътя водят за града – отговорил дърварят, – този отдясно е по-пряк, по-бързо ще стигнете. Боя се само да не попаднете на жълтия змей. Ако срещнете змея, той ще ви погуби. По другия път е малко по-далечко, но затова пък нищо лошо няма да ви се случи. Затова моят съвет е да тръгнете по левия път.

И старият дървар си отишъл, а търговецът и слугата му стоели и се чудели какво да правят.- Слънцето е ниско – казал търговецът, – а ние сме тръгнали надалеч. Ако минем по обиколния път, ще се наложи да прекараме нощта в гората.- Защо да нощуваме в гората? – казал слугата. – По-добре да тръгнем по десния път, по-бързо ще стигнем до града.- Имаш право – съгласил се търговецът. – А даже и да срещнем жълтия змей, нима ние двамата няма да се справим с него?

И тръгнали по десния път. Вървели, вървели и какво да видят – повален от бурите стар дъб с огромна хралупа, а хралупата пълна-препълнена със злато.- Охо…о! Старецът е искал да ни измами! – завикали в един глас слугата и господарят му. – Намерил имане, а няма сили да пренесе толкова злато. Сигурно е отишъл за кон, а нас ни надрънка цял кош лъжи за жълтия змей! И веднага се захванали да делят имането на две равни части. Когато свършили делбата, търговецът казал:- Тук има толкова много злато, че, все едно, не можем да го отнесем. Ти си по-млад, за това ти ще трябва да отскочиш до града. Там ще купиш кон и каруца, а аз ще остана да пазя съкровището. Слугата, без да се противи, взел пари от господаря си и отишъл в града. Купил там кон и каруца, взел две бутилки вино и се замислил: „Ами ако сипя в едната бутилка отрова и почерпя с това вино господаря – тогава цялото злато ще остане само за мен.” Така и направил.

А в това време търговецът гледал златото и място не можел да си намери от алчност.- Ех, ако бях тръгнал сам на път, цялото това богатство щеше да бъде мое!Тогава рекъл: „Мястото тук е глухо… Като натоварим златото на каруцата, ще го убия, ще го погреба, никой няма да разбере. После ще измоля прошка за греха си”.Рано сутринта пристигнал слугата и казал:- Донесох вино, да пийнем, а?- Може да пийнем – отговорил господарят, – но първо да натоварим златото на каруцата. Събрали два тежки чувала с пари. Едвам ги вдигнали на каруцата. Търговецът издебнал момента, когато слугата завързвал товара, убил го и го закопал в гората. „Сега може и да пийна” – спомнил си той за виното. Изпил отровното вино и умрял.

Така жълтият змей погубил и търговеца, и слугата.

 “ПАРИ” (Чувашка приказка)

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>