ВЕГЕТАРИАНСТВОТО - един научен доклад | Йога студио 108

ВЕГЕТАРИАНСТВОТО -научен доклад, страница 3

ЕТИЧЕН АСПЕКТ

“Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си.”
Джордж Бърнард Шоу
Изброените дотук съображения не са единствените причини, за да не се яде месо. Една от най-важните причини е, че ние не би трябвало да отнемаме живот, включително и на животни.
Ако човек погледне реално на нещата, ще установи, че всички ние, които се появяваме на този свят, имаме еднакво право на живот, независимо какво е нашето физическо проявление. Душевността на едно малко бебе е съвсем същата като тази на новороденото конче, теленце или кученце. Физиологичната даденост на нито едно от тях не прави живота му по-стойностен от този на останалите. Без значение в какво ще се преобразят след време, дали ще бъдат големи или малки, слаби или силни, кръвожадни или беззащитни, високоинтелигентни или не, техния живот е равностоен. Дори малкото цвете или насекомо заслужава уважение и преклонение.
Според зоопсихолозите, интелигентността на свинете е подобна на тази при кучето или коня. Ако интелигентността е критерият, по които човекът определя кое животно да изяде и кое не, то тогава защо на убийството на свинете се гледа с безразличие. Също така, убийството на младо конче се смята за жестокост, докато отнемането на живота на теленцата е съвсем приемливо. Хората които влязат в месарница спокойно си купуват “свинско” или “телешко” но наистина биха се стреснали ако им предложат например кучешко месо. Може би свинята не им е достатъчно симпатична. Ако следваме правилно логиката, че можем да убиваме онези животни, които според хората не са достатъчно интелигентни или симпатични, то ще е естествено да оправдаем убийството на умствено недоразвити и психично болни хора. В тази последователност, следващите заключения са, че по-интелигентните, по-красивите или по-силните имат повече право на живот от останалите.
Хората от десетки години изпращат радиосигнали в космоса, с надеждата да осъществят контакт с друга цивилизация. Но ако някога бъдем посетени от високо развити извънземни същества, наистина би трябвало да се страхуваме, ако те ползват нашата логика, защото ако им се сторим твърде примитивни или не особено симпатични, те съвсем спокойно, точно според нашите разбирания, биха могли да ни използват за храна или суровина.
Човекът, като същество, надарено с най-висока интелигентност, в чиито ръце научно техническият прогрес съсредоточи огромна мощ, днес властва над всички живи същества, които са абсолютно беззащитни и безпомощни пред него. Водени от своя егоизъм, ние се разпореждаме както намерим за добре с животните, експлоатирайки ги и унищожавайки ги безогледно. Често се опитваме да оправдаем своята жестокост спрямо тях с природния “закон на джунглата”, сравнявайки се с дивите хищници, които са наистина безпощадни към жертвите си. Но нима е редно най-интелигентното създание, което напълно осъзнава и може да ръководи своите постъпки, да търси оправдание в импулсивните действия на същества без право на избор, движени единствено от своите инстинкти?
Човекът е получил най-голямата привилегия – да притежава разум, да може да мисли и да разсъждава. Но това предимство е и най-голямата отговорност – отговорността за всички наши постъпки. Високата ни интелигентност не само че не ни позволява да действаме като хищници спрямо останалите животни, но тя дори ни задължава да преодолеем безогледния сляп егоизъм.
Интелигентността ни дава едно право, с което единствено ние хората сме надарени - правото на избор. От нас зависи какъв ще бъде този избор.
Поради своята неразумност или жестокост, човечеството всеки ден убива над 50 милиона животни. Естествено, те не отдават доброволно своя живот, за да можем да си позволим да ядем тяхната плът. Всеки, който е ходил в кланица, може да потвърди факта, че те приличат на видения от ада. Крещящите животни се зашеметяват с тежки чукове, електрически ток или пневматични оръжия. След това се издигат във въздуха с краката нагоре и се придвижват към машините за смърт чрез механизирани конвейерни системи. Често все още живи, вътрешностите им се изваждат, а плътта се нарязва... Тенис шампионът Питър Буруош пише в своята книга “Вегетариански буквар”: “Аз не се страхувам от насилието. Играх хокей докато не бяха избити от челюстта половината ми зъби. Също така се състезавам и на тенис корта... Но това, което наблюдавах в кланицата ме ужаси. Когато излязох от там вече знаех, че никога няма да причиня зло на което и да е животно. Познавах всичките икономически, физиологични и екологични аргументи поддържащи вегетарианството, но това което наблюдавах бе опит от първа ръка за човешката жестокост към животните и главната причина за обръщането ми към вегетариански начин на хранене”.
Етичните съображения винаги са привличали великите световни личности към вегетарианското хранене. Известно е, че Питагор е плащал на рибарите да връщат обратно в морето улова си. Римският писател Плутарх пише:”Може да попитате поради каква причина Питагор се въздържа от употребата на месо. А аз се питам поради каква причина и в какво състояние на ума човекът допира устните си до плътта на мъртво създание, сервирано на масата пред него и нарича храна това, което преди се движело и живяло, обичало и страдало. Как човешкият поглед може да издържи да гледа клането на животно при което вътрешностите се изкормват а крайниците се отделят от тялото? Как може носът да вдиша вонята? Как езикът не се отвращава когато влезе в допир с сокове и серум от мъртва плът?!”
Великият художник, скулптор, изобретател и поет от Ренесанса Леонардо да Винчи: “Човекът е цар на зверовете, тъй като неговата бруталност надвишава тяхната. Ние живеем от смъртта на другите. Ние сме гробище! Аз се отказах от употребата на месо от ранна възраст... Ще дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също толкова престъпно и отвратително, както сега гледат на убийството на хора.”
Поетът Шели заедно със съпругата си, наскоро след сватбата си стават вегетарианци. По-късно той пише: “Нека защитниците на животинската храна да проверят своята устойчивост и както пише Плутарх да разпорят корема на жертвата със зъби и вмъквайки главите си във вътрешностите и да утолят жаждата си с изтичащата кръв... тогава и само тогава тяхната защита ще бъде логична.”
Френският философ Жан Жак Русо е смятал, че месоядните животни са много по жестоки от тревопасните. От този факт той стига до извода, че вегетарианското хранене ще доведе до появата на по-състрадателни личности. Русо дори препоръчвал да не се разрешава на касапите да участват като съдебни заседатели.