Yoga-Studio-108
Актуален за 26.06
4 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Законът на резонанса – Из “Съдбата като шанс” – Товалд Детлефсен

07 ноември 2012
1 090

ЗАКОНЪТ ЗА РЕЗОНАНСА

откъс от книгата “Съдбата като шанс”, Торвалд Детлефсен, изд. Кибеа

Всички познаваме от физиката понятието резонанс (от латински: resonare, връщам звука). Камертонът затрептява при определен тон, само ако този тон отговаря на неговата собствена честота. Ако не е така, за камертона този тон изобщо не съществува – защото той не може да го възприеме. Радиоприемник, настроен на средни вълни, по­ради резонанса си, ще приема само тези вълни. Той няма да може да разпознава ултракъсите и дългите вълни. Затова и те не принадлежат към неговото „световъзприятие”. По същия начин и човек, за да възприеме каквото и да било, се нуждае от определено съответствие в самия него. Това съответствие трябва да е В състояние „да трепти”, за да може чрез резонанса да направи Възприятието възможно за човека. Гьоте го е казал: “Ако в окото нямаше от светлината на слънцето, то никога нямаше да види слънцето; ако в нас нямаше от силата на Бога, щяхме ли да се възхищаваме от божественото”

Формулировката на Гьоте надхвърля чисто физическото ниво на способността за резонанс и по аналогия пренася за­кона за резонанса в областта, която ни интересува в момента. Всеки човек възприема само онези области от действи­телността, за които притежава способност да резонира. Това далеч не се отнася само до чисто сетивните възприятия, а обхваща цялата действителност. И понеже всичко, което се намира извън собствената способност за резонанс, не може да бъде възприето, то и не съществува за съответ­ния човек. Затова човек вярва, че познава цялата действи­телност и че извън нея няма нищо. Когато някой чете книга, той мисли, че я разбира напълно, макар че от прочетено­то, всъщност, може да възприема само онова, което се на­мира в съзвучие с моментното състояние на съзнанието му. Че това е така, най-добре се вижда, когато същите книги се прочетат отново след години. За това време съзнанието се е разширило и книгата се разбира „още по-добре”.

Описаните по-горе взаимозависимости в по-малка или по-голяма степен са известни и ясни на всички. Те са само онагледяване на принципа, който искаме да приложим и към съдбата в най-общ смисъл. Можем да влезем в досег само с такива идеи, хора и ситуации, за които притежаваме собствен вътрешен резонанс или, както ще го наричаме в бъдеще, към които имаме афинитет. Без съответния афинитет никога не се стига до проявление. Ако някой попадне в спор или сбиване, това не става случайно, а винаги по причина на собствения ни афинитет към подобно преживяване. Вината за съответните последици от сбиването носи и човекът, който е убеден, че съвсем не по своя воля е бил замесен в разпрата. Но ако му е липсвал съответния афини­тет, той изобщо не би се намесил. Ако кола блъсне някого на улицата, чисто юридическата и функционална вина на другия, в случая на шофьора, не променя с нищо факта, че блъснатият е бил узрял за това преживяване. Иначе то никога не би могло да влезе в обсега на житейския му опит.

Обкръжаващата среда като огледало

Знам, че подобно съждение отначало звучи много необи­чайно. Но едва ли обичайността на дадено твърдение тряб­ва непременно да се приема като критерий за верността му. Така наречената обкръжаваща среда в действителност е огледало, в което всеки вижда само себе си. Той никога не може да види нещо друго освен себе си, защото от истинската, обективна, еднаква за всички хора, цялостна действителност той филтрира единствено онова, към което притежава афинитет. Който не осъзнава това, неизбежно стига до погрешни начини на поведение.

Ако сутрин се погледна в огледалото и видя в него лице, което ме гледа враждебно, мога здравата да наругая това лице. Ругатните ми обаче изобщо няма да впечатлят лицето в огледалото. Напротив, то ще започне също да ругае. Няма нищо по-лесно от тази взаимна ескалация, докато накрая не се стигне дотам, че да ударя озлобеното лице в огледало­то и огледалото да се счупи. Никой не би започнал такава игра с огледалото в банята, защото всички добре осъзнава­ме функцията му на огледало. В ежедневния живот обаче почти всички хора яростно преминават през фазите на опи­сания процес. Борят се с враговете в обкръжението си, с ло­шите съседи и роднини, с обществото и с какво ли не още.

В действителност, те воюват единствено със себе си. Затова и навсякъде има само победени, но не и победители – кой може да спечели в битката с огледалото. Законът за резонанса и за отражението важи, естествено, както за положителните, така и за отрицателните случаи.
Ако засега, почти без изключение, даваме само отрица­телни примери, то това е, защото страданията на хората идват именно оттам. С положителните страни на съдба­та си повечето хора и без това се справят достатъчно добре. Ако човек осъзнае огледалната функция на окръжава­щия го свят, той би получил неочаквано богат източник на информация. Макар, че в огледалото можем да Виждаме са­мо себе си, ние използваме огледало, защото то ни показва части от нас, които без негова помощ би ни било невъз­можно да зърнем.

По същия начин и наблюдението на собственото ни обкръжение и на събитията, с които влизаме в конфронтация, е един от най-добрите методи за самопознание. Защото всичко, което ни притеснява от външния свят, показва само, че още не сме се примирили с аналогичния принцип в самите нас. А на човек не му е приятно да се съгласи с това. Но фактът, че някой се възмущава от скъперничеството на друг човек, със сигурност показва, че самият той е скъперник, защото иначе това изобщо не би го развълнувало, не би му пречило. Ако той самият е щедър, какво го за­сяга съперничеството на другите. Той би могъл да го приеме като даденост, без да се вълнува и без да се чувства засегнат.

Ако разсъждаваме трезво, всички неща са такива, каквито са. Тревата е зелена. Разбира се, че не е немислимо, тя да е червена, но тя е зелена и това сигурно си има своя сми­съл. Никой не се възмущава, че тревата е зелена, защото това не засяга никакви човешки проблеми. Че на света има война, е също такъв факт, както и зеленината на една мо­рава. Но войната вълнува духовете; и така започва борба­та за мир. Борим се за всичко – за мир, за справедливост, за здраве, за човечност.

Би било обаче много по-просто и по-ефективно, да постигнеш мира в себе си. Тук се крие разковничето. Всеки човек е в състояние да промени и нагоди света според своите представи, без никаква борба и без външна сила. Човек трябва само да промени себе си и, о, чудо, целият свят се променя с него. Когато видя в огледалото враждебно лице, трябва само да се усмихна и то ще ми отвърне същото. Напълно сигурно е! Всички непрекъснато искат да променят света, но никой не използва средствата, които единствено водят до успех. Който промени афинитета си, получава нова програма, вижда друг свят.

Всеки човек живее в „свой” свят. Тези светове са толкова на брой, колкото са и хората. Те са само детайли, аспекти на истинския свят, който се движи по железни закони и хич не иска и да знае за хорските призиви към промяна. Именно външният свят е надеждният източник на информация за ситуацията, в която се намираме в момента. Ако човек се научи да се пита за смисъла на всичко, което се случва с него, той не само ще започне все по-добре да опознава себе си и проблемите си, но ще открива и възможности за промяна.

Винаги, когато на човек му се случва нещо, той веднага трябва да си задава въпроса: „Защо се случва точно на мен, точно сега, точно това?” Докато не свикнем да си задава­ме тези въпроси, намирането на отговори ще ни бъде трудно. Но и тук майсторство се постига с упражнения, и не след дълго можем да се научим да откриваме смисъла на слу­чилото се и да го свързваме със себе си.

В психопатологията има понятие „налудност за отношения”, с което се означава характерната особеност на страдащите от шизофрения хора да отнасят към себе си всичко, случващо се по света. На този болезнен полюс на налудността отговаря и положителен полюс, който тук бихме нарекли „мисъл за отношения”. Всичко, което се случва, има значение за преживяващия го.

Колкото повече се осъзнава човек, толкова по-добре се научава да подрежда нещата и да търси в тях информация. Така се запазва най-важното изискване – да сме в хармония с всичко, което съществува. Ако това не ни се отдава, трябва да търсим причината в себе си. Човекът е микро­космос и значи, точно копие на макрокосмоса. Всичко, кое­то възприемам отвън, мога да го открия у мен.

Ако вътре в себе си съм в хармония с различните области на действителността, техните представители от външния свят не могат да ме затормозят. Ако се случи нещо, което ми е неприятно, то това не е нищо друго, освен подканяне вътре в мен да се обърна и към тази област.
Всички лоши хора и неприятни преживявания в действителност са само вестоносци, медии, които правят невидимото видимо. Който разбира това и е готов да поеме от­говорност за съдбата си, изгубва страх от заплахите на случайността.
Основна грижа на нашето време е предотвратяването и осигуряването срещу евентуалностите на съдбата. Системите за осигуряване варират от застраховката до соци­ализма и имат една-единствена цел – чрез външни мерки да попречат на намесата на съдбата или да я модифицират. Зад всички тези усилия се крие страхът. Човек се освобождава от страха, когато е готов сам, на собствена отговорност, да се изправи пред съдбата си. Не можеш по погреш­ка да бъдеш убит, не можеш по погрешка да станеш богат. И двете неща се проявяват само, когато човек е узрял за тях и притежава съответния афинитет. Хората се стремят към богатство, обаче пропускат да се подготвят, да узреят за това богатство.

Интересуващите се от езотерика търсят по цял свят истински гуру и най-добрата система, но забравят, че гуруто сам идва при онзи, който е узрял.
Достатъчно е наистина да имаш нужда от нещо и ще го получиш. Много хора със сигурност сами са се уверили в този закон за разни дребни неща. Някога в живота човек се сблъсква с нещо, на чието съществуване дотогава изобщо не е обръщал внимание, дори не го е подозирал. Запознаваш се, например, със специалист по „любовния живот на мравките”. И докато още се чудиш, че изобщо има човек, който се интересува от такава странна тема, ето че някой друг съвсем „случайно” ти подарява книга на същата тема. После прочиташ в някое списание за същото или отиваш на гости и установяваш, че твой добър познат, с когото се знаете от години, също се занимава с темата, но преди никога не е споменавал за това.

Зад тази „поредица от случайности”, която повечето хора все някога са преживели под някаква форма, не се крие нищо друго освен закона за афинитета или резонанса. Това е сигурният начин да получиш всяка книга, всяка информация, всеки контакт, от който имаш нужда – ако, наистина, имаш нужда и си узрял за тази среща. Без необходимата зрялост никакво търсене и усилия няма да помогнат.
Който променя себе си, променя света. В света няма нищо за оправяне, но в нас има много. Езотеричният път е пътят на постоянната промяна, на облагородяването на оловото до злато. Мъдрецът е в хармония с всички облас­ти на съществуването и затова живее в най-добрия от всички възможни светове. Той вижда действителността и знае, че всичко, което го има, е добро. Не търси повече щастието, защото го е намерил. в себе си.

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Коментари

  1. Изабел Филипова казва:

    Статията е абсолютна истина.За същото,но много по подробно става въпрос в книгата “ТРАНССЪРФИНГ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА”. СЛОЖНО Е ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ,НО Е ГЕНИАЛНО.

  2. Изабел Филипова казва:

    Това е наука за живота!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>