Мантра и Карма Саняса

Свами Ниранджанананда Сарасвати

Satyam School of Yoga, St. Albans, N.S.W. Australia 22.5.1988

Някой от вас получиха мантра, а други карма саняс инициация, така че ще дам някой съвети и напътствия в мантра садхана и карма саняс садхана. (садхана – духовна практика, която води до усъвършенстване)
Чували сте и вероятно сте чели за мантрите и аз мисля че всички сте наясно и имате идея какво точно е мантрата. Мантрата въздейства върху композицията от енергия на тялото, а енергийното поле на тялото има и вибрация. Където има енергия, има и движение, има някаква форма на вибрация, а вибрацията от своя страна поражда някакъв вид звук. Какви са видовете звуци, който ние не познаваме? Има звуци, който са отвъд и над нашето нормално възприятие и скала на слух. Когато движим ръката си, това създава триене във въздуха и от това излиза звук. Вие не чувате този звук, но той съществува като форма на вибрация, на движение, пулсация на енергия. Тези вибрации не са ограничени само до физическото и пранично тяло, но също имат достъп и до ума, емоциите и интелекта.

Йога е много ясна в това отношение. Йога казва че дори когато мислим, се генерират вълни в ума и това от своя страна произвежда определени вибрации и звуци. Когато насочим нашето умствено възприятие навътре във вътрешното ни пространство и измерение, тогава звукът бива усетен и това е познато като нада, звук на личността, на съществото, на Аз-ът. Нада е най-финият звук, който бихме могли да изпитаме в нашето измерение и пространство. Нада не е просто звук, който се появява и изчезва, той е продължителен и това е добре представено от концепцията на кундалини йога.
Когато погледнем символите на чакрите, откриваме че всяка чакра притежава биджа мантра и други мантри, прикрепени към нея. Биджа мантра е звукът, който конторолира чакрата, но другите мантри около периферията са също вибрации, които пробуждат и стимулират определено състояние на ума, в съответствие с характеристиките на чакрата. В йога има и следният термин - акшарас, което буквално значи ‘звуците, който не умират’. От самото раждане на човечеството до сега ние използваме звуците, за да се изразим и да общуваме. И ги използваме предимно външно. Познаваме качествата, силата, ефекта на външните звуци. А в йога ние усещаме и изживяваме качествата, ефекта и енергията на звука вътрешно и процесът на това вътрешно изживяване се нарича мантра садхана.

Когато мислим, това, което всъщност се случва е, че ние чуваме вътрешен звук. Разбира се не просто да си запушим ушите и да започнем да слушаме звуците вътре в тялото, а това е процес, в който ставаме по-чувствителни на ментален или психичен план и търсим баланс между външното и вътрешно съзнание. Когато сме се в екстровертно състояние, ние не чуваме вътрешни звуци и вибрация. Когато се обърнем обаче навътре, когато сме в медитативно състояние, тогава не чуваме и не усещаме външните звуци. Има специален клон в йога, наречен нада йога. При практиките на нада йога се търси изживяване на вибрациите на тялото и ума чрез вълни, желания, емоции и изяви едновременно, всички в една обща форма.

Колкото повече балансирате ума, когато постигате вътрешен баланс чрез процес на медитация, чрез практикуване на асани, който хармонизират тялото, чрез пранаяма, която внася организация в праничната структура, чрез пратияхара и дхарана, който дават баланс на вашето ментално и емоционално състояние, тогава осъзнаването за нада, вътрешните звуци и вибрации, които са зад всяко действие и реакция ще бъде по-голямо. Докато съществуваме в този свят има движение. Когато стоим тихо и спокойно – тялото не се движи, но умът произвежда вълни, емоциите произвеждат вълни и пак има движение.

Ние сме заобиколени от океан от движение, които се случват едновременно на различни нива и прояви. Когато започнем да пеем или да повтаряме мантра, влизаме в процес на пратияхара, което е постепенно отдръпване на възприятията и сетивата навътре и тогава се фокусираме върху определено нещо. След като процесът на отдръпване завърши, концентрацията е пълна и няма разсейване от какъвто и да е вид. И това е дхарана, концентрация. Мантрата ни дава възможност да навлезем в това състояние -  еднопосочен и фиксиран ум. И тогава това състояние може да ни отведе по-надълбоко, преминавайки в състояние на дхияна или медитация.
Опеределението за мантра е „сила, която освобождава ума”. И когато правим мантра садхана, има едно по-специално осъзнаване както  на тялото, така и на ума. Това не е просто да държите малата и да повтаряте мантрата. Разбира се и това ще има ефект, както и мантрата може да се повтаря винаги и навсякъде – докато ходите, докато седите, докато правите различни неща, можете да осъзнавате мантрата.         Човек може да осъзнава мантрата във всяко едно отношение и реалност по всяко време. Но, има и определен научен процес в мантра повтарянето, което включва не само осъзнаване на мантрата, която се повтаря наум, но и на ефекта, който тя причинява на цялата ни същност. Умът, осъзнаването, съзнанието стават едно. Те се сливат заедно с повтарянето на мантрата. Не просто умът да скача от мисъл на мисъл докато мантрата се повтаря. Трябва пълна идентификация с повтарянето, с изживяването и с мантрата.

Свами Сатянанда казва за процеса на дхяна – медитация следното: има 3 неща, който се случват едновременно по време на медитация. Първото е осъзнаването на себе си като практикуващ. Второто е осъзнаване на процеса – че Аз практикувам определена практика. И третото е състоянието на дхияна, целта, която стои пред нас. Когато тези 3 станат едно, когато медитативното изживяване е почувствано отвътре и ние губим осъзнаване за тялото и ума, и няма нищо друго, освен състоянието на изживяване – това е дхияна, или медитация.

При мантрата се прилага същият принцип. Единствената разлика е, че сме постоянно осъзнати за вибрацията, мантруването и ефекта. Ние ставаме едно с тези неща. Ние ставаме мантрата, ние оживяваме като мантра. Мантрата става осъществяването на процеса на живот и това е всъщност освобождението на ума. Когато концепцията за дуалността вече не съществува и има само едно единствено нещо – това е освобождаването на ума.

Тези от вас, който взеха мантра инициация трябва да помнят че е необходимо да отделят поне по 10 минути в периода от 24 часа на денонощието, когато да останат сами, да забравят света около себе си и просто да си практикуват мантрата. В началото осъзнавате тялото, позата, как сте седнали, дали е удобно или не, после осъзнавате дишането, всяко вдишване и издишване, движението на дъха. После идва и осъзнаване за личния символ, който ви е даден с мантрата. След като осъзнаете символа, това е крайния етап на пратияхара. В началото когато се опитваме да го видим – тогава просто ще използваме въображението; ние не виждаме символа съвсем ясно. Когато държим цвете пред себе си и го гледаме с отворени очи ние виждаме цвета, формата, усещаме миризмата, виждаме цялото цвете, но това се променя когато затворим очи. Но когато вътрешното изживяване стане силно и с интензитет, така както и го усещаме когато го гледаме, това е вече крайният етап на пратияхара. Всички сили и фокус на умствената енергия са събрани в едно и настъпва разбиране, осъзнаване и истинско, живо изживяване.

И така, след като сме осъзнали дишането и след като сме направили усилие да си представим символа, тогава започнете с повтарянето на мантрата на ум, като хармонизирате с дишането. Мантрата и дъха не са две различни неща, те просто стават едно. Няма значение дали дишате бързо или бавно, мантрата трябва да се слее напълно с дъха. Това е първото усилие в мантра садханата. И правите тази практика за 10 минути всеки ден, а когато приключвате с мантруването, отново се върнете в нормалното си ежедневие. Няма промяна в начина ви на живот, но има промяна в начина ви на мислене. Не се стремим да създадем някаква промяна, а просто се стремим да развием усещане за мантрата. И когато това усещане е пробудено, то се развива само и промените започват да настъпват естествено и спонтанно.

към следваща страница мантра и карма саняса