Йога студио 108 - Избрани притчи:

Из МАЛКИЯТ ПРИНЦ
Антоан дьо Сент Егзюпери

…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
- Добър ден – каза той.
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
- Добър ден – казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? – попита ги той смаян.
- Ние сме рози – казаха розите.
- А! – рече Малкият принц.
И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичкте като нея!
“Ако види това – каза си той , - тя ще бъде много обидена…”
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
Тъкмо тогава се появи лисичето.
- Добър ден – каза лисичето.
- Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
- Аз съм тук, под ябълковото дърво…
- Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
- Аз съм лисиче. - рече лисичето.
- Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
- Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
- Ах, извинявай – рече Малкият принц.
Но след като помисли, добави:
- Какво значи “да опитомяваш”?
- Това е нещо отдавно забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
- Да се свържеш с другите ли?
- Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоте стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
- Моля ти се…опитоми ме – каза то.
- Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…
Така Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
- Ах!….Аз ще плача.
- Ти си виновно – каза Малкият принц, - не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
- Разбира се – каза лисичето.
- Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
- Разбира се – каза лисичето.
- Но тогава ти не печелиш нищо!
- Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетна ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
-И розите се почувстваха много смутени.
- Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом …-каза той.
- Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

СМЪРТТА И ТОВА, КОЕТО НИКОГА НЕ УМИРА

При Буда дошла жена, която плачела и крещяла. Умряло нейното дете, а тя не можела повече да има деца. Плачела и молела Буда да съживи детето и. Буда казал:
-Ще ти помогна. Но първо иди в селото и донеси няколко синапени зърна от къща, в която никой никога не е умирал.
И жената тръгнала да обикаля селото от къща на къща. И навсякъде хората и казвали:
-Няма проблем да ти дадем синапени зърна, колкото си искаш. Но другото условие не можем да изпълним. В тази къща са умирали хора.
И така ставало отново и отново, но жената все се надявала и продължавала да хлопа по вратите. И така цял ден.
А привечер велико разбиране я споходило. Смъртта е неотменна част от живота и се случва постоянно. Смъртта не е нещо лично и не се отнася само до нея.
С това разбиране тя се върнала отново при Буда и той я попитал:
-Е, къде са синапените зърна?
А тя тихо се усмихнала, отпуснала се в краката му и помолила:
-Аз искам да позная това, което никога не умира. Аз вече не моля да ми върнеш сина, защото знам, че той все пак отново ще умре. Моля те, помогни ми да позная това, което никога не умира.

ВЪЗЛИТЕ

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

ОВЦЕТЕ

Живял едно време един цар и всичко си имал. Но за нещастие върху царството му се струпали беди. Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите. На царя му се наложило да се спасява и той побегнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга.
Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видяли опърпаните му дрехи и го отпратили.
Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи.
Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият цар все пак започнал да пасе овцете-нямал по-добра алтернатива. До една година овцете му обаче били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Дали му 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.
Отишъл трети път и тогава царят му дал 25 овце. Този път нищо не се случило, злополучният цар ги пасял и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави. Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.
Тогава царят наредил да му се вземат 1000-те овце и да му дадат съседното царство.
-Но защо не направи това веднага, попитал царят, защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царство от самото начало?
- Защото от него нямаше да остане камък върху камък.-отговорил мъдрият му приятел-Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател...

Търсене на Божественото
/Ведическа притча/

В една стара индуска легенда се разказва, че е било време, когато всички хора били Богове. Но те пренебрегвали своята Божественост. И Брахма, Върховния Бог, решил да им отнеме Божествената сила  и да я скрие на такова място, на което да не бъде открита. Само намирането на такова място било проблем. Тогава  Брахма събрал всички Божества, за да разрешат проблема.
Те предложили : ”Да скрием Божествеността под земята!”
Но Брахма отговорил: ”Не, не става! Човек ще започне да копае и отново ще я открие.”
Божествата предложили друг вариант: ”Тогава да я хвърлим в най-дълбокото място на Океана!”
Но Брахма отново отговорил: ”Не! Рано или късно човек ще изследва дълбините на Океана и намирайки я, ще я изнесе на повърхността.”
Божествата се видели в безизходица, защото не знаели къде могат да скрият Божествеността. Оказало се, че няма такова място на Земята или в морето, което да е недостъпно за човека.
Накрая Брахма решил: ” Ето какво ще направим с Божествеността: Ще я скрием дълбоко вътре в самия човек, защото това е единственото място, където той никога не би търсил.”
Оттогава човек обикаля земята, за да я изследва; оттогава търси, лута се неудовлетворен, търсейки навсякъде нещата, които може да намери единствено вътре в себе си!

Любовта и времето

Някога много отдавна на земята имало остров, на който живеели всички човешки ценности. Но веднъж те забелязали, че острова започва да потъва. Всички ценности се качили на корабите си и отплавали.

На острова останала само Любовта. Тя изчакала до последно, но когато вече нямало какво да се направи, тя също решила да се спаси.

Тогава повикала Богатството и го помолила да я вземе на своя кораб, но то отвърнало:
- На моя кораб има много скъпоценности и злато и за теб няма място.

Когато покрай нея минал корабът на Тъгата, Любовта помолила и нея, но тя отвърнала:
- Извинявай Любов, но аз съм толкова тъжна, че винаги искам да бъда сама!

Тогава Любовта видяла кораба на Гордостта и я помолила за помощ, но тя й отговорила, че Любовта ще наруши хармонията на кораба й.

Наблизо преминала  и Радостта, но тя пък била толкова заета да се весели, че даже не чула молбите на Любовта.

Тогава Любовта съвсем се отчаяла. Но изведнъж чула глас някъде отзад:
- Да вървем Любов, аз ще те взема със себе си!
Любовта се обърнала и видяла един старец. Той я откарал до сушата и, когато отплавал, Любовта се сепнала, че е забравила да го попита за името и да му благодари.
Тогава попитала Познанието:
- Кажи ми, Познание, кой ме спаси? Кой беше този старец?
Познанието погледнало Любовта:
- Това беше Времето.
- Времето? – не повярвала Любовта.-  Но защо ме спаси?
Познанието погледнало още веднъж Любовта, после в посоката, в която изчезнал стареца и казало :
-Защото само Времето знае, колко важна в живота е Любовта!

Корабокрушението

Единственият, оцелял след корабокрушение човек, бил изхвърлен на необитаем остров. Той с всички сили се молел на Господ за спасение и всеки ден се взирал в хоризонта, но помощ така и не идвала. След като се измъчил, накрая, той си построил хижа от отломките на кораба, за да съхрани малкото си оцелели вещи. Но веднъж отишъл да търси храна. Като се върнал, видял своята хижа, обхваната от пламъци да гори, а към небето да се носят облаци дим. Било се случило най-страшното : той загубил всичко.
Обзет от мъка и отчаяние, той възкликнал : “Господи, защо?”
Рано сутринта, на следващия ден, го събудили звуците на приближаващ се към острова кораб, идващ на помощ.
- Как разбрахте, че съм тук?- попитал човекът спасителите си.
- Видяхме вашия сигнален огън! - отговорили те..

ДВЕ КАПКИ ОЛИО

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязал в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает - използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие - ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две какпки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?"
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....

СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господ. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господ: "О, боже,Ти някога ми каза, че след като съм решил да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, виждаш само едни стъпки, защото тогава те носех на ръце!"

ДОБРУВАНЕ

ИСТИНСКОТО ДОБРУВАНЕ

Един богаташ помолил един мъдрец да напише нещо, така че неговото семейство да продължи да добрува от поколение на поколение. Мъдрецът взел голям лист хартия и написал: "Бащата умря, синът умря, внукът умря."
Богаташът се разсърдил:
- Аз те помолих да напишеш нещо за щастие на моето семейство. Защо така глупаво се шегуваш?
- Изобщо не се шегувам - обяснил мъдреца - ако синът ти умре преди теб, ти много ще се огорчиш, ако внукът умре преди баща си, синът ти ще се огорчи.
Ако обаче в твоето семейство умират от поколение на поколение в този порядък, това ще бъде естественият ход на нещата. Това разбирам аз под добруване.


ПРЪСТЕНЪТ

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".

МЪЛЧАНИЕТО

Четири дзен-ученика, близки приятели, си обещали да пазят мълчание с цел по-дълбока медитация. През първият ден мълчали.
Медитацията им вървяла добре, но когато настъпила нощта и керосиновите им лампи започнали едва да мъждукат, първият ученик се провикнал към слугата:
- Поправи тези лампи!
Вторият ученик се учудил, че първият заговорил.
- Нали се разбрахме да не казваме даже и думичка - забелязал той.
- Вие сте глупаци, защо говорите? - запитал третия.
- Само аз единствен мълча - отбелязал четвъртия.

НЕПРАВЕНЕТО

Вървял Буда с учениците си из гората, ожадняли, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.

ПЕПЕРУДАТА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.

обратно горе притчи