На 10 г. възраст пожелах да тренирам бойни изкуства, започнах карате шотокан, защото в работата на майка ми имаше учител. Тренирах 2 години,
но ми беше твърде грубо и неясно и потърсих нещо друго, на 13 започнах да тренирам таекуон-до при Деси, която след това стана Дейзи Ланг (световна шампионка по бокс за жени) и много ми харесваше. Дори си мечтаех да взема черен пояс и да стана треньорка по таекуон-до. Но имах проблем със спаринга, не обичах и не можех да се бия. А в бойните изкуства няма не, трябва да се ходи на състезания, поне така беше преди 20 години.

Не стигнах до черен пояс и потърсих по-вътрешни и меки стилове, минах за малко през айкидо, кунг-фу, стигнах до Тай Дзи Цюан и Ци гун. Там се задържах около година, но липсата на философия (поне в онези времена) ме караше още да търся.

На 18 г. окончателно станах вегетарианка, започнах много да се интересувам, да чета и да експериментирам в сферата на здравословното хранене. Усещах липсата на пълнота, сякаш не съм на мястото си.
Тогава след поредица от няколко случки, едната от която трудно и тежко "отшелничество" в студено и планинско германско селце и преживяването на катастрофа, в която една кола ме бутна като пешеходец, в мен назря нуждата и увереността че трябва да открия моят духовен учител, а няколко месеца по- късно дойде и йога в живота ми.

Това бе момента, в който усетих другата, по-висшата сила, която е винаги край нас, само трябва да се отворим за нея, за да я усетим. Тогава почувствах до себе си подкрепата, която бе невидима, но достатъчно силна, за да знам че е там. Сутрин разнасях вестници. Прочетох в един от тях разказите и дневника на Дони, от неговото пътуване из Непал и Индия. Най-спонтанно реших че това е място, където искам да отида. Започнах да си мисля за Индия и пътуване до там. Годината е 1997-98, още няма интернет, компютрите бяха непознат лукс, а информацията определено я намаше.

Вече веднъж бях ходила при Ани Павлова (предишната година), хареса ми, но не продължих. Още не бях узряла.
Тогава си спомних за това място и когато ноември месец отидох.... просто се влюбих в тази така необятна и обгърната от мистерия наука ЙОГА. Бях пленена и просто разбрах че това е което съм търсела, но просто съм нямала очи да го видя.

Тогава оставих Тай чи-то и се посветих на йога. В началото не бях сред никакво йога общество, просто наблюдавах отстрани, малко по-късно ме заведоха и в хотел Ганеша, където почти апокрифно се събираха йога практикуващи, за да пеят мантри и да общуват помежду си. Там вече разбрах и че се пътува до Индия всяка година. Но Учителят все още го нямаше. Когато разбрах че по духовния път се върви освен с Учител, но и с лична мантра, тогава вече почнах и да поразпитвам. Ани Павлова ме насочи към Свами Ниранджанананда в Индия.

И така се заформи и връзката с него, когато му писах писмо той ме покани да участвам в 4 месечен йога курс в ашрама в Индия. И така, на следващата година, решена да се срещна с него на живо, отидох на 4 месечен резидентски курс в ашрама в Мунгер, Бихар. Тогава вече трансформацията започна. Наистина все още не осъзнавах с какво се захващах и бях малко като с превръзка на очите, но вътре в себе си усещах че това е правилното и това е моят път.

Учех за йога, практикувах, боледувах и се чистех, преживявах отношенията с хората около мен, попивах с идеята че след това ще дойде и момента на разбирането. По време на курса посетихме и церемониите в Рикхия, Сита Калянам, тантра ритуали с цел пробуждането на божествени сили, които да ни дадат сила и осъзнаване, да ни пречистят (изключително популярни в Индия, страната, съхранила духовното).

Ноември 1999 г. - получих първа степен посвещение в традицията на саняса - джигясу, както и духовното си име - Савитри, означава лъч светлина и богиня на Слънцето). Завърших курса и след трудно и тежко пребиваване в ашрама, се прибрах в България (февруари 2000), с идеята че няма пак да се върна:-))).

Да, както се казва човек пожелава, но Бог разполага. Връщайки се в България, продължих обичайната си борба с живота и неговите спадове и възходи, като продължих да правя йога и да ходя на йога и да се събирам с мойте приятели от йога центъра. В края на 2000 г. отново заминах за Индия, при моя учител, но за кратко, само около месец, когато вече на познато място се чувствах по-добре. Бях на огнените церемонии на Сита Калянам в Рикхия при Свами Сатянанда, както и за кратко в ашрама в Мунгер. Взех следваща степен посвещение в традицията дашнами саняса, карма саняса, и вече с геру, духовното ми име се промени на Савитримурти. Върнах се, вече с идеята че пак ще се върна ;-)) Този път пак за по-дълго, октомври 2001 до края на януари 2002, заминах да участвам в подготовката на ритуалите, който вече бяха традиция от 1996 г. Осмелих се и да обръсна косата си, в знак на отдаване и смирение.

Отново труден престой-защото смирението свърши с обръсването на косата ми... бунтувах се срещу всички и всеки и никак не се наслаждавах. Но това бяха моменти, в които чистех тъмната страна от себе си. След церемониите останахме в Мунгер, а оттам се прибрах отново в България. Края на 2002 и началото на 2003 година без да го планирам, с помощта на приятел отново бях там, на церемониите, както и на един прекрасен курс по Мантра йога. Както и невероятното и обогатяващо пътуване до Ришикеш за 3 дни (виж галерията), в което натрупах много впечатления и обикнах още повече Индия. И за момента свършиха пътуванията ми в Индия, в България продължавах да уча и да практикувам йога.

Уважавам много професията на йога учител, но не съм очаквала, че един ден това ще е моето призвание. Дойде времето на истинската промяна и на преработката и асимилирането на всичките преживявания. След редица проблеми и трудности, установих че не мога да отдам сърцето си на никаква друга служба.

Живеех, дишах и мислех само за йога.

Един приятел на брат ми отваряше духовен център и ме попита дали няма да искам да преподавам йога там.
Реших че това е което искам и трябва да правя. Февруари 2004 се събра и първата ми група.

Това бе старта, постепенно се заформиха и други малки места, като паралелно с това подпомагах и подкрепях друг човек, за да създадем едно от първите йога студия в София, но името ще премълча, тъй като историята е болезнена и трудна.

Края на 2005 и началото на 2006 бяха много трудни времена, когато трябваше да реша за себе си какво искам, какво мога и какви цели имам относно преподаването. Стана ясно че е време да поема пътя самостоятелно и на
1 септември 2006 създадох Йога студио 108. Тук вече истински отдавам себе си и съм щастлива че съм част от мисията за разпространение на йога. Старая се да предам това, което съм научила на други търсещи, за да можем всички да черпим от необятното, огромно, велико богатство на йога.

Това е накратко историята. Вече 5 години Йога студио 108 расте и се радва на много ученици. Искрено се надявам още много години да сме заедно и да вървим по пътя към съвършенството - йога.

Обратно към йога учител