Водата е най-разпространеното вещество на Земята, за което смятаме, че знаем всичко. Тя съпровожда всеки миг от нашия живот. Но знаем ли каква тайна пази в себе си тази удивителна стихия? Кой и защо я е дарил на нашата планета? Откъде е дошла? Защо е единствена в цялата Вселена? Може би отговорите на тези въпроси знае самата вода. Нали и днес тя е толкова, колкото е била в самото начало – когато се е раждал светът, приемайки познатите ни очертания и форми:
В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста;
тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата...
И рече Бог: да има твърд посред водата и тя да дели вода от водата;
Библия; Битие
Преди милиарди години в студения газово-прахообразен облак, от който се е образувала Земята, се е съдържала вода във вид на леден прах. Това се потвърждава и от изследванията на Вселената. Академик Вернадски пише: „Няма такова съединение, което би могло да се сравни с водата по своето влияние върху основните геоложки процеси. Няма такова вещество, минерал, полезно изкопаемо, живо тяло, в чийто състав да не е включена вода.”
Водата в Свещеното писание е повече от обикновена физическа субстанция. Това е понятие, което се свързва по определен начин с идеята за самия живот. Много духовни учители, философи и учени от цял свят говорят за водата. Ето какво е писал на тази тема китайският философ Лао Дзъ преди повече от две и половина хилядолетия:
„В целия свят няма нищо по-меко и по-податливо от водата. Но тя надделява над твърдото и здравото. Никой не може да я преодолее, въпреки че всеки може да я победи. Податливото побеждава здравото. Мекото преодолява твърдото. Всички знаят това, но никой не се осмелява да действа така.”
Водата винаги е привличала учените със своите необикновени свойства – физични и химични, които не се подчиняват на познатите ни физични закони: Нито един учен не може да обясни защо водата, за разлика от всички други течности, при понижаване на температурата увеличава своята плътност, а при повишаване – я намалява. Тя е единственото вещество, което при нормални земни условия се намира и в трите агрегатни състояния – твърдо, течно и газообразно. В сравнение с всички други течности водата има най-високото повърхностно напрежение. Тя е най-универсалният разтворител в природата. Намирайки се в пори и капиляри, водата създава огромно налягане и с лекота се изкачва по стволовете на огромни дървета, преодолявайки силата на земното притегляне. В семената например в момента на покълване нейното налягане достига до 400 атмосфери. Ето защо кълновете с лекота пробиват дори асфалт. Ако водата не притежаваше всички тези удивителни качества, може би нямаше да има живот на нашата планета.
С водата са свързани редица интересни факти:
През зимата на 1881 година корабът „Лара” следва своя курс от Ливърпул към Сан Франциско. На третия ден след отплаването на кораба избухва пожар. Част от екипажа успява да се спаси. Сред оцелелите е и капитанът на кораба Нейл Кери. Няколко дни по-късно моряците започват да изпитват силна жажда, която с всеки изминал час все повече се засилва. Когато след три седмици лутане по морето най-после успяват да стигнат на суша, капитанът, който имал доста трезво отношение към действителността, описва това, което ги е спасило, със следните думи: „Мечтаехме за сладка питейна вода. Представяхме си как водата около лодката от морска се превръща в прясна питейна. Събрах сили и загребах с шепи тази вода. Когато я опитах, тя се оказа наистина годна за пиене.”
През 1956 година в секретна лаборатория на военен институт в Югоизточна Азия, занимаващ се с разработване и производство на средства за масово унищожение, се провежда съвещание, на което се обсъжда създаването на мощно биологично оръжие от ново поколение. Свойствата, които то, по мнение на учените, трябва да притежава, са предмет на продължителни дискусии. Неочаквано съвещанието прекъсва. Всички участници са закарани в болница със симптоми на силно хранително отравяне. Започва разследване, което стига до задънена улица – освен водата, намираща се в стъклени шишета на масите, учените не са консумирали нищо друго. Водата е изследвана, но в нея не са открити никакви вредни примеси – химичният й състав е Н2О. Така е написано и в доклада – причина за отравянето е обикновена вода.
20 години по-късно е оформена фантастичната хипотеза, която може да обясни непредсказуемото поведение на водата – водата има памет. В края на ХХ век голямата тайна на водата беше разгадана и най-новите научни изследвания изцяло преобърнаха представите ни за нея. Съвременните учени стигнаха до извода, че тя се проявява като жива субстанция. Резултатите от експериментите, проведени в различни страни по света, наистина доказват, че водата възприема и запечатва всяко въздействие, запомня всичко, което става в обкръжаващото я пространство. Дотогава господства мнението, че е важен химичният състав на водата. Но сензационната новина е, че всичко това е илюзия. Структурата на водата е много по-важна от нейния химичен състав.
Структурата на водата представлява начинът на подреждане на нейните молекули. Учените са установили, че молекулите на водата се групират и тези групи водни молекули са наречени кластери. Най-малкият структурен елемент на кластерите се състои от пет водни молекули, свързани помежду си с водородни връзки. Предполага се, че именно тези петмолекулни агрегати са своеобразният носител на паметта на водата и именно в тях, като на магнетофонна лента, водата записва всичко, което вижда, чувства и усеща. За нея е достатъчно само да се докосне до друго вещество, за да възприеме неговите свойства и да ги съхрани в своята памет. Дали са се досещали за това нашите предци, когато са превръщали обикновената вода в лечебна, използвайки сребърни съдове? Днес сребърната вода е най-мощният антисептик, широко използван в цял свят. Запечатвайки информацията, водата придобива нови свойства, като при това нейният химичен състав остава непроменен – Н2О. Водата, разбира се, си остава вода, но нейната структура, подобно на нервна система, реагира на всяко дразнене. Със съвременна апаратура е установено, че във всеки минимален структурен елемент (група от пет водни молекули) на кластерите има 440 000 информационни панела, всеки от които отговаря за своя вид взаимодействие с околната среда. И както всяка отделна клетка съдържа в себе си информация за целия организъм, така и всеки минимален структурен елемент на водата съдържа в себе си информация за цялата наша планетарна система. Всеки минимален структурен елемент не само съхранява информацията, но и я предава на останалите структурни елементи в кластерната верига, което води до промяна на информационно-фазовото състояние на цялата система. И както многоклетъчният организъм не е механичен сбор от съставящите го клетки, а е едно единно цяло, в което отделните клетки функционират строго съгласувано, при тясно взаимодействие, обменяйки помежду си вещества, енергия и информация, така и минималните структурни единици на кластерите се намират в тясна връзка помежду си, носейки и предавайки си информацията, която са възприели.
Ако разглеждаме кластера като група от точно определени молекули, то неговият живот е къс. Но ако говорим за него като структура, която молекулите могат да напускат и в която да се присъединяват, кластерът може ефективно да съществува много дълго време. Именно устойчивостта на кластерната структура потвърждава хипотезата за способността на водата да запечатва и съхранява информация.
Водата е безценен компютър, който е единствен по рода си. Тя е един вид компютърна памет – памет за информация. Но за да можем да я използваме, трябва да знаем как протичат всички тези процеси. Може да сравним това с изучаването на азбука. Ако имаме азбуката, но не познаваме буквите, не можем да съставяме думи и изречения. Молекулярната структура на водата е нейната азбука. Когато я научим, ще можем да съставяме думи и изречения. Ще можем дори да променяме изреченията.
Върху структурата на водата влияят редица фактори – химични и механични, техногенните въздействия (например електромагнитни полета, излъчването на монитори и екрани, мобилни телефони, микровълнови печки, високоволтови електропреносни мрежи (далекопроводи и други), присъствието на различни обекти, включително и човешкото присъствие (молитва, мисли, думи, емоции). Хората дори не подозират, че при включване или изключване на светлината водата също се променя.
В лабораторията на професор Константин Коротков (Санкт Петербург) са извършвани редица експерименти с различни въздействия върху водата по метода на газоразрядната визуализация (метод, подобен на Кирлиановата фотография, който регистрира енергийното излъчване на изследваните обекти). Резултатите от тези експерименти показват, че емоциите (положителни или отрицателни) оказват най-силно въздействие на водата. Положителните емоции (любов, нежност, загриженост) я стабилизират и повишават нейната енергия, а отрицателните (агресия, страх, омраза) – рязко я понижават.
за
водата продължава на 2-ра страница
