Yoga-Studio-108
Актуален за 21.09
2 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

10 явления, застигащи ни по духовния път

03 ноември 2014
1 185

10 явления по духовния път

По материали от spiralata.net

 1. Духовен „фаст-фууд“. Когато духовността се смесва с култура, която цени скоростта, многозадачността и получаването на незабавно удовлетворение, получаваме духовен „фаст-фууд“. Той се явява резултат на широко разпространените и напълно разбираеми фантазии за това, че лесно и бързо можем да се отървем от страданията. Обаче трябва да ни е съвсем ясно: духовната трансформация не може да се достигне ненадейно и необмислено.

2. Изкуствена духовност. Изкуствената духовност се проявява в това, че човек разговаря, облича се и постъпва така, както си представя, че би правил духовния човек. Това е вариант на имитация, както например плат с рисунка на леопард имитира истинската кожа на леопарда.

3. Объркана мотивация. Макар стремежът ни към израстване да е винаги истински и чист, той често се смесва с по-низши мотиви като да бъдем обичани, желание за принадлежност, желание да запълним вътрешна пустота, убеждение, че духовният път ще отстрани страданията ни, и духовни амбиции – желанието да бъдем особени, най-добрите, „единствени по рода си“.

4. Отъждествяване с духовен опит. В този случай егото се отъждествява с духовен опит и си го присвоява. Започваме да вярваме, че въплъщаваме това прозрение, което някога ни е посетило. В повечето случаи тази болест не се задържа. Но в хората, които се смятат за просветлени и/или стават духовни учители, тя се задържа дълго.

5. Одухотворено его. Тази болест се появява, когато самата структура на егоическата личност се отъждествява дълбоко с духовните идеи и концепции. В резултат се получава непробиваема егоическа структура. Когато егото се одухотворява, ставаме неуязвими за помощ, нова информация или конструктивна обратна връзка. Ставаме непроницаеми, духовният ни растеж спира и всичко това е в името на духовността.

6. Масово производство на духовни учители. Има няколко широко рекламирани духовни традиции, които постоянно произвеждат хора, които се смятат за просветлени или учители, но всъщност не е така. Това е като някакъв духовен конвейер: малко сияние, малко прозрение и – оп-а – ти си просветлен и може да просветляваш околните в същия стил. Проблемът не е в това как обучават тези учители, проблемът е в това, че те се представят за духовни учители.

7. Духовна гордост. Духовната гордост възниква, когато след многогодишни напрегнати усилия практикът действително достига определено ниво на мъдрост и използва това достижение, за да оправдае липсата на по-нататъшна практика. Усещането за „духовно превъзходство“ – е още един симптом на тази болест, предаваща се по духовен път. Симптомът е фино усещане за „аз съм по-добър и по-мъдър от останалите, защото аз вървя по духовен път“.

8. Колективно съзнание. То още се нарича групово мислене, психология на култа или болестта на ашрамите. Това е коварен вирус, много подобен по доста свои елементи на традиционната съзависимост. Участниците в духовната група сключват между себе си фино и неосъзнато споразумение за това как е правилно да се мисли, говори, облича и действа. Личностите и групата, заразени от „колективно съзнание“ отхвърлят другите личности, ценности и обстоятелства, които не се вписват в техните правила.

9. Комплексът на избрания. За съжаление, комплексът на избрания се отнася не само за евреите. Това е убеждението, че „нашата група е по-духовно развита, силна и просветлена или по-просто казано, най-добрата от всички останали групи“. Има много важно различие между разбирането, че човек е намерил правилния път за себе си, учителя за себе си или своя група от съмишленици и усещането, че той е намерил Единствените такива.

10. Смъртоносния вирус „аз достигнах“. Тази болест е особено опасна, доколкото може да бъде и смъртоносна за духовната ни еволюция. Това е убеждението, че сме постигнали целите на духовния път. Когато това се загнезди в нашата психика, духовният ни прогрес спира. Когато започваме да вярваме, че сме стигнали края на пътя, по нататъшното ни израстване се прекратява.

Превод Таня Т., източник Спиралата 

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре Tags: , , , , , , , ,

Коментари

  1. Wu tang казва:

    Az iskam da popitam dali kogato 4ovek ima pani4eski strah ot neizbejnata za vsqko jivo suzdanie smurta, a tova se otrazqva na negovoto dushevno sustoqnie i zdrav um togava kak da si pomogne 4ovek ?

    • Светлана Благоева казва:

      Страхът от смъртта, която не е неприятна и всяка вечер когато заспивате, всъщност умирате за малко е част от схемата на човешкия ум. Поради това, че сме привързани към сетивата, към изживяванията, към емоциите и хората, към материалния свят. Смърт няма. Има оттегляне на праната от тялото, умът и съзнанието продължават да съществуват като душевна форма, докато им дойде време за ново тяло или ако са стигнали до края на човешката еволюция – друго.
      Всеки трябва да се справи с това. Смъртта е навсякъде около и в нас. Нашите клетки непрекъснато умират, ние се обновяваме постоянно. Всъщност смъртта е трансформация. Бих препоръчала просто да четете книги по темата, да мислите, купете си Тибетската книга за живота и смъртта.
      И най-вече да се наслаждавате на живота си, колкото ви е отредено. Защо живеете в бъдещето. А и аз смятам и че смъртта е илюзия и сме накарани да мислим че сме смъртни. Всъщност няма смърт. Просто в един момент имаме нужда от нещо ново и свежо – както си сменяте колата ;) За по-нов модел ;)

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>