Древният ритуал на Огнената церемония – от Свами Муктананда Сарасвати

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди
оценете статията
125

През древните времена огънят е бил почитан като символ на духа.
Първият стих на Риг Веда е за Агни, за огъня:
Agni mide purohitam yajnasya devam ritvijam; hotaram ratna dhatamam
“Аз предлагам моята скромна молитва на Агни, Този, който е Абсолютното божествено, който пробужда вътрешната енергия и дава благоденствие.”

В древните ведически текстове Агни е посредника, връзката между хората и Бог. Агни олицетворява и слънчевата енергия, огъня на слънцето, както и на светлината и пламъка, които човечеството използва, за да го боготворят. Като превъплъщение на божествената същност, Агни е устата на боговете, този, който приема и предава приношенията и е пратеник и посредник между човека и божественото. Свещеният огън е връзката между човешкото съзнание и космичното съзнание. Свещеният огън има способността да превръща материалните дарове в психични  елементи, който се даряват на божествата, който са боготворени с огнената церемония – ягия.

Началото на ягия

Ягиите са свещени ритуали, който призовават и умилостивяват различни енергии – под формата на божества – като използват огъня като почитаем медиум за постигане на различни  дарове и за общо благосъстояние. Слънцето, Сурия, светещо в небето е този, който дарява със светлина и топлина на света и е източник на живот на земята, слънцето поддържа живота – пушан. И така хората са започнали да боготворят и да предлагат молитви към Сурия сутрин и вечер. През нощта хората са зависели от огъня – Агни – за да се топлят и да си светят. Постепенно връзката между Сурия, приятелят на всички човешки същества в небето и Агни, този, който живее сред хората на земята е била изградена, съдържаща се като различни аспекти на едно върховно, просветлено божество, което също обитавало навсякъде като топлината на живота и възприемането на всички предложени храни, изсипани в стомаха на огъня – джатарагни, който поемал храната.

Също хората наблюдавали как слънцето извлича водата със своята топлина и парите се възнасяли небето под формата на облаци, връщайки се като дъждове и така земята е успявала да роди растенията и да бъде плодородна – кръговрата между небето и земята. Още хората забелязали че когато огънят горял, пушека се издигал също нагоре, оставяйки само пепел, а водата, затоплена в съдовете, също се издигала нагоре към небесата под формата на пара. И така възникнала идеята че материалните дарове към божествата в небесата могат да бъдат възнесени чрез огъня. Огънят също си имал и своето божество, наречено Агни, което било и връзката с останалите. Ако даровете са били поднесени на Агни, той ще го отнесе на Сурия и другите божества в небето.
С извършването на ягия се постигат промени в атмосферата, което предизвиква въздействие в цялата биосфера. Ягии се правят още от древни времена с цел прочистване на околната среда и да осигурят дъжд когато е необходимо, така че кълновете да бъдат напоени и да има добра реколта, изобилие, добруване и щастие навсякъде.

Ритуалът

Оригиналното знание за ягиите идва от Ведите. Ведическото почитане на огъня е с изключително много детайли и с доста сложна символика и значение. Чрез ритуали на пречистване, отдаване и призоваване, мястото на ягията, наречено ягияшала става символ на вселената и колоните, който са на мястото на церемонията дори са почетени като енергия, която поддържа вселената. Демоните, негативните сили също си имат място в това божествено творение, така че дори и те са боготворени и им се поднася храна по техен вкус.
В тези свещени ритуали Агни, като огън, е създаден в кунда, свещено огнище и различни божества – енергии – се призовават чрез напяване на ведически мантри  и се изпълняват различни мудри и няса – жестове с ръцете и произнасяне на мантри. Тези действия има много фин ефект върху вибрацията на енергията, едновременно на външно и вътрешно ниво, увеличавайки ефекта на мантрите. Мудрите се изпълняват на различни етапи, по време на призоваването и при специфичните предлагания. Има различни мудри, който са свързани с различните божества.  Думата мудра има няколко значения: печат, отпечатък, мистерия, код и жест. Думата нияса идва от корена нияс, което означава „да поставиш”.  Това се отнася към поставянето на пръстите и дланта на ръката на различните части на тялото докато се пеят определени мантри. Целта е да се подготви физическото тяло, за да приеме или да пробуди божественото присъствие на божеството.

Началото на церемонията е инвокиране, призоваване и поклон, както и на божеството се предлага светлина. Пламъка се движи и рисува знакът Ом, като така балансира всички нива на природата и символизира знанието за Бог. Звънче звъни, което представлява вътрешната душа, вода се предлага, което е символ на божествения нектар на безсмъртието.  Надува се и раковина, която издава звука ОМ, най-първия, първоначален звук. Агни се призовава със запалването на същинския огън в огнището. Дървото за огън, наречено самидха, става червено от огъня, което представлява качествата, който не са подходящи или които не са необходими. Огънят се поддържа от гхи – пречистено масло, което символизира яснотата на ума, духовното богатство и изобилие. Билките, който се предлагат на огъня, представляват блаженството, предадено във всички действия. Огънят става космичен с мантрите и се предлагат елементи на божеството – ishta devata в огъня. Всяка от повторените мантри е божествено име. Различните аспекти на Бог се извикват с отдадено почитание и предлагане. Тези, който присъстват на ритуала ще имат най-добро въздействие ако запазят моуна – мълчание, ако имат подобаващо уважение, ако участват с ума и сърцето си, ако са осъзнати за всяка мисъл, емоция и картина, която изниква в съзнанието им и предложат всичко това на огъня.

Предлагането

Актът на предлагане се нарича ахути или дарение, жертвоприношение. С всяко предлагане се казва и думата „суаха” – Аз предлагам. Суаха също е и името на съпругата на Агни. За да почетем неговата съпруга трябва да почетем самият Агни по възможно най-добрият начин. Всички ритуални дарове в свещения огън се предлагат с мантра; „суа” означава себе си,  а „ха” означава да предложа. И оттам става ясно че предлагаме себе си в името на другите; даровете са предназначени да заместят нас като материя. Човек бива прероден чрез акта на жертвоприношението, старото се изгаря и новото, чистото се ражда, човек бива осветен и обожествен чрез ритуала. Ритуалът на ягията действа трансформиращо на всички присъстващи и на атмосферата.

Почитането на огъня пречиства 5-те елемента в тялото, както и разширява съзнанието чрез мантрите. Всичките ни сетива и техните органи съвкупно са предложени на пречистване от огъня като тапас – себе-контрол – или дисциплина. Сетивата се предлагат в името на йога, при която се постига себеконтрол, най-висшата цел на ягията. Огънят на ягията пречиства негативностите, което включва и егото, ревността, завистта, омразата, невежеството, лошия нрав, суеверие и страх, и подобни низки страни на нашата личност, който се изгарят от огъня.
Когато се завършва церемонията, се отдават благодарности на всичко, което е било пожертвано в огъня, за да може да се направи санкалпата за ритуала. Мантри се пеят, за да се поиска прошка за всяка грешка, която може да е била допусната по време на ритуала. Всички, който са участвали в този най-древен ритуал в почит на божествените сили, получават благословия. В края на церемонията се поднася светлина на всички и се поема с дланите фиктивно, което символизира приемането му със сърце и ум. Това е последвано от мислено отправена молитва към Гуру и Майката Земя и арати (възхваляващ химн) се пее в името на Господаря на вселената.

Има много етапи в ритуала на ягията. Например, важно е да се избере подходящо време спрямо звездите и времето, както и разположението на самата церемония в пространството трябва да е точна и прецизна. Има стотици малки детайли в подготовката, предлагането, декорацията, извършването, както и на правилното почистване и разпределяне след края – както и на самият прах от огъня. Когато човек се отдаде изцяло на красотата и святостта на дози древен ритуал, всички елементи и качества на огъня биват дълбоко разбрани.

Първата ягия

Първата ягия някога направена е била жертвоприношението на самата божествена енергия в превръщането и във вселена. Древният ведически химн Purusha Sukta говори за трансформация на вечното и безкрайно в определено и материално, което е дало и начало на вечния кръговрат на творението. И духът на жертвоприношение идва от самото творение, сърцето на всички креативни сили.
Тази ягия е била наречена sarvahut, даряване на и от всичко. Пуруша е бил обектът на боготворене. Брахма, креативния аспект на Пуруша, го е извършил. Свещениците били божествата, деватас, който са сетивата на Пуруша. Брахма бил този, който дарява в жертвоприношението. Олтарът бил цялата природа. Огънят бил сърцето на Пуруша. Самият Пуруша бил пожертван, за да се даде показ и тласък на всички творения. Това е послание на любов, това че Пуруша жертва себе си в огъня, за да се създадат световете.  От неговия ум се появила луната, очите сътворили слънцето, Индра и Агни дошли от устата му, а космичният дъх, Ваю, или праната, дошъл от дъха му. Атмосферата се създала от неговия пъп, сферата на светлината – дивялока, от неговото сърце, земята дошла от нозете му, а посоките – от ушите му. Боговете създали всички пространства и светове – локас – от неговото космично тяло. И така боговете боготворяли Богът на боговете чрез жертвоприношение. Най-първата и оригинална ягия се превърнала в принцип на живот.

Неспирна ягия

Светът представлява самият Създател, който е предложил себе си на всички нас, това е неговата саможертва към нас. И за това наш дълг е на му върнем жеста с дарове, като акт на благодарност. Основната осъзност и динамика във вселената е безкрайния и неспирен ритуал на жертвоприношение. Всяко живо същество е така създадено, че за да оцелее друго същество трябва да се пожертва. Храната е жертвата, а този, който се храни е изпълнителя на жетвения ритуал. Тази трансформация на живота в живот е съвсем естествена за природата. Всички създания във вселената изпълняват ягия – жертвена церемония – слънцето, луната, звездите; животните, рибата, насекомите и птиците; дърветата, тревата и цветята, всички тези създания са в процес на отдаване и саможертва. Всяко съществуване може да бъде сведено до разделяне на 2 елемента – храна – аннам и този, който се храни – аннада. Всяко същество изяжда друго същество и в отплата то става храна на друго същество. Тази симбиозна връзка е особено изразена в огъня, който се появява веднага, след като е захранен с гориво и умира в момента, в който горивото е изконсумирано. Всички аспекти на изгаряне или асимилиране представляват фина форма на огън – вайшварана агни. Ние всекидневно отдаваме нашите дарове към огнището на стомасите ни; тези дарове са трансформирани в хранителни съставки, който са горивото за органите, който от своя страна служат на тялото, за да може то да продължава да живее и да поддържа душата, която се съхранява в тялото. Така че целият живот е един процес на неспирна ягия – служене и жертва, за да се постигне най-крайната и върховна цел – състоянието на йога – единението с божественото съзнание.

Символиката на ягия

Различни символики и действия се използват, за да се пренасочат нашите сетива и да се подчертае и освети нашата сатвична, чиста природа. Огънят представлява Бог или истината. Сместа, която се предлага като жертвоприношение – самагри – (състои се от семена, билки, подправки и аромати) се отдава на огъня. Тази смес представлява нашите светски самскари като привързаности, алчност, насилие и т.н. който ни връзват към нисшата ни природа и са ни хванали в капана на егоцентричните мисли и желания. Ние предлагаме тези семена, който представляват нашите бъдещи действия, на огъня, на огъня на себе-познанието, за да бъдат напълно консумирани, изгорени. Символично ние предлагаме нашият живот на огъня, който го пречиства. Докато реално само определен брой хора предлагат самагри – сместа на огъня, всички останали участват равностойно в ритуала като предлагат самскарите си, предлагат отдаване и осъзнават процеса.

Даровете, който се предлагат на огъня са съставени от субстанции, който поддържат живота и са само от най-добро качество. Много от веществата са естествени антисептици и ароматизиращи. Когато те горят, пушекът от изгарянето на тези вещества, който отива към отмосферата разрушава замърсяващите околната среда вещества и пречиства околната среда в радиус от километри. Вибрациите на мантрите увеличават положителния ефект на тези изпарения. Този ритуал е не само благоприятен за външната околна среда, но тези, който участват, пречистват вътрешната си природа, тъй като изпаренията и мантрите проникват не само на физическо, но и на ментално, емоционално и духовно ниво.

Външната форма на всеки ритуала си има и кореспондираща вътрешна форма и въздействие. В ягията, Агни е божествената искра в човешкото същество, духът или вътрешната душа. Пречистеното масло, гхии, което се предлага на огъня, Агни символизира ума. Аннам, или сместа от храна, която предлагаме – зърната, билките, ароматите, символизират физическото тяло, което е трансформираното състояние на аннам. Веднъж щом божествената искра на Агни е призована, спящите енергии на божествените сили, скрити в човека се събуждат, за да споделят плодовете и даровете от ягията и да подпомогнат пречистването на човека, трансформацията и духовното пробуждане.

Ягията и божествата

Ягиите ни свързват с девите, с божествените сили, скритите божествени енергии. Според мистиците на Риг Веда, човешките същества могат да извършат действие само с помощта на девите. Приносът на хората към действията им е доста малък. Мъдреците и ришите, получили вдъхновение от по-висшите нива, са допринесли най-вече с това, че са записвали и коментирали забулените строфи в стихотворна форма. Ягията не е съвсем ритуал, а по-скоро това е всяка дейност, всяко взаимодействие между девите, божествата и хората. Ришите са осъзнавали намесата на „божествената ръка” в различните проявления на човешкия живот и ролята на божествата, особено на Агни, така че те са го помолили да извършва ягиите като техен представител, от тяхно име.

Божествата не са само сили на природата, но също и сили или енергии, който присъстват физическото тяло и помагат на хората да израстват в своето духовно пътуване. Чрез ритуала на ягията ние се свързваме с божествата в нас. Подготвяме се за този ритуал, като се изкъпем и сложим чисти дрехи преди това. Мантрите създават вълни на енергия във финото тяло, което пречиства елементите в нас – в тялото, ума и околната среда и така пробужда спящата божествена енергия. Подпомогнат от свещените звуци, форми (мандали и янтри), ритми, жестове (мудри), цветя, светлина, инсенс – ароматни пръчици и билките и семената, умът се пренася от външния свят, в който е постоянно въвлечен, към по-финия свят на божествена красота.

Ритуалните жреци

Всеки ритуал има четири основни жреца: hotri, adhvaryu, udgatri and brahman. Хотри пее химните на Риг Веда, призовавайки девите или божествата да дойдат и да участват. Адвару пее химните на Аюрведа, като изпълнява и различните стъпки на ритуала. Удгатри пее Самаведа химните в подходящите ритми в определени моменти от церемонията. Брахма-на наглежда и контролира церемонията и пее химните на Атарваведа. Адвару жреца е този, който определя мястото на церемонията, изгражда необходимото, подготвя материалите и запалва огъня. Успехът на ягията зависи основно от тази подготовка, преди да започне пеенето и предлагането.

Видове ягии

Казано е че има 1008 различни ягии с разнообразна форма на предлагане. Дравя ягия е свързана с предлаган на физически, материални обекти. Тапо ягия се прави, като се предлагат психологически процеси. А йога само по себе си е форма на жертва. Принципът на йога е да пречистим и да трансформираме нисшите дейности в служене на висши цели. Бхагавад Гита отбелязва че да трупаме и отдаваме знание е най-висшата форма на предлагане. Човек никога не спира да се учи, не се спира във знанието, човек предлага знанието на източника на знание, както казва Бог Кришна: “Всички действия завършват, достигат най-високата си степен във висшето знание.” Идеята е да преобразим всяко действие и форма на енергията на живота – на всички нива – физическо, енергийно, психическо, духовно, умствено, във предлагане на божественото, в името на висшето. И за това този, който изпълнява ягия с осъзнаване, преминава през този процес на пречистване.

Ягията, която е предложена от този, който не очаква награда в замяна и вярва искрено че това е негово задължение – се приема че е сатвична – най-висша. Тези, който изпълняват ритуала с очаквания и желание за награда и дарове се приемат за раджастични, динамични, не така висши и чисти. А тези, при който след това няма храна, която да се раздава, не се пеят правилно мантрите, няма дарове и достатъчно вяра и убеденост се приемат за тамастични, инертни или нисши. Според Бхагавад Гита, думата ягия не се ограничава в това да се запали жертвен огън и да се предложи самарги. Много други форми на ягия са споменати в Гита-та:

Някой йоги, който са отдадени на карма йога, предлагат техните действия на боговете; докато други, който са отдадени на гяна йога и който са осъзнали Висшият Аз, предлагат Себе си (има се предвид не буквално, като тяло, а като съществуване, като отдаване в служба, бел. на преводача) в огъня на Брахма, така, както други предлагат самарги на огъня. (4:25)
Някой други пък предлагат лишения за сетивата във огъня на ограниченията, като така постигат контрол над себе си, предлагат звуци и други обекти на възприятия в огъня на сетивата. (4:26)

Други предлагат различните дейности на органите и тялото, предлагат дишането и праната в огъня на йога, йога на въздържанието и контрола, в огъня на знанието. (4:27)

Други предлагат тяхното богатство за добруване на нуждаещи се; някой предлагат самолишения като жертва, някой практикуват раджа йога и отдават, предлагат йога като дар; други следват обети и предлагат учене, изучаване на древните текстове и знание като жертва на огъня. Така че жертвените ритуали имат много и различна форма (4:28)

Духът на ягията е любов, жертва и служене. Ягия-та е дар от Създателя и начин да го почетем и отдадем уважение. Това е символ на живот и на различните процеси в живота. Това е символ на творението и метод да почетем творението. Това е езотеричната наука за живота. Истинското значение, стойност и дух на ягията е единението, сливането на човешката същност с Бог. Това е, за което този живот е създаден – единение, сливане, достигане на божественото.

Преведе за Йога студио 108 – Светла Благоева
оригинална статия

The Ancient Sacred Fire of Yajna

Споделете статията ако ви е харесала :)

Нагоре

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

captcha

Please enter the CAPTCHA text

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>