Yoga-Studio-108
Актуален за 23.10
7 Посетители Онлайн
  • Йога студио 108 във Facebook
  • Йога студио 108 g+
  • Канал в You Tube на Йога студио 108
  • Йога студио 108 във LinkedIn

Медитация

15 юни 2011
1 373

Какво е Медитация – Свами Сатянанда -
Авторски превод: Светлана Благоева, Йога студио 108. 

Медитация е нещо, за което повечето хора са чували, малко хора имат представа и още по-малко действително са я преживели. Както всички други субективни преживявания, медитацията не може да се опише с думи. За да разбере за какво става дума, практикуващият трябва да се опита да намери отговор за себе си. Опитът е реално преживяване, а описанието не е преживяване. Въпреки това ще дадем всичко от себе си, за да хвърлим малко светлина върху тази тема.

Нека първо да определим начина, по който модерната психология е категоризирала различните части на ума. Подсъзнателният, или несъзнателният ум приблизително може да бъде разделен на следните три групи: нисш ум, среден ум и висш ум. Нисшият ум отговаря за активирането и координацията на различните дейности на тялото като дишане, циркулация, коремните органи и т.н. Също така той е част на ума, която провокира инстинктивните импулси и точно в нея се проявяват комплекси, фобии, страхове и натрапчиви идеи.
Средният ум е част на ума, която отговаря за информацията, която използваме, докато сме в будно състояние. Това е частта на ума, която анализира, сравнява и достига до заключения по отношение на постъпилата информация. Резултатите от работата й се появяват в съзнанието ни, когато имаме нужда от тях. Това е частта на ума, която ни дава отговори. Например много от нас са се изправяли пред проблем, който не можем да разрешим в момента, само за да открием, че отговорът изплува в съзнанието в по-късен момент. Средното подсъзнание е това, което е разрешило проблема без нашето осъзнаване. Това е царството на рационалното и интелектуалното мислене.

Висшият ум е областта на т.нар. суперсъзнателна дейност. Той е източникът на интуицията, вдъхновението, блаженството и трансцеденталните преживявания. Точно оттук гениите получават искрите си на творчество. Той е източникът на по-дълбоко знание.
Докато сме в будно състояние, имаме съзнание за някои явления. Но имаме съзнание само за малка част от дейностите на ума, обикновенo за тези в областта на средния ум. Точно това съзнание ви позволява да четете тези думи и да осъзнавате значението им.

Друга част на ума е колективното несъзнавано, за което Карл Юнг направи много, за да бъде прието от науката. В тази част на ума имаме данни за еволюционното ни минало. Тя съдържа информация за дейностите на предците ни и архетипите. Това е частта на ума, която ни свързва с всички други човешки същества, защото е копие на общото ни минало.

Зад  всички тези различни части на ума е истинската ни същност или самата сърцевина на съществуването. Истинската ни същност е това, което озарява всичко,  което правим, въпреки че не сме осъзнати за нея. Повечето от нас смятат, че центърът на съществото ни е егото, но егото в действителност не е нищо повече от друга част на ума. Истинската ни същност е това, което озарява дори егото.

И така какво се случва, когато медитираме? Когато медитираме, сме в състояние да отведем съзнанието си до различни части на ума. Обикновено, както вече обяснихме, съзнанието ни е ограничено до повърхностната дейност на малки зони от средните или рационалните части на подсъзнанието. По време на медитация можем да излезем от интелектуализирането.

Обичайният опит на повечето хора, които започват да медитират е да виждат гротески видения или да започнат да осъзнават свои дълбоко вкоренени комплекси, за които може би не са знаели, че съществуват. Разбират, че имат страхове, които преди това не са осъзнавали. Причината е, че съзнанието сега функционира на нивото на нисшия ум. Подсъзнанието сега подчертава комплекси, страхове и други, които преди това не е осъзнавало. Преди това просто е било осъзнато за проявите на тези страхове под формата на гняв, омраза, депресия и т.н. Веднъж щом тези дълбоко вкоренени комплекси се посрещнат смело, може да бъдат премахнати и да се постигне по-голямо щастие в живота. Също така по време на медитация много хора стават осъзнати за вътрешните процеси на тялото си. Това е така, защото съзнанието осъзнава дейностите, които контролират тези функции на тялото.

Трудно е да се достигнат по-високи нива на медитация, ако не премахнем голяма част от натрапчивите страхове, които имаме в нисшия ум. Невъзможно е да се стигне до по-дълбоки нива на медитация, защото тези комплекси са толкова непреодолими, че изглежда почти автоматично притеглят съзнанието към себе си. Въпреки че има много други места, където съзнанието може да отиде, то се притегля като желязо към магнит към дейностите на нисшия ум. Сякаш намира извратено удоволствие да мисли постоянно за нашите страхове, фобии и тревоги.

В по-високите нива на медитация съзнанието се премества във висшия ум, или областта на суперсъзнанието. Съзнанието се издига над рационалната мисъл и виждаме дейностите, които изглеждат близо до реалността. Посредникът навлиза в измеренията на вдъхновението и просветлението. Практикуващият започва да преживява дълбоките истини и аспекти на съществуването. Навлиза в нови сфери, нови земи на съществуване, които до този момент са изглеждали като невъзможни и като обикновен плод на въображението.

Кулминацията на медитацията е себереализацията. Това се случва, когато дори пределите на висшия ум се прехвърлят. Съзнанието спира с изучаването на ума и се идентифицира със сърцевината на съществуването, истинската същност. В този момент то се превръща в чисто съзнание. Когато някой постигне себереализация, това означава, че се е свързал с истинската си същност и идентифицира съществуването си, живота си от гледна точка на същността си, а не от гледна точка на егото. Когато действа от истинската си същност, тялото и умът работят почти като отделни единици. Престават да бъдат истинският аз, а са просто проявления на истинската същност, на истинската идентичност. Така виждаме, че целта на медитацията е да изучава различните области на ума и накрая да премине напълно пределите на ума.

Пасивна и активна медитация

Има два вида медитация – пасивна и активна. Активна медитация е тази, която се случва, докато изпълняваме ежедневните си задължения, докато вървим, говорим, храним се и т.н. Това всъщност е целта на йога, да ни позволи да медитираме, докато  изпълняваме светските дейности. Това не означава, че те няма да бъдат извършени, или че ще бъдат извършени без ентусиазъм. Всъщност работата и външните дейности ще бъдат изплънявани дори с повече ефективност и енергия. Активна медитация може да се усъвършенства чрез практикуване на пасивните медитативни практики  и чрез развиване на самоидентичност, а също и чрез задълбочаване на техниките на карма и бхакти йога.
Пасивна медитация е намерението да седим в една поза и да изпълняваме медитативна практика. Целта й е да успокои вечно неспокойния и блуждаещ ум и да го направи съсредоточен, така че медитативното преживяване автоматично да последва. Тя грубо може да бъде разделена на четири различни етапа на опитност

  1. Насочване на ума към медитативната практика, към обект, звук, дишането, картина и т.н.
    Това успокоява ума и го прави интровертен.
  2. Постигането на етап 1 автоматично води до свободен поток от мисли, комплекси, видения, спомени и т.н. от несъзнателната част на ума. Сега става възможно да изучаваме личността и нисшия ум и да премахнем нежеланото съдържание от него.
  3. Когато нисшият ум е изцяло изучен, започва изучаването на областта на суперсъзнанието. Тук започва истинската медитация. Неизчерпаемият източник на знание и енергия вътре във всеки от нас спонтанно започва да се разкрива. Рано или късно започване да се настройваме към космоса и към всичко около нас.
  4. Накрая дори умът е превъзмогнат и практикуващият достига единство с висшето съзнание. Целта на себереализацията е достигната.

Успешната пасивна медитация автоматично ще доведе до активна медитация, колкото по-дълбоко се потопим в ума при пасивната медитация, толкова по-вероятно е да бъдем способни да живеем  в постоянно състояние на медитация, дори докато изпълняваме светските си задължения. Всъщност колкото по-дълбоко се гмуркаме в ума по време на пасивна медитация, толкова силно ще стане външното изразяване под формата на дейности. Когато изучаваме ума, той става по-силен. С такъв ум животът ни, работата, поведението и т.н. се подобряват и сме способни да изпълняваме неща, които преди това са били невъзможни.
Накрая пасивната медитация става излишна, това се случва, когато се достигне себереализация. На този етап човек живее изцяло според най-дълбоките вътрешни и духовни ценности, докато в същото време е способен да изразява себе си във външния свят. В тази ситуация себереализираната личност може да живее едновременно духовен и материален живот без конфликт. В този етап има непрестанно и спонтанно преживяване на активна медитация.

Хората имат склонността да се идентифицират напълно с обектите на възприемане. Например виждаме красив залез. Цялото ни осъзнаване е погълнато от него така, че напълно забравяме собствената си идентичност. Забравяме факта, че ние преживяваме спектакъла. А така как бихме могли наистина да преживеем радостта от залеза? Индивидът, субектът, този, който преживява, забравя природата си, защото тя е засенчена от обекта на възприемане. Съзнанието се е идентифицирало с обекта до степен на изключване на субекта. Читателят трябва да се замисли за това сега, докато чете тези думи. Осъзнавате ли факта, че вие преживявате тези думи, или се идентифицирате напълно с тях?
Идеалната ситуация е когато залезът или друг обект се преживяват, докато в същото време осъзнаването за себе си не е изгубено. Човек трябва да изпита обективното преживяване на възприемащия. По този начин духовното усещане за преживяване ще бъде по-силно, собственото аз или душата сега съзнателно разбират преживяването на обекта. Блаженството от собственото аз сега може да се разкрие като отговор на външното обективно преживяване. Преди това природата на собственото аз е била засенчвана от преживяването на обекта, а сега собственото аз може да засияе с пълното си чисто величие.

Това може да се приложи в цялото ни материално съществуване. Да преживеем външно явление е необходимо, защото това е част от живота. Но също така към външния живот трябва да добавим вътрешния живот. По този начин ще бъдем способни да се наслаждаваме на материалния живот по-пълноценно. В този момент повечето от нас живеят почти изцяло екстровертен живот посредством невежество. Ние не осъзнаваме океана от блаженство, който съществува във вътрешните дълбини на съществото ни. Една от целите на медитацията е да отведе съзнанието ни далече от външните пречки дори за кратко и да го насочи навътре. Целта е да се зърне за кратко вътрешния живот и накрая да се свърже с външния. Тази връзка съществува през цялото време, но ние никога не осъзнаваме този факт. Медитацията ни прави съзнателни за връзката и води до духовно щастие и покой. Прави ни осъзнати за жизненоважното значение на субективното преживяване, а вътрешната ни, най-важна природа,  е нашето наследство.

Медитацията е завещанието на всичко. Тя е нещо, което всички ние трябва и сме способни да преживеем спонтанно, но все още не можем заради начина, по който живеем. Ние непрекъснато сме в състояние на напрежение, защото не се познаваме, не познаваме вътрешната си природа. Непрекъснато се опитваме да вършим неща, защото усещаме, че сме длъжни, въпреки че може би са противоречащи на природата ни. Има непрекъснат конфликт между това, което е, и това, което искаме. Винаги сме мотивирани да станем нещо вместо просто да бъдем. Ако само можехме да свържем това, което сме, и това, което искаме, тогава медитацията ще се случи спонтанно.

Знанието, което повечето от нас преживяват е под формата на интелектуално знание. То произлиза от рационалната част на нашия ум. Това е форма на относително знание, това не е истинско знание. То се състои от ограничено поле от факти и образи, от които извличаме теории, понятия и отношенията ни с нашето обкръжение. Това е формата на научно, технологично, философско и други видове разсъждаване, което идва от рационалния ум. Заблудата е, че истинските предположения са поначало достатъчни сами за себе си. Но откриваме, че интелектуалното знанието  непрекъснато се доказва като грешно, когато се хвърли нова светлина по темата. Нека вземам пример от науката. Нютон е изложил теорията за гравитацията, която накрая е била приета за абсолютно вярна. Въпреки това няколко века по-късно Айнщайн в своята теория показал, че гравитацията като такава не съществува. Това разбира се може да се отнесе не само към науката, а към всяко интелектуално действие, което изпълняваме. Всяко заключение, което идва от рационалния ум може да бъде заменено в светлината на нова информация.

Можем да преживеем знание също и под формата на чувство или емоция. С ума си можем да почувстваме истината на една идея, в същото време можем и емоционално да доловим, че нещо е вярно. Много хора бъркат този тип знание с интуитивното знание.

Медитация Отвъд емоционалното и интелектуалното знание има друг вид знание. Този тип знание се достига в състояние на медитация и е по-истинска форма на знание. Това е интуитивно знание, което разбира цялостта на дадена ситуация. За разлика от рационалното знание, което се опитва да построи пълната картина на цялото от частите, интуицията директно схаваща цялото, цялостността. То идва от суперсъзнантелната част на ума, за която обикновено не сме осъзнати. Този тип знание не зависи нито от интелекта, нито от емоциите, които имат сконността да оцветяват или замъгляват истинската форма на знание. Медитацията не зависи от личната преценка, ако зависеше, нямаше да е медитация.

По време на медитация се създава връзка между високите зони на ума, които се асоциират с така нареченото разширяване на съзнанието, суперсъзнателната част на ума, и между полето на съзнанието или съзнаването, така нареченото будно съзнание. Тази връзка позволява по-високи вибрации да бъдят възприети от съзнанието на медитиращия. Тези по-високи фини вибрации съществуват през цялото време, но обикновено  не са доловими. Понякога по редки поводи се виждат като интуитивни проблясъци, вдъхновения, творчески прояви и т.н. Обикновено не сме осъзнати за тези вибрации, истини и висше знание заради нечистото, пълно с комплекси състояние на нашите умове.Тези по-високи форми на знание, по-високи вибрации разкриват лежащите в основата причини и истината зад проявленията, които виждаме във всекиднвието си. По-дълбоките аспекти на живота се разкриват по време на медитация.

Авторски превод Светлана Благоева. Всички права запазени.

 

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре Tags: , , , ,

Коментари

  1. Емил Русчев казва:

    Здравейте!

    Бих искал да Ви попитам след колко време практика може да се достигне до себереализация?

    Благодаря предварително!

    • Светла Благоева казва:

      Ами вероятно след доста животи практика, но за все е индивидуално ;)

  2. развиващ се казва:

    Емил, за всекиго е различно. Първо е важно какво е изходното ниво, после вродените заложби и накрая личното усърдие. Дори и да не се стигне до пълна “реализация”, може доста да си подобриш живота.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>