До 1998 - освен няколкото важни момента като моето раждане, както и момента, когато на 10 г. възраст пожелах да тренирам бойно изкуство, и момента на 18 когато станах вегетарианка, няма кой знае какво толкова интересно. Просто един живот на дете, което явно е очаквало нещо, но не е знаело точно какво.

На 10 год. възраст започнах с тренировки по карате шотокан, но липсата на дълбочина и прекалената екстровертност ме водеше към други стилове, минах през таекуон-до, оттам се насочих към по-вътрешите стиловете на кунг фу и накарая се задържах на тай чи чюан за малко повече. Но отново усещах липсата на пълнота, сякаш не съм на мястото си. Тогава след поредица от няколко случки, едната от която трудно и тежко "отшелничество" в студено и планинско германско селце (за около 7 месеца), когато назря в мен нуждата и увереността че имам и търся духовен учител, една силна и неизживяна любов, както и преживяването на катастрофа (участници бяхме аз и една червена лада), при която аз учудващо оцелях само с лека травма, дойде и йога в живота ми.
Това бе момента, в който усетих другата, по-висшата сила, която е винаги край нас, само трябва да се отворим за нея, за да я усетим и да почувстваме закрилата. Тогава почувствах до себе си подкрепата, която бе невидима, но достатъчно силна, за да знам че е там, когато лежейки на пътя разбрах, че все още съм жива.

1998 - края, тук започна моето истинско пътуване. След като прочетох дневника на Дони от неговото пътуване из Непал и Индия, сякаш говореше за места, за който винаги съм копняла и мечтала. Започнах да си мисля за Индия и пътуване на там. Когато заради силни болки в коленете - от тренировките по тай чи чюан- реших да отида на йога, тогава стана и връзката с Индия.

Вече веднъж бях ходила при Ани Павлова (предишната година), хареса ми, но дотук. Още не бях узряла. Тогава си спомних за това място и когато ноември месец отидох.... просто се влюбих. Но този път не в младеж, а в тази така необятна и обгърната от мистерия - ЙОГА. Бях пленена и просто разбрах че това е което съм търсела, но просто съм нямала очи да го видя. Тогава зарязах тай чи-то и се посветих на йогата.

В началото не бях сред никакво йога общество, просто наблюдавах отстрани, малко по-късно ме заведоха и в хотел Ганеша, където почти апокрифно се събираха йога практикуващи, за да пеят мантри и да общуват помежду си. Там вече разбрах и че се пътува до Индия всяка година.

Но Учителят все още го нямаше. Когато разбрах че по духовния път се върви освен с Учител, но и с лична мантра, тогава вече почнах и да поразпитвам. Ани ме насочи към Свами Ниранджанананда в Индия. И така се заформи и връзката с него, идеята за йога курса в ашрама в Индия, която се появи от една моя... :-)))))))), правописна грешка. И така, на следващата година, решена да се срещна с него на живо, отидох на 4 месечен резидентски курс в йога ашрам, Ганга Даршан в Мунгер, Бихар. Тогава вече трансформацията започна. Наистина все още не осъзнавах с какво се захващах и бях малко като с превръзка на очите, но вътре в себе си усещах че това е правилното и това е моят път.

Учех за йога, практикувах, боледувах и се чистех, преживявах отношенията с хората около мен, попивах с идеята че след това ще дойде и момента на разбирането. По време на курса посетихме и церемониите в Рикхия, Сита Калянам, тантра ритуали с цел инвокирането на божествени сили, който да ни дадат сила и осъзнаване, да ни пречистят (изключително популярни в Индия, страната, съхранила духовното).

Ноември 1999 г. - получих първа степен посвещение в традицията на саняса - джигясу, както и духовното си име - Савитри. Завърших курса и след трудно и тежко пребиваване в ашрама, се прибрах в България (февруари 2000), с идеята че няма пак да се върна:-))).

Да, както се казва човек пожелава, но Бог разполага.

Връщайки се в България, продължих обичайната си борба с живота и неговите спадове и възходи, като продължих да правя йога и да ходя на йога и да се събирам с мойте приятели от йога центъра.

В края на 2000 г. отново заминах за Индия, при моя учител, но за кратко, само около месец, когато вече на познато място се чувствах по-добре и започвах да виждам и да усещам същината и причините, защо и как се променяме. Бях на огнените церемонии на Сита Калянам в Рикхиа при Свами Сатянанда, както и за кратко в ашрама в Мунгер.
Взех следваща степен посвещение в традицията дашнами саняса, карма саняса, и вече с геру, духовното ми име се промени на Савитримурти.

Върнах се, вече с идеята че пак ще се върна ;-)) Този път пак за по-дълго, октомври 2001 до края на януари 2002, заминах да участвам в подготовката на ритуалите, който вече бяха традиция от 1996 г. Осмелих се и да обръсна косата си, в знак на отдаване и смирение. Отново труден престой-знаете че когато скулптура, разбирайте духовния учител, отсича късовете камък, за да оформи статуята, боли. Въпреки това аз отново усещах важността, на това, което ми се случва. Егото се съпротивлява, но сърцето следва своя път. Винаги.

След церемониите останахме в Мунгер, а оттам се прибрах отново в Бг. Вече се бе събрал много материал за преработване, но края на 2002 и началото на 2003 година без да го планирам, с помощта на приятел отново бях там, на церемониите, както и на един прекрасен курс по Мантра йога. За един месец, тук и вече с невероятното и обогатяващо пътуване в Ришикеш за 3 дни (виж галерията), в което натрупах много впечатления и обикнах още повече Индия.

И за момента свършиха пътуванията ми в Индия, в Бг продължавах да уча и да практикувам йога. Мечтата ми да преподавам йога и да бъда йога учител се бе заформила още на 23, когато започнах, но тогава смятах че това е недостижимо и невъзможно за обикновен човек като мен.

Дойде времето на истинската промяна и на преработката и асимилирането на всичките преживявания. След редица проблеми и трудности, започна да се осъществява и идеята за преподаване. Края на 2003 и началото на 2004, когато се появи възможността да започна. Започнах на едно място, където се провеждаха медитации по Ошо. Това бе старта, плах, но все пак старт. Постепенно се заформиха и други малки места, като паралелно с това подпомагах и подкрепях друг човек, за да се роди едно от първите йога студия в София.
Постепенно започнах курсове в х-л Ганеша, а оттам се прехвърлих и в йога студиото, в което давах подкрепата си. Нещата набираха скорост и 2005 - септември, вече на ново място започнахме с още по-голяма увереност. Но тогава вече дойде и момента на самостоятелността и от септември 2006 се оформи и Йога студио 108.

Тук вече мога истински да отдам себе си и възможностите си да съм част от мисията за разпространение на йога и да предам това, което съм научила на други търсещи, за да можем всички да черпим от необятното, огромно, велико богатство на йога.

Обратно към йога преподавател