|
продължение от стр. 1
А сега относно посвещението в саняса. Това е отношение към живота. Тези от вас, който получиха посвещение, им бе казано че са били инициирани от името на Свами Сатянанда и че трябва да имате предвид неговите идеали и мисия в живота – което е йога не като форма на духовна садхана, а йога като част от ежедневието ви, като начин на живот. И тогава целият ви живот се превръща в осъществяване на йога, тогава живеете йога. Няма разделение. Не е просто всяка сутрин да ставате и да правите асана, прананяма, медитация. Това са йога практики, те сами по себе си не са йога. Йога означава усещане на единство, усещане на хармония и баланс във всички сфери на нашата личност. Когато осъзнаете този процес чрез материалното, чрез мислите, чрез емоциите, интелекта и най-личните си и интимни преживявания, по-близки и от съпруга или съпругата, тогава това е йога.
А сега, какво очакваме да получим от йога? Получаваме това осъзнаване за материята, енергията и съзнанието; Получаваме разбиране за процесите на тялото, праната, ума, егото и суперсъзнанието; нашата дхарма поема по пътя на тоталната трансформация. Не казвам че ставаме по-духовни, но по-балансирани. Само ако развивате духовната си страна ще бъдете неуравновесени. Само да развивате материалната страна е също неуравновесено. Затова един саняси или карма саняси, не се тревожи за духовното състояние на ума си или за проявения ум, а по-скоро се опитва да доведе до баланс изживяванията на материята и духовността.
Чували сте за карма йога; в живота на духовния аспирант, ако човек практикува истинска йога, то това е карма йога. Когато казвам карма йога, нямам предвид да отидете на полето и да работите усилено и да дадете цялата си енергия; това е само една част от цялото. Истинският дух на карма йога се проявява когато всяко действие в живота, независимо дали е физическо, социално или интелектуално – мислите, анализирането и критиката, емоциите и чувствата, гнева, раздразнението, депресията, нервността, омразата, алчността или духовните усещания на хармония и чувството да сте в пълен баланс с вашата същност - всичко това е анализирано заедно. Всички тези прояви са наблюдавани, изживени и трансцедентирани. Това е духът на карма йога – пълно отдаване в изпълнението на нашите отговорности, дълг, задачи, ангажименти, дхармата.
Много хора си мислят че дхарма означава система, религия, философия, но това не е така. Има два вида дхарма. Едната е Санатана дхарма, извечния дълг, задължението и отговорността, която никога не се променя и спазва законите на природата и божествените закони. И другата дхарма е тази, която се отнася до настоящото време. Тя може да се променя, след месеци, след години, идеите, отговорностите, задълженията, всички тези неща се променят с времето и вековете. Тук се набляга на осъществяване и разбира не нашите задължения и отговорности. И ние трябва да не ги пренебрегваме, а да бъдем все по-добри в изпълнението им и да не ги изоставяме. Така че целта на карма саняса е да се стреми към своята дхарма.
И дори карма саняса е по-трудния път от саняса, защото пълния саняса – там имаме пълно отдаване на гуру и гуру решава какво да правите и той дава инструкции. Когато сте карма саняса – вие сами изграждате своята духовна идентичност, както и външната, социална идентичност и чрез поддържане на тези две идентичности вие вървите напред и имате прогрес в живота. Когато и вътрешната и външната идентичност вървят рамо до рамо, тогава ние намираме центъра в себе си, тогава намираме пълния баланс.
Знаете че има два процеса. Единият е процес на осъществяване, когато нещата стават, когато има усилие. А другият е процес на това да бъдете това, което сте. Пълният саняса е процес на ставане, ние ставаме инструмент на гуру и той ни наставлява по начин, който смята за най-добър за нас. А карма саняса е процес да бъдеш. Вие сте там, където сте. Няма промяна. Само едно нещо е важно и то е да имате духовното осъзнаване. А какво е духовно осъзнаване?
Можем да кажем че идентичността на „Свами” е първото духовно осъзнаване, идентичността на „Сарасвати” е втората; а третата е името – примерно Ниранджанананда, това е третата ни духовна идентичност. , Свами означава човек, който е постигнал съвършенство, който има пълен контрол над себе си. Разбира се това е концепцията, която ние се стремим да постигнем по най-добрия начин – като да получиш докторат, но тук първо получавате доктората, преди да сте го завършили – наричате себе си „доктор”, като се надявате един ден да завършите доктората си и да докажете тезата си.
А тезата, която един свами има да доказва е процес, който продължава през целия живот. Процес на самооткриване, при който един свами постига контрол над тялото, ума и духа, действията на главата, сърцето и ръцете, емоциите и интелекта.
Така че е без значение в каква фаза се намирате вие, независимо дали сте пълни с напрежение и конфликт или пък тънете в блаженство и радост и щастие, или пък нищо не се случва – всичко това вие го разбирате като свами. Аз съм господар на тялото. Аз не съм този ум, аз съм господар на ума, аз съм господар на духа. Това е концепцията, която води до разбиране на трансцеденталното осъзнаване.
Някой веднъж попита Свамиджи (Свами Сатянанда, бел. ред.) дали е възможно да постигне трансцедентално съзнание в този живот. Свамиджи просто отговори „Не”. И вие можете да си помислите – ами тогава какъв е смисъла, каква е ползата? Вие искате да изживеете нещо. Свамиджи продължи по-нататък: ‘Ако трансцеденталният ум може да бъде разбран от ограничения ум, тогава не би бил трансцедентален. За да изпитате трансцеденталното съзнание е необходимо да имате трансцедентален мозък и трансцедентален ум.' Така че идеята да бъдете свами е нещо, което се постига. Това е първата духовна идентичност. И това е основата, от която тръгваме за всяко друго нещо – ние ставаме наблюдател, ставаме този, който изживява.
Втората идентичност е Сарасвати. Това е традицията, ордена, към който ние принадлежим като свамита и като карма саняси. Сарасвати е богиня, която символизира ученето, знанието и мъдростта. Какво означава това? Никога да не бъдете като коне с капаци. Винаги виждайте всичко. Никога не казвайте че нещо е правилно, а друго не е. Това е против принципите на гяна – мъдростта, защото мъдростта обгражда всичко.
Третата духовна идентичност е името. Името, което е дадено, показва най-подходящата ни идентичност, която ние изразяваме в настоящото си прераждане. За тази идентичност, името представлява целта, стремежа. За това тяло, за тази глава, за тези действия имаме цел. И трябва да го проявим.
Четвъртата идентичност е разбира се геру – оранжевият цвят. Това е духовната идентичност, както и външният флаг на санясина. Това е символично представяне на огъня. Огънят може да изгори всичко, което попадне в него, и въпреки това остава непроменен. Е, разбира се ако хвърлите мокри дървета, това ще предизвика много дим, който ще излиза от ушите, от очите, от устата и носа ви. Понякога черен дим ще излиза от вас, понякога и лоша миризма ще излиза, но това е друго нещо. Огънят изгаря всичко, това е основната идея. Умът, личността, отношението на саняса или карма саняса идва от огъня.
Бъдете недосегаеми, незасегнати. Изгаряйте всичко, всичко лошо, което светът хвърля върху вас, изгаряйте и това, което собствения ви ум хвърля върху ви, както и всичко добро, което светът ви дава, и което умът ви дава. Няма отрицания и няма неприемане. Ако отричате лошите неща, и приемане на добрите, тогава ние не сме по-различни от останалите. Обикновено хората са разтърсени, когато им се случват лоши неща и са въодушевени, когато им се случват хубави и добри неща. Ако останем такива след като вземем посвещение в саняса, ако не настъпи промяна, тогава по-добре е да не сте саняса или карма саняса. И затова е осъзнаването за огъня, четвъртия символ на духовното осъзнаване, духовната същност, който ни напомня че трябва да приемаме всичко, така, както огъня. И това са отделните елементи на това да бъдеш карма саняси.
Садханата на карма санясина е да бъдете наблюдатели. Сядате удобно и просто наблюдавате. Наблюдавате какво изживявате и усещате физически и го хвърляте в огъня. Разберете го, изразете го, трансцедентирайте го. Дори когато достигнете духовното ниво, това също трябва да разберете, да проявите и да трансцедентирате. Когато седите в медитативна поза, със затворени очи, една част от осъзнаването е отстрани, отделена и наблюдава всичко, което се случва в другите сфери. Така че дори да сте в много трудна ситуация и да изживявате дълбок конфликт и самскари, една част от вас трябва да запази позицията на наблюдател. Без значение е какво изживявате и в какво положение се намирате, винаги бъдете наблюдатели. Вие сте този, който вижда, драща. И това е садханата, която трябва да следвате, за да станете карма саняси.
списание Йога, изд. Бihar School of yoga, юли 1990 г.
обратно горе
|
