Ученията на Бхагавад Гита,
Йога садхана панорама, том 1 от Свами Ниранджанананда Сарасвати
Бхагавад Гита – Въведение, 2 май 1994

Ще започна с основите на един йога текст, наречен Бхагавад Гита (Божествена песен). В традицията на йога има много текстове, който обясняват различните аспекти на йога. Йога сутрите на Патанджали например, определят психологическия процес в йога. Те започват с описание на осемстепенния път на йога: яма, нияма, асана, пранаяма, пратияхара, дхарана, дхяна и самадхи, с цел хармонизиране на физическото тяло, ума, духовния аспект на човешката личност. 

Ако изучаваме Геранда самхита на светеца Геранда, Хатха Йога Прадипика на Сватмарама, Горакша Самхита на Горакнат, Шива Самхита на Шанкара и други традиционни йога текстове, можем да видим една последователност в тях. Те описват различните процеси, чрез който евентуално човек би могъл да разбере различните прояви на човешката психика. Те започват от осъзнаването на тялото и ума и целят постигане на вътрешно изживяване. 

Но такъв вид теория не ни прави по-духовни. В духовния живот трябва да има интегриране и правилно разбиране на връзката на човешката психика с гуните (3-те качества тамас (инертност, застой, тъмнина, невежество), раджас (динамика, движение, желание, стремеж, сила, изява) и саттва (уравновесеност, спокойствие, контрол над себе си, чистота). Разбиране на проявите на природата и изживяване на духа, който е трансцедентален. Учението и практическото прилагане на Шримад Бхагавад Гита може да помогне в този процес на изживяване и хармонизиране на изявите на външната и вътрешна природа на Аз-ът.

Действие и медитация

Има два аспекта в живота, които е необходимо да бъдат разгледани. Единият е този на действието и другият е на медитацията. Можем да разберем действието доста лесно, тъй като е външен процес. Медитацията е трудна, защото е свързана с вътрешното, вътрешен процес. Ние имаме сколонност да идентифицираме медитативния процес като нещо, което правим за малко време и след това отново се връщаме в нормалния начин на живот. И това е голямото несъответствие и противоречие и дисбаланс в нашето усилие да изживеем, да се докоснем до духовната ни природа.
В ежедневния ни живот ние не успяваме да направим връзка между карма, действията и дхяна, медитацията. Това води до неразбиране на нашата вътрешна, духовна същност и няма напредък в еволюционното ни развитие. Карма и медитация трябва да бъдат разбрани. Най-добрият начин на разберем взаимодействието между тези два аспекта е чрез изучаването на Бхагавад Гита. Макар това да е древен традиционен текст и думи на един аватар, живял преди хиляди години, идеите там съответстват и са приложими и за днешното време и начин на живот, особено ако искаме да развием широк поглед и разбиране за живота. Имайки това впредвид аз бих желал да започна да излагам пред вас учението на Бхагавад Гита в дълочина.

Историята на Бхагад Гита

В древни време имало война между два лагера от едно и също семейство. Пандавите и Кауравите. През този период един специален мъж е бил въвлечен и неговото име е Кришна. Защо той е бил специален? Не защото се счита че е бил аватар (Бог, въплътен в човешко тяло), но защото е имал разбиране за човешката природа и личност и е имал способността да даде една ясна визия и насока на неговите близки последователи и приятели. Той е бил с пробудено съзнание и е живял според законите на дхарма. Той не е бил ограничен само с това да вижда нещата от собствената си перспектива, или само към неговите близки, но той включвал всичко и всички. Неговите действия имали цел – да установи знание и осъзнаване на личните задължения във връзка с обществото и света. И затова той е бил специален човек. 

Кришна е взел страната на Пандавите като е станал кочияш на Арджуна, който е бил главнокомандващ на армията на Пандавите. Преди да започне войната, когато двете армии се срещнали на бойното поле, Арджуна  изпаднал в състояние на дълбока депресия, отпадналост, конфликт и безпокойство, защото видял свойте приятели и  роднини, с който е прекарал детството си, както и тези, койти са го учили на изкуства, борба и управление – готови да се бият срещу него. В това душевно състояние той изгубва ясен поглед и увереност в себе си и е изпада в невъзможност да взима правилни решения и не знае как да действа. Той бил напълно объркан. Той е в противоречие с неговият дълг – дхарма – на войн, да защитава и да пази хората.

Тази ситуация поставя под съмнение цялата му филисофия на живот. Какъв е смисълът да бъдеш роден в този свят? Дали просто да се родиш, да израстнеш, да си изпълняваш ролята в живота и накрая да умреш или има някаква по-голяма, по-висша цел? Кришна обяснява на Арджуна всички взаимодействия в живота, който са свързани към сетивата, близките, към самия себе си и към всички останали, който са непознати. Гита започва така: Арджуна казва, „Аз съм напълно втрещтен и слисан, незнам какво да правя. Умът ми е замъглен. Аз не мисля ясно. Нямам никакво желание да се бия и да постигна слава.”

Кришна описва процеса на осъзнаване на различните качества на ума и личността. Той инструктира Арджуна как да разбере карма и дхарма, как да изживее състояние на върховната природа, докато си изпълнява дълга и действията. Това е красивото на Бхагавад Гита. Не бива да се разбира като философска книга. А по-скоро като едно напътствие как да растем и да постигнем зрялост в живота си. 

Дхарма

Тук не става въпрос само за главата, в която той обяснява дхарма. Има 18 глави в Гита, но точно тази, разяснена от Кришна, е най-важната, заради процесите, който са последвали. Бхагавад Гита е разделена на 18 глави, който представляват процеса на израстване и еволюция на човешкото същество, което се опитва да еволюира от земното, светското, към по-възвишено, трансцедентално ниво, където ясно може да се види откровението на дхарма.

Въпреки нашето интелектуално разбиране и философия в живота, ние лесно се влияем от хора, обстоятелства и случки. Целият ни живот е под въздействие и промяна следствие на тези 3 аспекта. Умът ни се променя, в следствие на тези случки, обстоятелства и хора, с който контактуваме. И в това взаимодействие, представата за реалността се загубва. Да запазим виждане за реалността е целта на Бхагавад Гита. В обяснението си на философията на Гитата на Арджуна, Кришна казва че е необходимо да се премине през спадове и възходи в живота, но не бива да се губи идеята и виждането за дхарма. 

Но преди да продължа обяснението на Гитата, бих желал да поясня термина дхарма – обокновено тази дума е доста криво разбрана и често се спекулира с нея. Дхарма обикновено я превеждат като религия, философия, принцип на живот. Понякога като дълг, задължение,  отговорност. Но в реалността дхарма означава нещо съвсем друго. В санскритските текстове дхарма се дефинира по следния начин: Dharayete iti dharmah. Dharayete означава нещо, което е изявено, поддържано, възприето и което помага на човек да израстне трансцедентално. Това нещо, което се поддържа, което се използва и изявава е дхарма. А какво е това, което ние поддържаме, използваме и изразяваме? Качествата на живот, който не са ограничени от човешката природа.

Тези качества на живота не са ограничени от ума, чувствата или действията, но едновременно въздействат на всички нива: физическо, психическо и каузално. Тези качества са унаследени и те са сатвични (чисти и възвишени) по природа, но начина, по който ние ги изразяваме не са сатвични. Ако желаем да изразим някакво качество, ще забележим че обикновено то е раджастично (динамично, активно). Първоначалната идентификация с това качество е ограничена или лимитирана до нас самите, до Аз-ът, мен. Докато това АЗ е въвлечено в начина на изживяване на качеството, гуна-та или характерното качество, което ние изживяваме е в раджастична форма. Раджас представлява повърхността на природата на Аз-а. Първоначално, когато започва процесът на йога, ние започваме с раджастична нагласа, не сатвична.

Дхарма е като конецът, който поддържа различните зърна на броеницата заедно. Едно зърно представлява физическото измерение, друго – умственото, друго психическото. Всяко зърно представлява различни измерения и нива на осъзнаване, който ние изживяваме и изразяваме, но само едно нещо го свързва всички – и това е конецът, конецът на дхарма. И така, различните нива на осъзнаване в общо понятие за живота се базират на принципа на дхарма. Дхарма се основава на принципа на карма.

Трите вида карма

Всяка форма на взаимодействие е карма. Има 3 основни вида карма. Първият е тази карма, която представлява действието на ума. Тук говоря за ума под формата на йога терминологията – цялостния ум манас (възприемане), будхи (интелект), читта (памет и складиране на самскари, впечатления) и ахамкара – Азът или егото – махат татва. Кармите се извършват от mahat tattwa. Вторият вид карма е vacha, което означава взаимодействието в материалния свят със семейството, приятелите, обществото, нацията и света. Това е външното взаимодействое на индивида с другите, в което той изразява чувства, мисли и действия -  външна карма. 
Третият вид карма е изпълнена от buddhi (buddhya). Buddhya означава разционалното разбиране на това, което се случва и външно и вътрешно, аспекта на познанието, мъдростта, знанието, разбирането. Процесът на познаване и разбиране не винаги е интелектуален процес, дори по-скоро е чувството на „Аз осъзнавам”. И това усещане за осъзнаване е будхяя карма. И така, кармата се базира на тези 3 вида карми. Дхарма представлява качествата, който в основата си са сатвични, или чисти, а кармата представлява изразената, проявена във външния свят дхарма.

Хармонизиране на желания, философия и действия.

Проблем изниква в определен период от живота ни. Ние сме неспособни да хармонизираме нашите дълбоки, най-съкровени мисли или нашата философия с действията и външните мисли. Нашата лична философия се основава на някакви духовни или творчески аспирации. Нашите мисли се основават на външните въздействия и влияния, а нашите действия се базират на нуждата и подтика на физическите и умствени сетива и усещания. През по-голямата част от времето ние сме неспособни да хармонизираме трите аспекта: действие, желание и философия. Нашата философия ни води към една посока и там има някаква степен на хармония, нашите желания ни водят към друга посока, нашите действия ограничават представянето ни във физическия свят. Тази несъвместимост между трите е причина за конфликт и объркване. Йога цели да постигнем хармония между тях. 

Парамахамсаджи (Свами Сатянанда, бел. на ред.) често казва че йога цели да интегрира способностите и проявите на главата, сърцето и ръцете – което значи интелекта, емоциите и действията. За много от нас йога е просто един физически процес, за други, йога е духовен процес. Каквато и да е концепцията ви, каквото и да казват различните учители и мъдреци за йога, за да бъдем вещи и изкусни, ефективни в живота, задължително е да има интегриране и хармония между действия, който изпълняваме, желанията, който ни мотивират и личната философия, която ни води през живота. Когато има синхрон, тези 3 аспекта дават реализирането на дхарма. След което кармите се променят. И това е основната идея в Бхагавад Гита. 

Кратко изложение на глави I-IV -  May 3, 1994
В първата глава се говори за депресия и тревожност. Втората глава е за samkhya; третата е за карма, четвъртата е за гяна – карма, 5 – карма саняса; 6- дхяна – медитация. Преди да преминем към следващите глави, нека разгледаме набързо всяка от първите 4.

ЙОГА НА БЕЗНАДЕЖДНОСТТА - глава 1

Първата глава е за депресия и тревога, напрежение. Странно нещо се случва тук. Кришна е озаглавил всички тези глави с йога, а началото е за конфликт и безбадеждност. Защо хората се обръщат към системи като йога? За да се научим как да се справяме с умствените си процеси, да бъдем по-спокойни отвътре, да бъдем по-балансирани. Някой се обръщат към йога за лечение, а други, за да се отърват от стреса. Има много различни причини, но всички те показват че има някаква форма на дисбаланс, която ни притеснява. Този дисбаланс се приема за недостък, за слабост в живота. Това показва загуба на нашата визия в живота, на дхарма на тялото, на ума, на дхарма на семейството, обществото, желанията, кармата. Поради тази загуба на баланс се получават и вътрешни конфликти и напрежение.

Тези конфликти и проблеми са като главата на змията Hydra. Откъсваме една и на нейно място изниква нова. Откъсваме и тази и друга изниква на нейно място. Заради праволинейното ни възприятие, ние виждаме само главата, която е отпред, но не и това, което е скрито. Когато видим главата, си мислим че това е главния проблем. Когато откъснем главата си мислим че проблемът е елиминиран, но тогава изниква друг на негово място. Това е следствието от праволинейното мислене и възприемане на света. Ние виждаме предимно това, което е пред нас и не можем да погледнем отвъд, да разширим кръгозора на възприятията. 

Веднъж един разстроен човек дойде при мен в ашрама и каза „Свамиджи, аз съм много объркан, Не харесвам природата, нищо не е еднакво, тревата е прекалено ниска, дърветата твърде големи, храстите малки. Имам желание да обиколя света с един трион и да направя всичко в еднакъв размер.” Неговата логика за нещата по този начин бе толкова невероятно силна, че почти успя да ме убеди че е прав. И накрая, с помощта на благоловия от Гуру, моята логика победи. Аз му предложих да се качи на самолет и да погледне отгоре. Тогава ще види всичко в един размер. По-късно разбрах че този човек е станал пилот. Той живеел постоянно в кабина на самолет. Това е подобно на йога виждането.
Според йога, има 7 слоя на съзнанието. Всеки слой е по-еволюирало ниво на съзнание – ум, възприятие и опитност., като започнем от муладхара, минем към свадхищана, манипура, анахат, вишудхи, агия и сахасрара (чакрите, бел. на ред.). По този начин еволюцията се осъществява в човешкия живот. Депресията и тревожността са резултат от блокиране на този еволюционен поток. Ако можехме да изпитаме еволюционния процес в себе си, тогава светът не би бил в конфликт. Но не, ние сме се вкопчили към нещата и сме хванати в капана на омагьосания кръг, и това е нашия живот.

следва на страница 2 - Учението на Бхагавад Гита

обратно горе