Yoga-Studio-108
Актуален за 29.06
5 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Изворите на Лурд – пътепис

01 юни 2014
529

1.09.2013 – автор Светлана Благоева, Савитримурти

Честит 7-ми рожден ден на Йога студио 108 :)

За Лурд и видението на Майката научих от Мадона, преди около 15 години. Когато се роди нейната дъщеря, кръстена на извора – Лурдес. От нея разбрах за това свято място и още тогава си пожелах един ден да го посетя. Е, този ден дойде!

Предишния ден след като кацнахме на летището, бяхме прекарали около час на опашка с италианците, после в самолета, после в автобуса за Лурд, който ни закара за около 15 мин. Така си станахме едно голямо, щастливо семейство и когато срещнехме на улицата някой, се поздравявахме. Хотелът. Вече споменах. Хазайнът ни обаче нищо че не мете и не чисти много, симпатичен е. Липсва жена на този хотел, да внесе малко чистота и уют. Но локацията е перфектна, както и името, Нотр Дам, любимата ми катедрала в Париж. Настанихме се и решихме утре да посетим извора, за да е на 1-ви септември. Рождения ден на студиото. Писах пътеписи до късна нощ и заспах. Сънувах рождения ден, торта, свещи, песента хепи бъртдей ;) сънувах че отивам на скалата, а там има моя приятелка от ученическите години и тя е родила дете, малко, сладко момиченце и отивам да го орисвам.

Събудих се около 5:30, но заспах пак и станах в 6:30. Малко закъсняхме за месата от 7. Леко бях като в несвяст, вълнувах се много. Хотелът ни е на 10 мин, пеша от Санкчуерито. Светилището. Малко за Лурд. През 1958 г. Едно малко момиче, дъщеря на местния мелничар, играейки си с други деца, се озовала на пещерата. И там й се явила Майка Мария. И казала – Аз съм непорочно зачатие. Никой не й повярвал разбира се. Но след това тя имала още 17 видения, на тази скала. Общо 18. Накрая й повярвали, тя открила и извора и се оказало че водата е лековита. Бернадет, канонизирана за светица след смъртта й, станала монахиня и се отдала в служба на Майката. Целият град като цяло и целият живот в града се въртят около това. Над пещерата е издигната красива катедрала. Която е между два зелени хълма и прекрасно се вписва в ландшафта. Много красиво. Минахме през мост и река, преди катедралата има огромен площад. Скалата и изворът са отдясно. Покрай реката. Скалата е с дупки като пещера. Вода се налива от направени чешми, самият извор е много малък и е под скалата. Заграден е от стъкло. Имаше меса. Водеше се от няколко свещеника. На английски беше. По-късно разбрахме че цял ден текът меси, на различни езици. За щастие ние уцелихме английската. Имаше малко хора. По-късно през деня станаха поне 4-5 пъти повече. Мина месата, темата беше смирение. Дадоха нафора. Наредих се, последният път взимах нафора в Индия през далечната 2001 мисля, на една от огнените церемонии. А преди това 1995 в Германия, в една полска катедрала.

сутринта след месатаГледах скалата и статуята на Девата с респект и смирение. Наистина това е което изпитва човек. Наредихме се на опашка и зачакахме ред за скалата. Минава се един по един и хората докосваха скалите, целуваха, пипаха… Около 20 м се минават, докато се стигне точно под скалата на видението на Бернадет. Чувствах се като дете, само емоция, само чувство, без да мисля. Изпитах дълбоко смирение и в същото време въодушевление. Минавайки и докосвайки скалата, тя докосна сърцето ми и изпитах бхакти. Бхактито ми се прояви под формата на сълзи. Отдавна не бях плакала от благоговение. Почувствах се пречистена и нова. Помолих М. да ме снима на фона на скалата, статуята и големия свещник със 7 реда свещи като торта. Много силно и чисто място. Останахме до края на месата и после отидохме на чешмата да си налеем вода. И там се чака доста. Не ни се говореше.

Отидохме в катедралата. Беше много студено, но на извора забравих за това. Седнах на слънце в катедралата, вратите бяха широко отворени и слънцето влизаше обилно в катедралата. Седнах на дървена скамейка, извадих си малата и започнах да правя джапа. Направих три мали. Не бях мантрувала досега в църква. Много хубаво, много силно и много спокойно място. Изключително щастлива съм че дойдох и то на този така специален ден, 7-ми рожден ден. 7 е много специално число. 1.09.2013, сборът прави 7. Освен това е моето число на живота, както и най-силното ми число. 7 е числото на духовността и силата. На духовното израстване и трансформация, на мистиката, тайнството. 7 е висшето съзнание, съвършенство, пълнота и познание. После обиколих цялото светилище, църквата, нагоре имаше имровизация на пътя на Голгота, на хълма, качих се и натам. Така около 3 часа.

пещератаНаоколо има поляни и много места, където човек може да се оттегли, да почива, да релаксира или медитира. Помислих си че би било чудесно за един семинар-ритрийт по медитация. Но лятото, иначе е много студено за медитация навън. Прибрахме се около обяд в хотела, обядвахме домати, авокадо и хляб и се приготвихме за обиколката на Бернадет – по места, където е живяла или работила. Ние вече бяхме обикаляли по тези места, те са в центъра. Но сега минахме от самото начало, до края. Около час. Има много хора. Градът е пълен. Има и много хора болни. И болница. Минахме през едно подземие и се чудехме какво ли е това. Влезнахме и какво да видим… огромна бетонна зала и хиляди хора вътре на молитва. Молитвата бе на различни езици. Тук почитат много всички хора. И говорят на поне 5 езика и превеждат всичко. Беше малко… как да кажа. Не ми допадна тази зала под земята и толкова много хора. Като тези американските църкви, които се събират на стадионите и викат Алелуя… Това е може би единственото място, където не се почувствах добре. Имаше и много болни, наредени в редици. Повечето си знаят песните и молитвите и пеят и се молят заедно.

вечерната процесия със свещиГотвехме се за факелното шествие, което се случва всяка вечер между 9 и 10 ч. Купихме си свещи, големи, синьо бели. Тук логото е синьо-бяло, както при Майка Тереза, само че малко по-различни униформи. Отстрани на скалата има една сграда, където чакат за потапяне в извора. Аз не искам да се подложа на това ;) но много други го правят – събличат ги, обличат им специална туника, потапят ги сякаш са разпънати на кръст и ги вадят. После ги обличат и всичко това много дискретно и бързо. Погледахме малко търпеливо подредените чакащи и си тръгнахме. Всичко е много добре организирано и много спокойно. Напомня ми постоянно на Рикхия и ашрама. Доброволците, униформите, месата, която си е пуджа, нафората – прасад, потапянето, молитвите, песните. Все едно съм в Индия. Само че в Индия знам и мога да пея, тука нищо не хващам ако не е на английски. Вече знам 5-6 думи на френски и съм много хепи. Но тук е толкова интернационално, че нямам усещането че съм във Франция.

Дойде време за вечерната процесия. Наредихме се с нашите приятели ирландската група ;) щом зърнахме флаг на Ирландия. Там сме ;) Много тържествено. Всички със свещи в ръка, бавно вървим в колона, хората пеят, говорят на различни езици. Темата беше 5-те тайнства и се пееха Аве Мария и подобни. Понякога вдигахме факлите, на някой от песните. Много тихо всички ходеха. Търпеливо и тържествено, с вдъхновение. Никога не съм била сред хиляди хора със свещ в ръката. Красиво. Накрая на площада започнахме да се извиваме в серпентина и да се разминаваме, беше много енергийно и топло усещане. Толкова много светлина. Накрая завърши с песни и се поздравихме всички, познати, непознати, хората се поздравяват и целуват. Чувствах се като на Дивали. Но тук е всяка вечер така. Отстрани е много зрелищно, но мен ми харесваше да съм част от това. Имах чувството че съм в спектакъл, опера на площада. Свещта ми не изгоря докрай и си я запазих и на 14-ти, когато празнуваме рождения ден ще я доизгоря. Чакам с нетърпение да споделя този миг и този ден с мойте ученици и приятели от студиото. Накрая М. отиде да си налее вода, а аз се наредих за още един даршан, благословия от Майката на скалата. Доста чаках. Дойдоха и много инвалидни колички. Може би около 30 мин. чаках, за да дойде моят ред. Минах, оставих символично 7 евро дарение, получих даршан от Майката и бях много доволна и щастлива от завършека на деня.

В мълчание се прибрахме в хотела и сега вече минава полунощ. Утре сутрин искам много рано да съм на изворите и да мина на спокойствие и да остана по-дълго под скалата. Ще си направя и сутрешната медитация на тревата срещу скалата, където намеря място. Понеделник ще е, дано има по-малко хора. Сега не е сезона и има малко хора, представям си какво е в пиковия сезон. Утре ще направим разходка из Тулуза. Сутринта и вечерта обаче сме на извора. И вдругиден сутринта ще прекрам на извора. После летим обратно. Благодаря за днешния прекрасен и силен ден, рожден и пречистващ, вдъхновяващ.

Хари ОМ Тат Сат. Савитримурти

Прекрасен ден и отново рожден ;) Благодаря!

 

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>