Посланието на йога - Свами Ниранджанананда
Какво е йога?
Някога хората смятали, че йога е религия или част от Хиндуизма, но днес дори това разбиране е вече променено и на йога се гледа като на самостоятелна дисциплина. От моя гледна точка, като човек ангажиран с разпространението на йога, аз виждам нейното голямо бъдеще. Виждам йога като част от личната култура на хората навсякъде по света. Така, както повечето хора имат основни познания по медицина и държат комплект за първа помощ в къщи, така и основните концепции на йога ще бъдат познати на всеки с течение на времето. “Днес се чувствам малко схванат, затова ще направя тази асана. Днес сe чувствам потиснат, затова ще направя пранаяма. Днес се чувствам малко изтощен, храносмилането ми не е много добро, ще направя агнисар крия за няколко минути.”
Ще стигнем до етап, в който йога ще стане част от личната култура и ще разберем значението й за поддържане и развитие на тялото, ума и духа. С много от познатите аномалии и проблеми можем да се справим чрез системата на йога. Това е действието на йога. Заради това трябва да има задълбочено обучение и практика по йога. Йога не е нищо друго освен процес на обучение, водещ до вътрешна дисциплина, вътрешна яснота и вътрешна сила. Със придобиване на силата се проявяват всички качества, които считаме за добродетели. С появата на яснотата идва знанието как да прилагаме тези качества на правилното място и в правилното време. С установяването на увереността вие сте способни да избягвате арогантността, негативното излъчване на егото и така се извисявате духовно. Познавайки физическите, духовни, етични, физиологични и психични потребности, йога е развила система от практики, които могат да отстранят много видове аномалии и нередности от нашия живот. Използвам думите “много видове”, а не “всички”, тъй като по-голямата част от човешката природа е все още неразкрита.
Посланието на Йога
Свами Ниранджанананда Сарасвати,
Сатсанг в Rocklyn Ashram, Australia, Април 1995
Yoga magazine, Bihar School of yoga
Бих желал да спомена някои неща във връзка с нашата практика и нашето разбиране и подход към йога. Обикновено хората си мислят, че йога е набор от практики, ограничаващи се до асана, пранаяма, мудра, бандха, шаткармите и техниките на медитация. Освен тези практически аспекти, останалата част от йога я определяме като изцяло философска, независимо дали бхакти йога, карма йога, гяна йога, или друга форма на йога. Ние имаме склонност да анализираме и интелектуализираме тези различни видове йога. Ако карма йога казва това, как бих могъл аз, с настощия си интелект и разбиране, да го приема? Ако бхакти йога означава това, как бих могъл аз в сегашната си среда да я разбера? Ние пропускаме да отбележим едно много важно положение.
Йога не е нито философия, нито практика.
Има една част от йога, която е практика, но останалите аспекти на йога ни дават идея и послание как да мислим и живеем правилно и как да има хармония между мислите и действията.
В човешката природа е винаги да мислим в насока как да извлечем най-голяма полза от нещо. Много често, опитвайки се да адаптираме йога практиките към нашата натура и личност, ние толкова ги изменяме, че се губи основната посока на йога. Това е в природата ни.
Ние смятаме, че бхакти йога е йога на вярата и вярата се превръща във външно действие. Вярваме, че карма йога е йога на действието и то става външен акт. Вярваме, че гяна йога е йога на знанието и тя се превръща в процес на интелектуална гимнастика. Знаем, че кундалини йога е пробуждане на енергията под формата на кундалини, за да изживеем разширяването на човешкото съзнание. И така се хващаме в мрежата на нашите собствени психологични, умствени и емоционални преживявания и не успяваме да изживеем реалното, истинското пробуждане. В момента, когато започнем да се опитваме да приспособим и адаптираме йога практиките към нашия манталитет, ние се отклоняваме от посоката на йога.
Карма йога: действие, очаквания и усъвършенстване
Това е проблем, с който съм се срещал често при отношенията и връзките си с другите хора. Ние налагаме нашите идеи и стремежи върху йога практиките, които изпълняваме в момента. Ако чуем някой да казва, че карма йога е йога на действието, действие без всякакви очаквания и опитвайки се да извършваме всяко действие перфектно, тогава “аз” аспекта на нашата личност незабавно започва да анализира какво е казано. Анализираме как “аз” идентичността може да разбере извършването на дейстие без никакви очаквания и перфектно.
И така аз започвам да мисля в три насоки. Първият аспект е действие. Аз развивам свое собствено разбиране за действие. Ако съм екстровертна личност, аз ще си представя, че моите действия са да работя на полето, в кухнята, в офиса. Ако съм интровертен тип, ще свързвам действията си с моето поведение, начина на изразяване, отношенията ми с другите хора. И това се превръща в нашата концепция за действието.
А сега втория аспект, който е да нямам очаквания. В момента, в който си кажа “Аз не трябва да имам никакви очаквания”, “Аз” идентификацията извежда на преден план концепцията за желание, сигурност, удовлетворение, задоволство. Тогава започвам да си мисля “Добре, ако не се предполага да имам някакви очаквания, то тогава каквa полза ще имам от това? Ако се предполага, че не трябва да имам очаквания за резултата, тогава как да запълня празнината, която ще се създаде вътре в мен, когато се откажа от това, което желая да постигна, което естествено и нормално очаквам като резултат? “ Ние казваме “ Живея в свят, в който имаме работа с очакване. Аз не мога да практикувам карма йога, защото трябва да изоставя всичко.” Появяват се такива мисли и идеи.
Тогава идва третият аспект, който е усъвършенстването. Концепцията ни отново е повлияна от нашите лични идеи за съвършенство, която имаме в ума си. Как мога да направя всяко свое действие перфектно, когато не получавам подкрепа и поощрение, когато нямам обратна връзка от хората около мен? Развивайки този вид мисли, ние създаваме собствена представа за това какво е очакване, съвършенство и действие. Това, което не се покрива с нашите вярвания и представи, не се приема. Ние просто го отхвърляме, казвайки “ За мен не е възможно да направя това, има много неща, които очаквам и трябва да постигна в живота.” Това е само един пример.
Осемте стъпки на Раджа йога
Същото е приложимо и към Раджа йога. Знаем, че има последователност в Раджа йога, осемстепенния път на яма, нияма, асана, пранаяма, пратияхара, дхарана, дхяна, водещ до самадхи. Но колко от нас искрено следват тази последователност? Колко от нас се опитват да приложат яма и нияма аспектите в живота си? Няколко – могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Струва ни се, че яма и нияма са етични аспекти на йога и не се отнасят до нас, тъй като ние сме различни. Ние започваме с асана и пранаяма, защото са добри за тялото. Тялото се енергетизира и става по-гъвкаво. И по-късно, след като преминем през практиките на асана и пранаяма си казваме “Добре, сега ще започна да практикувам дхяна.” Ние навлизаме в медитативно състояние, създавайки си определени представи, фантазии и идеи за това какво би трябвало да е дхяна и как можем да я практикуваме. Прескачаме практиките на пратияхара и дхарана. Само в моменти на трудност, когато разберем, че не можем да медитираме изобщо, ние прибягваме до практиките на пратияхара или дхарана. Тогава ние питаме някой, “Виж, не мога да се концентрирам, както трябва. Как мога да преодолея този проблем?” Този “някой” ни казва да практикуваме тратака, за да развием концентрация и така ние изоставяме дхяна и се връщаме към дхарана, за да започнем да практикуваме тратака.
След известно време си казваме,” ОК, вече имам един месец практика на тратака. Нямам нужда от повече, връщам се към дхяна.” Когато започнем медитацията, отново се сблъскваме с нашите отрицания и одобрения, желания и антипатии, сила и слабост, които създават друга тенденция. Когато се сблъскаме с нашата слабост, ние си казваме, ” Не мога да разбера защо имам такива резултати от медитацията си. Би трябвало да се чувствам добре, обаче аз съм ставам все по-депресиран. Не знам защо нямам хубави преживявания в медитацията, а другите имат много хубави преживявания.”
После са съветваме с друг, който ни казва,” Виж, ако имаш такива трудности, би трябвало да се върнеш към практиките на пратияхара. Практикувай антар мауна, антар даршан или хамса дхяна и наблюдавай какво се случва вътре в теб. Когато придобиеш цялостна картина и си готов да се справиш с появата на емоции, чувства и мисли, тогава можеш да се насочиш към практиката на дхяна.” Така ние отново се връщаме към пратияхара.
Кундалини йога
Има определени неща, които считаме за маловажни и излишни за нас, а има други неща, на които отдаваме голямо значие, но нямаме подготовка за тях – кундалини йога или крия йога, например. След практикуване на хатха йога за около година ние решаваме да се насочим към крия йога. Имаме усещане за изтръпване или гъделичкане по гръбначния стълб и сме убедени, че нашата кундалини се движи, че е пробудена от латентното си състояние. Имаме парещо усещане в стомаха и сме убедени, че манипура чакра е пробудена. Имаме странно, приповдигнато усещане в сърцето и за нас анахата чакра е пробудена. Твърде възможно е те да са пробудени, но ние нямаме готовност да канализираме енергията, която се появява. Нещо повече, не само че не сме способни да канализираме енергията, но и не сме готови да се справим с промените, които настъпват в нашите собствени мисли, в нашето съзнание, поради пробуждането на чакрите. Ние искаме да пробудим всичко, но външно нищо да не се променя, да си остане същото. Ако искате да се изкъпете или да скочите в реката, но без да се намокрите, това няма да е възможно. Когато скочим в реката, ние ще се намокрим, но си мислим, “О, не, не искам да си сменям дрехите точно сега, искам да остана сух!” Обаче желанието да плувате в реката остава.
