Антар моуна (вътрешна тишина)
Медитация

за начинаещи и напреднали
Саняси Атмататвананда /Англия/, списание Йога, м. май 2002


“Когато умът е тих и спокоен, той става много мощен. Може да се превърне в приемник на блаженство и мъдрост, давайки възможност живота да стане спонтанен прилив и израз на радост и хармония. Обаче.... това вътрешно спокойствие и тишина не може да се появи,  докато съществува постоянния поток от обезпокояващи мисли и емоции. Целият този вътрешен шум от мисли и емоции трябва да бъде премахнат преди човек    да може наистина да изживее беззвучното трептене на вътрешната тишина .”
Свами Сатянанда Сарасвати


Покой, блаженство, хармония. Кой е способен да изживее тези състояния? В днешни дни толкова много хора се борят със самите себе си. Повлияни от обстоятелствата, завладени от напрежението на всекидневието във все по-изпълненото със стрес общество, те са обзети от душевни напрежения, които се проявяват под формата на безпокойство, неврози, вина, липса на самоувереност, самота, страх, мании и фобии. Някои се обръщат към дрогата и алкохола, като временно средство за бягство и утеха. Други разчитат на  скъпо струващата помощ на психиатри и психотерапевти, за да се справят. Всички търсят някаква форма на промяна, малко облекчение от вътрешните конфликти и вълнения, искайки да се почувстват комфортно със самите себе си, или дори да изживеят, ако не блаженство, то поне капчица покой и доволство.
Тези, които имат достатъчно късмет да се срещнат със  Сатянанда йога, могат да попаднат на чудесна систематична медитативна практика, позната като “антар моуна”, която ще им помогне да се избавят от потискащите ментални напрежения и да се превърнат в психотерапевти на самите себе си.
”Антар” означава вътрешен, “моуна” означава тишина. Антар моуна е техника за постигане на пратияхара /отдръпване на ума от сетивните обекти/, петата степен на Раджа йога и в нейната цялостна форма може да доведе до  дхарана и дхиqна. “Антар моуна”, използвана по модифициран начин, също така е фундаментална част от будистката практика, позната като “випасана".

Пречистване на ума
Обикновено ние имаме склонност да позволяваме “добрите” мисли да се появяват при съзнателно възприятие; ние приемаме и се наслаждаваме на приятните мисли. Когато неприятен, болезнен или “лош” спомен или мисъл нахлуе, ние сме склонни бързо да го натиснем обратно в подсъзнателните пластове на ума. Това е потискане и ние всички го правим. Всеки има ментални задръжки. Често нагласата да правим това се корени в детството. Но потискането определено не е отговора. Всяка отделна потисната и неизразена мисъл причинява блокаж в свободния поток на ума. Мислите и преживяванията стоят потопени в подсъзнателните области на ума в семенна форма, предизвиквайки болка и неудовлетвореност в живота. Тези финни впечатления са известни като “самскари”. Без дори да осъзнаваме, ние създаваме огромно натрупване от потиснати мисли, които предизвикват напрежение и безпокойства в ума и личността, без видима причина.
За постигането на трайно щастие или покой, тези ментални следи /самскари/ трябва да бъдат изкоренени. Процесът може да бъде сравнен с градинарството. Ние отстраняваме нежеланите плевели от съзнанието. Ако отрежем само видимата част, въпреки временното облекчение, плевелът ще се появи отново. Обаче, когато дълбаем надълбоко и извадим плевела от корен, той загубва опората си и може напълно да бъде отстранен. Ако ги оставим да загният в съзнанието, тези негативни ментални следи отравят психиката и водят до раздразнителност, агресия, гняв, депресия, тенденция към тревожност, страхова невроза и перманентна умора. Това оказва влияние на всички наши взаимодействия в живота и намалява способността ни да бъдем продуктивни, креативни и динамични на всички нива от живота си.
Антар моуна ни позволява да премахнем тези нежелани мисли; тя ни осигурява средства за прочистване на ума. Щом започнем да се избавяме от менталните напрежения, можем да изживеем съответния прилив на енергия и вдъхновение и животът започва да приема други измерения. По същия начин, по който чистим стаите си и физическото си тяло, трябва да си създадем навик всеки ден да почистваме и ума си, за да предотвратим натрупването на повече шлака и боклук. Ето защо повтарянето на процеса трябва да е постоянна и редовна практика.
Практиката антар моуна е разделена на шест степени: За повечето хора първите три етапа изискват повече внимание и работа и за да почувстват истинската полза от тях, е необходимо за практикуването  и усъвършенстването им да бъде отделено значително време, преди да се премине към по-напредналите нива, за които само бегло ще споменем тук.
І ниво: Осъзнаване на външните сетивни възприятия

Първата степен на антар моуна е свързана със сетивните възприятия на външните влияния. Осъзнаването съзнателно се фокусира върху усещането за вкус, след това усещане за мирис наоколо, наблюдаване на усещането за допир, на тялото с пода, дрехите или въздуха с кожата, след това придвижваме осъзнаването към всички различни звуци в околността, без да ги анализираме или определяме, просто наблюдаваме качеството на звука. Казано ни е, че това е техника от пратияхара, ето защо обръщането на осъзнаването навън в началото може да изглежда като парадокс. Защо правим това? Защото, ако се опитаме директно да насочим осъзнаването навътре, какво ще се случи? Незабавно умът ще скочи навън и ще бъде объркан от външните звуци, или аромати, или усещания за допир и т.н. Ето защо първо трябва да има пълно разширяване на осъзнаването към всички външни сетивни сигнали. Ние трябва да знаем какви са те и как ни влияят, или как реагираме на тях. Включени са три фактора: 1/ външните обекти на възприятие /мирис, вкус, звук, зрение и допир/; 2/ органите за външно възприятие / кожа, носа, очите, ушите и езика - гянендрий/, и 3/вътрешния наблюдател – свидетелят на усещането – който знае, че наблюдава. “Аз знам, че слушам външните звуци и знам, че знам” е формата, която това осъзнаване може да приеме. Съпътстващ резултат на І ниво е повишаването на осъзнаването на всички сетивни възприятия, позволяващо на сетивото за чуване, например, да стане като радар, долавяйки и най-финните звуци. Всичко това ни дава възможност да станем по-осъзнати за зобикалящата ни среда в ежедневието. Обаче, истинската цел на това ниво е да редуцира влиянието на външните впечатления върху нашите възприятия. Фамилиарността, опознаването води до презрение, равнодушие. Съзнателното и преднамерено възприемане на външния свят автоматично води до загубване на интерес към него. Умът се отегчава да проверява всички възможни дразнители и спира да се интересува или безпокои от околната среда. Ние развиваме способност да останем съсредоточени, безпристрастни и необезпокоени от всичко, случващо се край нас. Ето защо І степен включва първо ниво на пратияхара, а именно, разграничаване на сетивата от външния свят, което ни подготвя да навлезем по-навътре кам втората степен.

към 2-ра страница медитация

ЙОГА | ВИДОВЕ ЙОГА НИВА | ЙОГА ИНСТРУКТОР | ГРАФИК ЙОГА СТУДИО | АДРЕС ЙОГА СТУДИО | ЦЕНИ И КАРТИ | ЙОГА ГАЛЕРИЯ | ЙОГА ВДЪХНОВЕНИЯ | ЙОГА РЕЧНИК | ЙОГА ЛИНКОВЕ | ЙОГА БРЕМЕННИ | ЙОГА НАЧИНАЕЩИ

 


 

 

ВДЪХНОВЕНИЯ

 

 

 

 



обратно към вдъхновения