Ученията на Бхагавад Гита продължение

САМКХИЯ ЙОГА -  глава 2

И така, за да може Арджуна да излезне от това състояние на безнадеждност, Кришна започва да обясня системата на Самкхия. Тук човешката личност е видяна в различните етапи от непроявеното до проявеното, под формата на енергия - прана, татви – елементите, природа – гуните, гянендриите – сетивата. Кришна обяснява Самкхия, така че да впечатли Арджуна, търсещия, или ученика. Нека да си представим че ние всички сме търсещите, садхака – ученици, практикуващи – и нека си представим че има много пространства и нива на човешката опитност, които е необходимо да бъдат възприети стъпка по стъпка, ниво след ниво.
В това пространство ние чувстваме под формата на болка или удоволствие, което създава промени и на по-фини нива. Когато се почувстваме прекалено стресирани, доказано е че това състояние въздейства и енергийно – върху праните, върху физичекото тяло, ума, чувствата, мислите. Така че дори едно нещо да се случва, то афектира различните нива на съзнание – от най-грубото да най-финото. Ако възприемем едно нещо да бъде напълно външно, това е погрешно схващане. Това е само изява, външния ум който казва -  това е външно, но ефекта и въздействието на това влияе вършу цялостната ни личност. 

В тази глава Кришна описва как да намерим баланс между действията, желанията и реалните ни стремежи. Ако има дисхармония между действия, желания и вътрешни стремежи, тогава настъпва провал. Това е доста очевидно, няма как да приемете че това е просто една идея. Това е реалността. Нашите стремежи може би са насочени към това да израстваме и еволюираме и да познаем непознатото. Нашите действия може да са насочени към нуждите на тялото, сетивата и ума. Как мога да еволюирам ако съм фалирал, ако нямам какво да ям и съм гладен. За това, действията и желанията са различни. Желанията са ограничени в рамките на умствената структура. Желанията се влияят от нашите слабости и амбиции, който са свързани с външния свят. Кришна набляга на това, че провал настъпва, ако човек не е способен да балансира тези 3 аспекта – стремежи, желания и действие. 

И така, Гитата продължава по своя присъщ начин.  Не приемайте себе си просто като тяло, което виждате, не приемайте себе си просто като ум, който изживявате частично. Всяко действие в живота, всяка мисъл, всяко взаймодействие въздейства цялостно върху нас. И във следващата глава на Гита, Кришна обяснява какво да направим, за да постигнем този баланс и хармония в цялостната човешка структура и измерение.  

КАРМА ЙОГА  – глава III

В третата глава се говори за един много важен момент в живота ни, а именно кармата. Тук карма се свързва с думата йога. За да разберем напълно тази глава, ще трябва да погледнем на тези две идеи отделно – карма и йога. Какво е карма? Смята се че карма принадлежи на  царството на Пракрити (според философията на Самкхя, Пракрити е женската енергия, Пуруша мъжката, бел на ред.) – проявената природа, външния свят и не на измерението на Пуруша, непроявеното съзнание. Всеки вид карма, всяко действие, което правим принадлежи към външния свят Пракрити. И тук е необходимо да разберем как човек изпълнява действие, карма, и как кармата всъщност въздейства върху човешкото поведение.

Разбирането за карма

Има много ясна концепция че кармата се появява поради нашите привличания и желания и изживяването на тази карма продължава за продължителен период от време, докато не намали интензитета си. Събитията, който пораждат карма са всъщност статични по природа. Изживяването или обстоятелствата, който сме имали в детството ги помним поради тази кармична връзка, връзката на действието. Някакви случки, който сме изживели преди 30 години ги помним поради кармичната връзка. Събитията, който дават живот на кармата, кармичната връзка, са се случили отдавна, но те влияят и сега. И така, събитията и случките, който създават карма, разбираме че са статична, а не динамична сила. Статичните сили създават вълнички в света на Пракрити, външния свят – проявеното – ума, емоциите, държанието, и така този процес продължава. 

Нека да вземем за пример едно цвете, което е неподвижно, един храст, дърво или растение. То си остава на това място, не се движи с вас наоколо из градината. Това цвете, което е прикрепено за едно място, издава миризма. Миризмата има способността да се движи с вятъра. И в зависимост от посоката на вятъра, ако се случи да сте на правилното място в правилния момент, или пък на неподходящото място в неподхoдящ момент, можете да усетите полъха и миризмата, без дори да виждате цветето. И така разпознаваме че някъде наоколо има цвете. Същото нещо се случва с парче изгнила плът. То си лежи зад ъгъла и когато лекия ветрец се появи, вие усещате тази миризма. Колко далеч се носи миризмата, зависи от силата на вятъра. Много пъти миризмата се носи на далечна дистанция, но ако няма полъх и вятър, миризмата си остава там, където е източникът и. 

По същия начин, кармите, събитията, ситуациите, обектите са винаги статични. И потока на ума носи миризмата на този статичен обект за дълъг период от време. Тази миризма може да се носи месеци, години, в зависимост колко силно духа вятъра в главата ни. Това движение от природата на ума и личността е карма. Поради това разсейване на човешката природа и държание, тъй като не умеем да настроим нашите умения и дарби една с друга и да ги насочим към една цел, кармите играят много силна и могъща роля в процеса на разбиране на нас самите. 

Привличане и отблъскване

В Йога сутрите на Патанджали, се казва че удоволствието се поражда когато има привличане (харесване), и болката се появява когато има отблъскване (нехаресване). Има две сутри:

Sukhanushayi ragah. Duhkhanushayi dvesgah.

И така, когато има привличане към обект или случка, се получава идентифициране с този обект и тогава се появява чувство на удоволствие. Ако има отблъскване от обекта, идеята или случката, тогава идва страдание. И така, привличането и отблъскването в проявения свят, в света на Пракрити, са две форми на карма. Тези карми, който са всъщност творение на нашата собствена природа и същност, на нашият ум, са толкова мощни и афектират целия ни живот. Кармите в проявения свят принадлежат към полето на сетивата, ума и психиката. Тези три комбинирани заедно могат да станат много голяма сила, въздействайки на основни структури в живота на човек. Когато има много силно разсейване на човешката личност, когато вятърът има силни течения, тогава ние сме отнесени и нямаме стабилност. Всеки един от нас в един момент от живота си е преживял подобно отнасяне в моменти на болка или удоволствие. И това е карма. 

Причината, поради която йога е включена тук е защото йога ни дава осъзнаване на кармите, там където са родени, там където се складират и където биват изживяни от човешкото същество. То е като да разпознаеш че приятната миризма идва от цветето роза, а миризмата на изгнило от парчето плът, което причинява и привличането и отблъскването. Но познанието за това просто като изживяване и опитност, дава значение на йога по отношение на кармите. Това е аспекта на карма йога, за който говори Кришна в третата глава на Бхагавад Гита. Докато сте в света на Пракрити, външния свят, със сетивата, качествата и природата, ума – не можете да избягате от кармата.

Тези карми са като семена, посяти във съзнанието ви, който в течение на времето порастват и се превръщат в дървета. Тези семена, който посявате днес, ще станат дървета утре, давайки плодове и цветове в бъдещето. Ако дървото, което расте е болно и слабо, с буболечки, който го изяждат отвътре, тогава какво прави градинарят? Той отрязва дървото и на негово място засажда друго. А ние способни ли сме да отсечем нашите болни дървета, нашите несигурни и изгнили отвътре дървета. Не, ние си носим мъртвите дървета с нас и това е ефекта на кармата, който се предава от поколение на поколение, от живот на живот.  

Непривързаност и различаване

В карма йога човек е необходимо да развие спосбноста да разпознава силата и големината на дървото. Ако дървото е здраво, енергично и жизнено, тогава може да оставите да живее, но все пак е необходимо да го подкастряте от време на време. Веднъж аз помолих един ученик да подкастри дърветата из ашрама. Отне му 6 месеца за да го направи и аз си помислих че това има символично значение. Аз често го наблюдавах как подкастря и чисти дърветата с градинарските си ножици. Той заставаше пред дървото и го оглеждаше от всички страни и възможни ъгли – короната, клоните, основата. Той почесваше главата си, кимаше, взимаше един клон и го отрязваше. След това той се отръпваше малко назад и отново оглеждаше дървото от всички страни.   
Дали му харесваше да подрязва и окастря дърветата не разбрах. Но аз докато го наблюдавах, това ми даде идеята, че независимо колко време ни отнема, това е начина да се почиства и орязва дървото. Да го оглеждаш от всички страни, да откриваш къде са слабите и болни места, коя част на клоните са засегнати, кои са вече мъртви и ненужни и просто ги отрязваш. Не позволявайте болестта да се рзпространи из цялото дърво. И дори, преди хиляди години е казано, че за да се прекъснат кармите, необходимо е да имаш остър инструмент, който се базира на непривързаност и разграничаване. Непривързаността е острия ъгъл, а дръжката на инструмента е различаването. И така, вие държите оръжието за дръжката – различаването и използвате острия край, който представлява непривързаността, за да режете кармата. И по този начин, семената, който посявате днес, ще дадат добри и здрави плодове утре.  

Това е и теорията и практиката на карма йога. Карма йога не е просто усилена работа, а по-скоро способността да разпознаваме умственото си състояние, в което се намираме докато извършваме определена работа или практика и да се стремим да се справяме с тези ментални състояния. Разпознаване на състоянието на привличане, както и състоянието на задоволство от ситуацията; и отблъскването, нехаресването, неудовлетвореността и страданието, което се изпитва от друга ситуация; както и нуждата от това да запазим жизнерадостно и здравословно състояние на ума – това е карма йога. Това е в общи линии идеята на третата глава на Гитата.  

Гяна – карма йога – глава 4

В четвърта глава същата концепция е обяснена още по-дълбоко, като се обединяват с аспекта на гяна – мъдрост или знание. Четвъртата глава в Гита е за карма йога с мъдрост. Това е много важен момент, който означава че карма йога не е неосъзнато въвлечена, а си има осъзнато изпълнение и внимание. Ние човеците сме много инстинктивни същества. А инстинктът е част от измерението на неосъзнаваното. Ние реагираме, но никога не сме се учили как да действаме. Ние реагираме на много неща, и в тази реакция се включват различни аспекти от нашата личност. Тези реакции идват от амбициите, стремежите, слабостите, желанията и мислите, който са част от нашата ограничена природа, който са раджастични по своята същност.  

Реакциите винаги са раджастични по своя характер; това е тяхната коренна природа. Ако има много силна реакция, тогава може да бъде и тамастична – много ограничена, интертна ситуация, която потапя ясната визия дълбоко под водата и не позволява на ума да разпознае действителната ситуация. Очите могат да виждат ясно само извън водата, а ако се потопите във водата и отворите очи и се огледате наоколо, ще виждате замъглено. Няма да бъде тази яснота, която имате извън водата. Със сетивата е по същия начин. Зрението е там и вие виждате, но в различните ситуации и обстоятелства, в зависимост от това дали сте във водата или не, имаме различно виждане и разпознаване, в зависимост от заобикалящата ни среда.  

И това е осъзнаването, което представлява знанието и мъдростта, разпознаването на карма, източника на карма и дали сме повлияни от егото, дълбото, неосъзнавано желание, от някаква форма на амбиция и мотив, или от желание за контрол, положение или сила. Една идея, която първоначално е била раджастична, става тамастична. Силата и амбицията, който стартират като раджас, по-късно лесно се превръщат в тамас. И за това, мъдростта е важен аспект, познаване на себе си е необходимо, за да можем да превърнем карма йога във форма на практика, садхана.

Садхана (лична практика, дисциплина, която се изпълнява с цел постигане на усъвършенстване) не е нещо, което е за кратко. Йога сутрите ясно са дефинирали, че саднаха трябва да се практикува за дълго време и с вяра и постоянство. Само тогава може да се поставят добри основи. Три неща се споменават в този контекст: постоянство, редовност и вяра. Редовността е продължително осъзнаване на тази садхана. Има хора из целия свят който практикуват или са практикували йога много години и смятат че това е достатъчно. След което те поемат по различни пътища, мислейки и приемайки себе си за експерти и учители, или ако не учители, поне първокласни адепти „АС”. Но всичко това е просто една интелектуална игра. Те могат да се наричат йоги, майстори, адепти, учители, но аз съм садхака и няма да спра да бъда такъв – човек, който продължава да се стреми. Аз знам че няма да бъда учител, аз няма да бъда „Ас”. Аз ще съм това, което съм, според мойте ограничения, менталност, самскари и карми, на който съм изложен и който все още не съм отработил. Толкова е просто. За това, садхана се състои от 3 неща: редовност, вяра и продължителна практика, докато не се постигне съвършенство.  

И от тук следва, че в живота на един йога, садхана се приема за най-важното – практиката, дисциплината, която следвате. Един йоги осъзнава посоката, към която трябва да се движи. Един бхоги (този, който живее в материалния, сензитивен свят) е човек, който е загубил посоката и ясното си виждане. Един бхоги е хванат в капана на болка и удоволствие и има замъглен ум и замразено сърце. Един йоги има ясна представа за посоката и е способен да поддържа тази посока дори и в най-тежката ситуация, в най-проблемните и тежки моменти. Кришна казва много пъти на Арджуна: “Бъди йоги.” И това е една чудесна идея - да възприемем тази философия в живота си. Нека всички бъдем йоги и да имаме тази способността да откриваме посоката, независимо колко мрачен е деня, независимо колко облачно е небето. Ако меланхоличното и мрачното около нас създава и подобно настроение и състояние на ума и на нас– тогава ние сме бхоги. Но ако въпреки цялата тъмнина умът остане бляскъв и светещ като лъчите на слънцето, тогава човек е йоги. И това е гяна-карма йога - по начина, по който е описана в четвъртата глава на Гита; карма йога със знание, разпознаване и приемане на ситуациите, съчетано с осъзнато усилие да отидем отвът всичко това, да преодолеем ограниченията и недостатъците си.


обратно горе


Учението на Бхагавад гита, стр. 1