Yoga-Studio-108
Актуален за 22.11
3 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Ранно Християнство

20 ноември 2012
906

Ранно Християнство. Неговите идеи и тяхното оцеляване в култа и изкуството на Византийската Църква.

Бригите Теса, Копенхаген

Най-ранното християнство, което бързо се разпространява в Близкия Изток, Гърция и Рим през първите три десетилетия след разпъването на Исус Христос на кръста е мистериозна религия. В много отношения тя е била дълбоко повлияна от ритуалите не само на Юдеизма, но до голяма степен и от концепциите и ритуалите на различните мистични вероизповедания на Елинската епоха, духовните течения и вярвания, които процъфтяват в Близкия Изток и Италия приблизително от 300 пр.н.е.. до 300 след н.е.

JesusКой е бил Христос?

Като една от различните мистични религии на Близкия Изток, Христос е бил просто поредния спасител. Той умира и бива възкресен за спасението на човечеството, което е загубило божествеността и силата си да да се върне към оригиналното си състояние на безсмъртие.

Фигурата на Христос има много общо с божества на Близкия Изток от времето на Стария завет. Неговият живот, смърт и възкресението му както и последвалото възраждане на сътворението примерно е подобно на това на Атис, Адонис и дори Тамус. Също така, Християнските ритуали продължават до известна степен езическите ритуали съществуващи по това време. Концепцията за непорочното зачатие и за майката Дева Мария произхождат от най-стария култ на земята – този боготворящ Майката Земя или Великата Майка. Нейните имена са различни. В Гърция тя е Гея или Рея, в Близкия Изток е Ищар, Атагатис, Афродита или Сибил. Въпреки различните имена тя остава същата – Божията Майка и това е името, с което е наричана и чрез което е боготоворена в своето древно проявление като Великата Майка и благодетел на човека, особено от Византийскаат Църква и Ортодоксална Църква от днешно време.

mithraДруг аспект на Исус е подобен на Митра – богът на светлината в Индийския пантеон. Култът към Митра се разпространява много рано в древна Персия и след времето на Заратустра, това вярване прониква, макар и доста променено, в Близкия Изток. Заедно с култа към Сибил и нейният син и любовник Атис, Митраизмът е бил един от най-важните мистични култове в Римската империя. Подобно на Митра, Исус е бил роден на 24-ти декември, в пещера, под знака на ярка звезда на небосклона. Със силата на светлината той побеждава Сатаната и силата на мрака, възстановявайки безсмъртието на човека. Исус казва: “Аз съм светлината на света, този който ме следва няма да върви в тъмнина, а ще има светлината на живота”. Освен това ученията за аскетизъм, за равенството между богати и бедни, слуги и господари, лоялността и героизма в Митраизма са били готови за усвояване от Християните.  Все пак докато инициирането в Митраизма е било лимитирано само за мъже, Християнството почита еднакво и мъжете и жените и изглежда, че в ранните периоди е имало повече последователи жени от колкото мъже.

Като всички други вярвания през Хеленския период, Християнството също изисква инициацията да става след определен период от време на изпитания и учение. В Християнството инициацията е била ритуал на прогонване на зли духове (ексорцизъм) последван от кръщение и предаване на Светия Дух във вода, символизираща водите на свещената река Йордан. В Митраизма и вярванията във Великата Майка, кръщението се е правело чрез пречистване на кръвта на бик.

Първоначалното Християнство е съществувало като директен наследник на духа на учениците на Исус. Според обещанието на Исус – Християните очаквали неговото второ появяване и последващото възстановяване на света към неговата божествена същност съвсем скоро. Била е възторжена религия, оповаваща се на директната комуникация на Светия Дух с малка група от последователи, които ще бъдат вдъхновени или обладани от този дух. Паството е било издигнато до състояние на екстаз в подготовката си за второто пришествие на Исус, съдията и спасителя на света.  Денят на страшният съд бил наистина много близо.

Но времето минавало и очакваният ден на второто пришествие на Исус така и не дошъл. С бързото нарастване на броя на последователите се оформила нуждата от повече и различни духовни проявления или символи, които можели да предадат духовната сила на която избавлението се оповава. Това е времето на преследванията на Християните от Римската империя и възникването на първите литургии и символите в катакомбите в Рим, огромните подземни гробища на Християните. Това също е времето в което свещеното изкуство на иконите възниква в Египет и Близкия Изток. Също така тук е и погребалното изкуство изобразяващо покоен човек в неговото състояние на възстановена божественост, състояние на Християнство.

jesusПреклонението пред идоли и портрети на покойници издълбани или изрисувани по фасадите на гробниците или вътре в тях е било нещо обичайно из целия Близък Изток от древни времена. Християните продължили тази практика в техните преклонения пред светци и мъченици. Но след 4-ти век те развиват специфична фрома на изкуство и иконография , базирани на философията на древногръцкия философ Платон и на превъплащението на Бог в личността на Исус. В първа глава на евангелието на Йоан пише: “В началото бе Словото, и Словото беше с Бог, и Словото беше Бог.” По-нататък продължава: “Словото стана плът и заживя сред нас изпълнен със състрадание и истинност”

Въздействието на Платонистичните и нео-Платонистичните философии е очевидно в свещените книги на бащите на Византийската църква. Според ученията на Платон видимия свят е илюзия, реалността е енергия и идея. Идеята е една – перфектна и красива, нейното проявление е различно и разнообразно.  То е несъвършено и му липсва същност, то “ не е”. Но връзката между прототипа, идеята и нейното проявление лежи в тяхното сходство – в отражението. Платон го нарича “сенките” – това което виждаме с нашите сетива са сенките на реалния свят. Реалността е чиста, абсолютна и съвършена.

Християните вярват, че Бог е създал човека по свой образ и подобие. Но с падението на Адам, човекът губи своята прилика с Бог и става като Сатаната, падналия ангел. Преобразен като змия, Сатаната залъгва Ева да изяде плодът на дървото на живота с обещанието да получи познанието за света на разновидностите, на света на доброто и злото. И така човекът потънал до нивото на несъвършенството и грозотата..

Чрез превъплъщението на Бог, образът на човека е възстановен до нивото на своята изначална божественост. С други думи, Бог става човек, за да може човекът да стане Бог. Наподобявайки Исус в  преклонението и  в църковната литургия, човекът може постепено да да възстанови своята изгубена красота и да се издигне по стълбата на съвършенството, достигайки състоянието на абсолютно и безкрайно съществуване.  Това е Бог и на светите икони на Исус е написано “Той е.”.

jesusИ така всички мъченици, светци и отшелници просто наподобявали Исус, който умрял на кръста. Следователно мъчениците станали като Исус и точно като Сина на Бог те били възкресени в рая и сега се прекланят пред него на неговия небесен престол. Исус казва: “Аз съм възкресението и живота. Този, който вярва в мен, дори да е бил мъртъв – ще живее.”

Византийската църква бидейки по-мистично ориентирана в сравнение с другите Християнски вярвания никога не формализира някакви догми или теологии. Въпреки това тя има богата, мистична литература написана от основателите на църквата и теолози през вековете. В някои от тези свещени книги трактатите или доктрините за светите икони съдържат и изразяват цялата теория и догма на Византийската църква.

Светите икони са образи на Исус, Божията Майка, светци, както и свещени моменти описани в Стария и Новия завет. Те само изобразяват божествения свят, детайли от светското време и пространство като къщи са изопачени, дефектни и нереалистични. Подобно на това изображенията на миряни са изобразени в профил, което показва тяхното не-присъствие в небесния свят. Иконите са рисувани винаги върху парчета специално подготвено дърво в микстура от естествени цветове и яйчен жълтък. Всяко дете получава икона, която го пази през живота му. Когато посетител влезе в къщата, той първо се покланя на иконата поставена в десния ъгъл на стаята преди да продължии с поздрав към стопаните.

jesus christОбразът е винаги плосък или двуизмерен и третото измерение обикновено е обърнато – това значи че фокусът е от гледната точка на зрителя. Това е така, защото физическото око не е способно да погледне в божествения свят зад самата икона – божествеността е видима единствено от духовното око. Иконата е прозорец между божественото и реалния свят, през който Исус, Божията Майка и светците гледат към несъвършения човешки свят. Светите икони излъчват красотата на божественото царство на абсолютно съвършенство и вечно съществуване.

По време на иконоборството през 8-ми и 9-ти век, църквата е трябвало да изготви защита за почитането на светите икони. Византийските императори, които забранили рисуването и почитането на иконите били повлияни от Исляма. Бог е не-изразим дух и може да бъде почитан само като такъв. Следователно човешкото представяне на Бог е било забранено от църквите.

Защитата на светите икони е базирано на мистерията на въплъщението. Бог се е превъплатил в човек, за да може човекът да го види и да го изобрази. Иконите са изобразяването на Исус, Божията Майка или светците обитаващи рая и свързани със своя прототип чрез образ и име. Духовните и чудотворни сили, които светците демонстрирали през живота си на земята сега съществуват чрез техните икони. Това е причината стилът на множеството репордукции на иконите на Исус, Божията Майка или конкретен светец да е останал непроменен през вековете. Твърди се, че първата икона на Исус е нарисувана от Свети Лука и образа от този портотип никога не е променен. Иконите са рисувани от анонимни монаси в манастирите според старите иконографски правила. Монахът се е подготвял за свещената задача чрез пости и молитви, така че да да се превърне в перфектен инструмент в ръцете на Бог. Иконопистта е приемана за медитация, а образът, за вдъхновен от Бог, който води ръката на монаха.

Стените във Византийските църкви са украсени с мозайки или фрески от пода до върха на купола, където Исус – владетелят на рая и земята – обитава. Те изобразяват светци, пророци, Божията Майка, свещени моменти от библията или живота на светци. Сградата на църквата сама по себе си е символ на рая спуснал се на земята. По време на литургията богомолците участват заедно с обитателите на рая в свещената литургия. Чрез предаването на духовна сила от свещените личности, които присъстват и от литургията, която символизира житейския цикъл на Исус, събралите се участват в носещите баланс сили на Исус.

В защитата също така е казано, че трябва да се отдава почит на светите икони, но преклонението е само към Бог. На практика обаче никога не е имало разлика, защото прототипа е завинаги установен в духа на иконата. Човекът е в рая, но енергията, която някога се е проявявала през него, чрез свято дело или чудо, остава на земята. Тя не може изчезне докато иконата е там. Затова в традицията на ортодоксалното християнство има много истории за икони, които са извършили чудеса.

Затова може да се каже, че към днешна дата ортодоксалната църква притежава автентичното наследство на Светия Дух, тъй като Исус живее на земята чрез свещеното изкуство на иконите.

Превод за Йога студио 108 Христо Вучев, редактор Светла Благоева

линк към оригиналната статия
Декември 1979, Йога списание

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>