YogaStudio108
Актуален за 27.04
1 Посетител Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Карма и съдба Свами Сатянанда

28 ноември 2016
670

Карма и съдба

Свами Сатянанда Сарасвати

Оговори на въпроси за кармата от сатсанги в периода 1994–1997, превод Йога студио 108

Възможно ли е да променим съдбата си? Как кармата е свързана със съдбата?

Днес, в зенита на моя живот достигнах до едно заключение. От време на време преглеждам систематично и подлагам на критика всичко, което се случва в живот ми. Не отхвърлям личната воля, но мисля, че съдбата е много по-силна. Съдбата е по-силният решаващ фактор,  отколкото личната воля или усилие. Когато посееш семе и се грижиш за него добре, кой е решаващият фактор в успешното му развитие – семето, почвата или грижите? Ако кажеш „моята грижа“,  но без подходящите условия нищо няма да се получи. Решаващият фактор е съдбата. Семето е склада на съдбата. Когато се грижите за семе, слагате го в подходяща почва и го поливате редовно, това се нарича пурушартха, лично усилие. Но личното усилие няма да произведе карфиол. Само от семето на карфиол може да се роди карфиол.

Image resultВсеки един е вързан със собствената си съдба и това може да се види навсякъде. Аз съм различен от вас и вие сте различни от останалите. Никой не е еднакъв. Това е съдба. Съдбата е прарабдха – карма, която е дошла от миналото. Ако имам семе карфиол в дланта си, не е нужно да доказвам, че това семе е дошло от миналото. По същия начин, съществуването на карма и факта, че ние съществуваме доказва, че имаме минало. Аз не съм началото и аз не съм края. Аз съм връзката в тази последователност от събития, което е заради закона за причина и следствие. Законът за причина и следствие няма нито начало, нито край. Съдбата не е свързана само с тялото или с щастието и нещастието. Всичко в тази Вселена има съдба някъде, но концепцията е твърде сложна да се обясни и разбере.

В продължение на много години, докато изучавах оригиналните текстове на Венданта и Самкхя, бях малко объркан. Обикновено  мислех относно миналото и какво би трябвало да е било и след това се опитвах да го свържа с науката. В продължение на години разсъждавах върху това какво е причина и следствие, какво е съдба, но днес мога да  кажа съвсем твърдо, че съдбата е решаващият фактор в живота на човек и да промениш съдбата е трудно.  Да промените качеството си на живот е лесно. Ако общувате с учител и сте в добра среда (сатсанг) и практикувате йога, може да промените качеството на живот, на изразяване, мисленето си и държанието си. Но не може да промените качеството на вашия личен характер.

Как да променим личността е обект на дискусии от векове. Аз мога от лош човек да ви направя добър, но има личност вътре във вас, която има собствена идентичност, невежество и тъмна страна. Това е тази джива, която наричаме светлина или живот. Може да я наричате по всякакъв начин, но има нещо друго освен тялото, нещо друго, различно от мислите и чувствата. Има нещо различно от това, което може да видите, разберете и оцените. Това се нарича дживатма. Това е тази дживатма или душата на човек, която напуска тялото в момента на смърт. Тя е пълна с желания, дори и да е душата на санясин. Дори Христос е имал желания; той е искал да направи всеки щастлив. Аз имам желание – искам да помогна на всеки. Да нараняваш някого е желание, както и да помагаш на някого пак е желание. Душата има копнежи, страсти, емоции и сборът от всичко това се нарича карма. Сборът от всичко, което човек носи се нарича карма и тази карма има много микроскопична форма.

Сега как тази карма, тази съдба може да бъде управлявана? От векове се казва във Ведите, Упанишадите и Пураните, че цялостна „вайрагя”, или непривързаност, е единственото нещо, което може да промени съдбата на човек. Тези текстове не са казвали „тияга”, изоставяне. Да изоставиш семейството си не е вайрагя. Определението за вайрагя е дадено много ясно в Сутрите на Патанджали. Вайрагя е лесна да се разбере. Когато слушате за нея, сте много оптимистично настроени, но когато се опитвате да я практикувате, си казвате „О, Господи, по-трудно е отколкото си мислех.“ Оригиналната сутра е Drishtaanushravika vishayaavitrishnasya vasheekaara sanjna vairaagyam (1:15), която означава “Когато човек стане свободен от желанията и копнежите за сензитивни изживявания, които вече е преживял, както и такива, за които само е чул, това е състояние на вайрагия.”

Можете ли изцяло да забравите за сетивните преживявания, които сте видели, чули или преживели в миналото? Имате много преживявания в миналото, от които не сте способни да се откъснете. Няма такава точка на прекъсване. Днес е свързано с вчера. Настоящето е свързано с миналото и миналото с бъдещето. Тaка че миналото, настоящето и бъдещето са объркани. Вие би трябвало да сте способни да ги изолирате, но не ги разбирате изолирано. Може да ги разбирате само ако са свързани едно с друго. Рага или привличането е начина, чрез което осъзнавате и помните миналите преживявания. Много санясини са все още свързани със своето минало, дори след саняса. Те не могат да съществуват само в настоящето. Те не могат да гледат и в бъдещето. Те имат връзка със своето минало, без значение дали това са мисли, навици или членове на семейството. Обаче, ако има перфектна вирагя, съдбата може да бъде изкоренена.

Дали всеки живот има цел и значение, как мога да открия моята цел и значение на живота ми?

Има цел, която сами създавате за себе си и има съдба, която е обща за всички. Има разлика между цел и съдба. Ние си поставяме цели, според нашите ограничения, желания или личност, но ние не създаваме съдбата си. Моята цел може да е да имам градина с рози, така че да мога да отглеждам красиви цветя и да ги продавам, или да направя красив букет или подарък от тях на някого, но това е моята цел, не е моята съдба. Това не е и съдбата на розата, която цъфти в моята градина.

Съдбата е този решаващ фактор на природата, касаещ и вас и всеки друг. Когато живеем в обществото като човешки същества, ние имаме определени цели свързани със социалната система, нашите постижения, знания, приятелства, родители, съпруг или съпруга. Има също така и вътрешни взаимоотношения между вас и това, което се случва в живота ви, което се нарича съдба. Ако станеш адвокат, не е твоята съдба. Това е било твоя цел, която си постигнал.

Може ли санкалпата да преодолее кармата?

Ако някой има много силна санкалпа, то той може да преодолее кармата за определено време, но не за постоянно. Обаче, този който прави санкалпата, ще трябва да направи определени отстъпки, определени обещания, защото когато преодоляваш кармата, трябва да я замениш с нещо друго. Трябва да заместиш с нещо, за да запълниш празното пространство.Тогава е възможно да го направиш.

Нека си представим, че аз искам да стана велик учен, богаташ или човек, чийто живот е пълен със забавления. Всичко това са мои цели. Целта има лимит. Например, тя приключва, когато човека, който желае да бъде адвокат, стане адвокат. Това е била неговата цел. След постигането й, той иска да бъде адвокат във Върховния съд, след това да се изкачи на по-високо ниво, и след това да стане съдия. Да се превърне в адвокат не е съдба на човек. Съдба е взаимовръзката на човек със събитията в живота му.

За да променят своята съдба, да победят кармата, много хора правят обет или обещание на Бог; те не само молят, но и обещават да дадат. Когато направих санкалпа пред Бог, аз помолих за нещо, но също така обещах да дам нещо в замяна.Това, което дадох е това, което исках. Аз исках динамичен, силен център, за да уча на йога целия свят, а това, което обещах да дам е да преподавам йога. Вашата санкалпа трябва да дава същото нещо, което искате да получите от нея.

От огромно значение е, когато молите Бог да изпълни желанието ви, е да направите санкалпа, решение, обещание, че ще Му върнете толкова, колкото Ви дава. Това е необходимо, защото, най-накрая, кармата не може да бъде заменена; трябва да бъде преодоляна. Това е правилото на кармата – каквато карма си навлечеш, трябва да я преживееш? Ако искате да избегнете карма, може да го направите за определено време, но в крайна сметка ще трябва да я понесете.

Днес аз вече не ръководя Бихарската школа по Йога, така че съм в същата позиция като през 1956, преди да я установя. Аз имах повече радост в онези времена. Тогава мислех, сега не мисля; това е разликата. Обаче, сега трябва да преживея кармата, защото човек не може да промени кармата си. Дали е добра или лоша, кармата трябва да бъде изживяна и отработена. Няма как да се избегне. Кармите не могат да се променят. Кармите са като семената. Когато те паднат от дървото, те покълват. Но санкалпата има сила и може да бъде създадена.

Дали сте изтощили вашите карми?

Кармите са три типа: нитя, наймитика и камя. Нитя са дейности като къпане, ядене, изхождане. Наймитика са действия извършвани от някой, който е нимита, инструмент на Бог и гуру. Камя кармите са действия или работа, извършени от егоистични желания и подбуди. Нитя карма трябва да бъде извършвана от всеки, включително и санясин, защото той все още живее в тялото. И докато не настъпи видеха мукти, освобождение от тялото, санясинът се предполага че ще остави всички други карми. Това е правило заложено във Ведите, но не е практично правило, защото понякога желанието за отдаване на саняса идва още в ранните години по различни причини.

Докато е още в колежа, 20-годишно момче може да посети сатсанг и да изпита вътрешен порив да се отдаде на саняса (оттегляне). Той може да го направи, но неговата работа в живота все още не е приключила. Неговите карми все още не са се изтощили. Той не е задоволил трите основни стремежа в човешкия живот: путришана, стремеж към създаване на потомство, даришана, стремеж към сексуални удоволствия, витешана, стремеж за пари, къща и материални придобивки. Някои хора имат и четвърти стремеж – локешана, стремежът за име и слава.

Ако млад човек стане санясин без да ги изпълни, тогава той ще трябва да изпълнява сева (служене) или наймитика карма в продължение на много години. Докато ме инициираше, Свами Шивананда ми каза: „Ще ти кажа коя е твоята садхана, но би трябвало да я правиш след 40 или 45 години, в противен случай ще полудееш“  Когато го попитах защо, той ми отговори “Твоята част от  домашното остава недовършена“. Аз казах „Добре, ще се прибера вкъщи и ще я довърша .“ Той каза, „Отивайки вкъщи, няма да бъдеш способен да изтощиш кармата си, вместо това ще я увеличиш. Трябва да го направиш тук.“

Така че аз живях в ашрама и вършех цялата работа, която бих правел вкъщи, там: управление, счетоводство, строене, конструиране, организация. Всичко това правех за моя гуру, не за мен. Нямах желание да получавам каквото и да било за работата. Работех за моя гуру в продължение на 12 години без да желая никакви постижения от действията си. Нито спечелих, нито загубих нещо от това, защото работех на принципа на няма полза, няма загуба. Аз го правех за моя гуру, не за себе си. По-късно той ме инструктира да направя малко изучаване за себе си, според моите влечения и дарби.

След това аз основах ашрама в Мунгер. Обаче, аз винаги осъзнавах, че тази работа може да не бъде извършвана за мен, така че го правех за моя гуру. Аз реших в ума си, че това беше за него, не за мен. Тази мисъл имаше голяма сила в ума ми: че тази карма е посветена на моя гуру, не е за мен, не за моe наслаждение или слава. Мислех, че това може да бъде безсмъртно, това беше всичко. По-късно осъзнах че още малко мръсотия е останала в моя съд.

Без значение кармата или какво си направил, за санясина няма награда. Без значение каква работа извършва, в нея има и грешно и правилно. Панчаагни тапася е изкуплението за това добро или лошо. Санясин, който води активен живот и извършва различни карми трябва да изпълнява панчаагни; обаче, не всички го правят. Бог Кришна казва в Бхагавад Гита: „Йогите извършват работа с тяло, ум, сетива и интелект. Но всички тези дейности той върши за себе-пречистване, изоставяйки всяка привързаност.“

Ние знаем, че кармата е под формата на семе. Кармата се освобождава в съзнанието. В процеса на отваряне на толкова много ашрами, посещаване на различни страни, взаимодействието, движенето и живеенето сред толкова много хора, е невъзможно да да не ви засегне нищо. Колкото и да е интелигентен човек, ако влезе в мина за въглища, той ще има сажди по него. Аз не мога да кажа, че съм останал неопетнен. Следователно, трябваше да практикувам Панчаагни, за да се изчистя. Всеки трябва да се покае. Аз го направих в продължение на 5 години. Сега ще стоя в блаженство.

Може ли да променим кармата си?

Ти ще станеш това, което трябва, без значение дали правиш нещо или не, но ако не проявиш своята карма, ще се побъркаш. Ти трябва да продължаваш да правиш нещо и да мислиш за нещо. Ти трябва да си постоянно ангажиран с някаква работа. Всичко, което получаваш в този живот е предопределено. Ти го получаваш, защото трябва да го получиш, то е нарочено за теб. Какво друго може да правиш освен това, което правиш в момента? Ти трябва да правиш нещо за да запълваш времето. Ако стоиш цял ден, без да правиш нещо, ти ще се депресираш и това ще те убие. Това е причината, поради която Бог е дал на човечеството кармите, притесненията, кавгите, а също така кураж и търпение. Това поддържа здрав човешкия ум.

Може ли да ни кажете какво означава „сат“ по отношение на сат вичара и сат карма?

Сат е санскритска дума означаваща „положителен“ или „истински“. Аз винаги мисля положително за другите, защото това ми помага. Болезнено е, ако мисля за някого негативно. Създава лоша карма, което променя химическата секреция във физическото тяло, а аз не искам това. Доброто или положително мислене за другите се нарича сат вичара и е полезно за вас. Но сат още означава и карма, която ще помогне на другите или ще ги направи щастливи. Сат карма е добро действие, което ти помага. Всяко действиe, направено в полза на някой, който е безпомощен, беден и е в нужда е сат карма. Всяко действие направено за себе си или вашето семейство не е сат карма. То е просто карма, защото ще създаде друга карма. Всяко действие, което извършаш, което наврежда на другите, е асат карма, негативна карма. Така че ние имаме негативна карма, неутрална и позитивна карма. Положителната карма ще заличи другите ваши карми.

Още от детството съм обсебен от положението на жените в обществото. Аз чувствам, че на жените трябва да им е позволно да живеят свободно, така както мъжете и аз давам на жените всяка възможности, даже в административните работи в ашрамския живот.  Даже днес винаги казвам на селяните, че на жените би трябвало да се дават същите права като на мъжете.Това изглежда е моята карма. Аз го осъзнах, така че какво правя? Осъзнах, че на всички момичета в моята околия трябва да се подпомогне да получат образование и да се омъжат. Когато извършвате действие, вие създавате и друга карма, но когато тя е сат карма,  заличавате или намалявате вашата карма. И така вашата карма става все по-възвишена и изчистена.

Целият свят е обвързан с карма, което ни вкарва в непрекъснат цикъл на карма. Вие казвате, че трябва да служим на другите, да правим добра карма спрямо другите. Няма ли да се акумулира повече карма така? Може ли тази карма да бъде изчерпана?

Вие не създавате карма, когато служите за другите; това не афектира вас пряко. Ако вместо егоизъм, има само безкористна обич, тогава няма да има никакви негативни емоции и непривързаността ще се прояви. Когато служиш на другите безкористно, когато правиш добро на другите без скрити мотиви, ти не влизаш в кармичния цикъл. Този тип служене ще бъде социалната философия на 21 век. Ще бъде време когато всеки един от нас ще мисли за другите.

Превод Йога студио 108
Оригинална статия

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>