ДУХЪТ НА КОЛЕДА
Свами Ниранджанананда Сарасвати





Коледа е време да се празнуват две неща: едното е раждането на Исус и другото е проявяването на Христовото съзнание. Исус е бил човек, а Христовото съзнание е бил духът, който се е проявил в него. Вие сте човек, имате тяло и сте ограничени от сетивата и умът, но във вас има и жизнена сила, енергия, сила, която е външен израз на духа, сила, която с езотеричната терминология се определя като Божествено съзнание или Христово съзнание.

Също както съществува развитие и еволюция на физическото тяло от раждането до зрелостта и от старостта до смъртта, така и нашето съзнание еволюира. Тази еволюция на съзнанието достига своята кулминация в Христовото съзнание. Христовото съзнание е съзнание, което осъществява връзка с Божествената същност, съзнание което е цялостно, а не разделено на части. Когато нивото на съзнание не е цялостно, нямаме представа и осъзнаване за това, което се случва на несъзнателно ниво. За подсъзнателното поле на нашето съзнание имаме само бегла идея и частично разбиране за съзнателното поле. Така че съзнанието ни е разделено и нямаме цялостно разбиране какво се случва там.

Христовото съзнание и Турия състояние

И все пак има и друго съзнание, цялостното съзнание, което йогите назовават като Турия състояние. Това което християните наричат Христово съзнание е същото Турия съзнание, за което говорят йогите.

А какво представлява духът? Каква е разликата между духа и съзнанието? Те са проява на една и съща сила, една и съща енергия. Когато има вълнение в едно езеро, тогава то губи гладката си повърност, водата се набраздява, но ако езерото е гладко и водата е спокойна, тогава можем да видим отражението си в нея – когато съзнанието не е цялостно, може да се сравни с негладката повърхност на езерото, тогава ние просто си правим заключения, без да можем ясно да видим цялостната картина и реалния и образ. Спокойното езеро представлява Турия съзнанието и Христовото съзнание - когато виждаме истинския образ и отражение.

Днес, денят на Коледа, ние отбелязваме две важни събития – раждането на Исус, който е бил син на Мария и Йозеф и изгряването, проявата на Христовото съзнание или състо янието Турия, което представлява концепцията за Божия син. Идеята за Божия син е представена и в Рамаяна, както и в Бхагавад Гита, съществува и във всички останали писания, занимаващи се с духовния живот. Ние трябва да се свържем с този дух. Хората го правят по различни начини, така както „Всички пътища водят към Рим”, пътища е в множествено число, не единствено. А пътят всеки сам избира, от нивото на собственото си евоюционно развитие.

Пътуване към духа

Аз не говоря за християнската теология, аз обяснявам духовните измерения на духа. Еволюцията на духа е продължителен, непрестанен процес, пътуването свършва тогава, когато сме достигнали нашата цел. Човек не може в началото да изпита цялостното съзнание, началото само имаме осъзнаване на проявената страна на съзнието, която е умът. Човек трябва да започне да работи с ума, да го развива, да го пречиства, да го трансформира, за да има възможност да види съзнанието. Умът е първата бариера, която трябва да се преодолее – едва тогава може да се реализира, да се осъзнае съзнанието.

Въпреки че психолозите, психиатрите и психоаналитиците говорят за съзнание, подсъзнание и несъзнание, в действителност тези термини не означават нищо, защото те говорят за съзнателен ум, подсъзнателен ум, несъзнателен ум, т.е. връзката е само с ума.

Терминът „съзнание” е свързан със знанието и опитността на вътрешната същност, суабхава. Терминът „ум” е свързан с аспект на съзнанието, който взаймодейства и се проявава в творението, материалния свят. Отделните части на ума – манас (възприемащия ум), читта (склада на информацията), будхи (интелекта), ахамкара (егото, индивидуалното осъществяване) са просто елементи от съзнанието, така както ръцете, краката, главата са част от тялото, поотделно те не биха могли да съществуват. Макар отделните части да са самостоятелни, те нямат никаква самостоятелна функция и по същия начин, въпреки че умът е познат като разширение, като проява на съзнанието, не бихме могли да възприемем истинското съзнание, суабхава, вътрешната природа, същност, докато не усъвършенстваме и не увладеем ума.

Откриване на връзката между съзнанието и духа

Във всички традиции от миналото се казва че еволюирането на мисълта се изразява във виждането, в осъществяването на ума и изразяване на връзката ум - външен свят, изявата на ума в света, която трябва да се трансформира така, че да се осъществи качеството на ума, тази вътрешна същност, суабхава, съзнанието. Веднъж щом съзнанието се идентифицира с природата на творението, тогава тази връзка е преоткрита. Есенцията е открита вътре в съзнанието и тази есенция е божествената искра.

Има разлика между водата в океана и водата в река или езеро. Водата в океана има различни качества от тази в реката, макар и двете да са класифицирани като вода, H2O. Защо океанът е солен? Откъде идва тази сол? Защо реките и езерата не са солени? Защо съществува тази разлика, щом останалите компоненти на водата са същите? Ако намерите отговор на този въпрос, тогава ще имате отговор и на въпросите, свързани с живота.

Връзката междуу съзнанието и духа е есенцията – H20. Есенцията е там, но в асоциация с различни обекти на сътворението – време, пространство и материя – възприемането на духа и възприемането на съзнанието се променят. Само неколцина са успели чрез собствени усилия да реализират съзнанието и няколко от тези неколцина са успели да изживеят Божественото съзнание.

Ние принадлежим към първата категория – които се борят с ума, борят се да трансформират възприятията на ума, неговите проявления, стремим се да открием хармония или баланс между ума и сърцето, будхи и бхавана, логиката и чувствата. Това е нашето ниво. Тези хора, които са успели да отидат отвъд ума, казват че логиката не съществува отвъд ума, само чувствата остават. Съзнанието е поле на чувствата, но не чувствата на радост, щастие, любов, съчувствие и мир, които изживяваме чрез ума. Чувствата на съзнанието са рзлични и не могат да бъдат дефинирани или обяснени. Тези чувства, които ние изразяваме са индикация, едно бегло проявление на истинските неща, които един ден ще познаем като изживяване. Веднъж щом тази трансформация настъпи и ние изживеем трансцедентални усещания, всяка клетка и атом на тялото ни са реализирани, осъществени, всяка клетка и атом се превръщат в светлина.

В духовния живот идва време, когато трябва да си вземем почивка. Но това се случва, когато сме достигнали крайната цел, нашата дестинация, „Гората е красива, тъмна и дълбока, но аз имам още много да вървя преди да заспя...” Това показва пътуването на духа, приключението на духа, от ума към съзнанието, от съзнанието към реализирането на универсалната връзка. Тази универсална връзка е Христовото съзнание, или състоянието на Турия.

Практикуването като форма на трансформиране на ума (садхана)

Христос е живял преди 2000 години , а защо още мислим за неговото рождение? Не защото Христос е създал християнството. Християнството е основано в Рим, не във Витлеем или Ейрусалим. Този който е дал началото на Християнската система е Свети Петър. Учението на Христос, на Исус, което е съществувало много преди да се роди християнството е било съвсем просто. Ако трябва да изразим това учение на езика на нашата съвременност, то би звучало така, „ Живей за другите, за да премахнеш тяхното страдание и да ги свържеш с техния изначален източник, БОГ.” Съвсем обобщено така би звучало учението на Христос и това е най-важното средство, с което да се трансформира човешкия ум.

Кой днес живее за другите хора? Днес ние сме толкова себецентрирани, че забравяме изцяло за страданието на другите, ние сме вкопчени в собствените си конфликти и проблеми. Да се свържем с Бог, с първоизточника, това е една далечна реалност в живота ни. Но ако се замислим как да реализираме напътствията на Христос, дадени в това кратко изречение, тогава ние наистина ставаме християни по сърце и дух; ставаме истински йоги по сърце и дух; ставаме истински човешки същества като начин на мислене и действие.

Това трябва да бъде нашата форма на садхана (духовна практика), която да следваме, за да станем истински хора. Ние наричаме себе си човеци, но това е само социален етикет. В действителността ние сме различни. Какви са качествата на човешкото същество? Какво ни определя като хора? Мисленето не е качество на човека, мисленето е процес на интелекта, на интелигентността. Интелектът не ни определя като хора, защото същия този интелект може да ни превърне в демони.

Духът е над ума

Това което ни прави наистина хора е знанието за връзката, невидимата нишка, която свързва индивидуалното и трансцеденталното, Божественото; знанието и способността да видим връзката между всичко и всички.
както и деструктивността на мисли от типа, че „Аз съм над останалите”, или „Аз съм посредствен”, „Аз знам повече” или „Аз знам по-малко” – защото всичко това са игри на егото. Ако аз си мисля че превъзхождам другите- това е моето его, което си играе с мен, ако аз се чувствам по-нисш от останалите – отново егото си играе с мен. Ако се приемам за знаещ – това пак е моето его, ако се мисля за глупав – това е егото. Глупав във връзка с какво? Знаещ във връзка с какво? Дали докторската степен е доказателство за знания, само защото сте заучили наизуст различни идеи и концепции, някои от които са оправдани и обогатяващи и други не толкова?

Човешкото изживяване е отвъд егото. Трябва да разберете тази концепция от гледна точка на ума, съзнанието и духа. Интелекта, знанието и възприемането – всички те са свързани с ума. Разбирането ви за вас самите или това, кои сте вие, е свързано с измерението на ума. Но умът трябва да умре, за да може да се роди съзнанието. Исус трябваше да умре, за да възкръсне Христос. Исус е умрял на кръста и след три дни Христос се е появил от пещерата. Христос е бил този, който се е възнесъл на небесата, а не Исус. Така че, умът, който е свързан със светското трябва да умре, за да възкръсне съзнанието. Следователно, никакво количество мъдрост, знание, интелигентост или личностно осъзнаване няма да ни донесе изживяване на съзнанието или духа. Веднъж щом сте реализирали духа, тогава духът е приет за един.

Универсална връзка

От петте елемента на този свят, има един, който свръзва всеки един индивид с другите индивиди. Този елемент е въздуха. Кой знае, може би въздухът, който сега, в този момент вдишваме е същият, който е издишал Христос преди две хиляди години? Може би е същият, който е издишал Кришна преди пет хиляди години. Това е въздухът, който ни свързва всички заедно, в глобален план. И както в това измерение въздухът е връзка, така в други измерения, по-висши от нашето, тази връзка е духът.

Ние считаме духа за нещо уникално за всеки от нас. А може би той е точно като възможността на всеки да диша. Уникален е начинът, по който дишаме, но кислородът е универсален. По подобен начин нашето преживяване на духа е своеобразно, но съществува една обща връзка. Ето защо мисълта на Христос, „ Моя отец и аз сме едно ”, означава, че индивидуалното Аз и и универсалният дух, духът, който изживяваме в себе си и духът, който е пропит в цялата проявена и непроявена реалност са едно. Така и мисълта „ Аз съм универсалния дух” – Ахам Брахмасми, е мисълта на хора които са имали и имат ясно виждане за духа.

Като част от нашата садхана в живота, ние трябва да опитаме, може би не веднага, но с течение на времето, да се издигнем отвъд ума, да го трансцедентираме. Умът е силата, която ограничава нашето изразяване, която ограничава участието ни в живота и пречи то да бъде хомогенно, интегрирано и еволюиращо. Това е причината, ограничаващата ни мая (илюзия за същността на света), което ни кара да се осъзнаваме като отделна индивидуалност. Маята ни кара да вярваме в своята уникалност. Но маята е като покривало върху светеща електрическа крушка.

Историите в Библията съдържат в себе си концепциите на йога и тантра. Отварянето на седемте врати, премахването на седемте завеси, се отнася към седемте чакри. С всяка премахната завеса, с всяка отворена врата, навлиза все повече светлина. Ако покриете 1000 вата хологенна лампа със седем завеси, една след друга, каква сила на светлината ще видите? За да можем да видим реалната светлина, трябва да премахнем завесите, който символизират седемте чакри. Трябва да отворите чакрите и тогава в сахасрара ще изживеете чистата светлина. Това е само един пример от текстовете в Библията.

Развиване на семплост, чистота, невинност и състрадание

Исус е познавал практиките и филосфията на йога и тантра. Хората много бавно, тепърва започват да откриват дълбочината на християнското учение. Християнството е Бхакти йога – йогата на предаността, на отдадеността, християнството съдържа морални ценности, смесени с йога и тантра концепции по такъв начин, че представят духовните измерения на човешката трансформация чрез следване пътя на отдадеността и изграждането на човешкия характер. Исус е познавал ученията на йога и тантра. Той е учил йога и тантра не под формата на асана, пранаяма, йога нидра и медитация, а като метод, с който да познаем висшата реалност, която съществува във всеки един от нас.

Всяко учение съдържа в себе си две основни идеи: целта, която трябва да следвате и методите, по който да постигнете целта. Ако говорите за целта без процеса на постигането-това е само философия. Ако говорите само за процеса, без да фиксирате целта – това е система. Но когато съедините двете – това е форма на садхана, духовна дисциплина, процес на трансформиране. В ученията на Христос ние виждаме садхана. Но той е говорил на много елементарен език. Във времената, в който той е живял, хората не са пътували из света с университетски дипломи, хората тогава са били по-семпли и скромни, и Христос е говорил на техния език, вдъхновявал ги е да развиват семплост, невинност, чистота на ума и съчувствие към другите. В контекста на днешното съвремие е добре да разберем тези концепции като връзка с нашия настоящ живот. Когато се опитаме да направим това – това е йога, процесът, който води към единение.

Моята цел не е да говоря за историята на Християнството, но да ви накарам д а осъзнете духа, чрез който всички ние сме свързани, за да станем истински човешки същества. Само тогава нашите ограничения, грешки и грехове ще изчезнат. Докато не сме станали истински хора, винаги ще носим теглото на кръста и той е много тежък. Трябва да осъзнаем живота си и да видим колко много товар носим със себе си – нашите несигурности, страхове, комплекси, ограничения, желания, привързаности и всички други прояви на ума, които ни засягат, като омраза, гняв, ревност, раздразнение. Всички тези неща имат значение за нас, нали? Така че ние носим тежест на раменете си и изглежда сякащ този товар нараства с всеки изминал ден. Хората казват, „Христос умря на кръста заради нашите грехове.” Да, това са нашите грехове. Това са греховете срещу хуманното. Той умря за да ни накара да осъзнаем, че е необходимо да положим усилие, да премахнем товара от гърба си.

Нека духовния живот бъде ваш приоритет

Довечера, когато отидете да си легнете, не го правете веднага, но размислете за десет- петнайсет минути и определете приоритетите на вашия духовен живот. Така, както определяте приоритетите за материалния ви живот, задоволяването на вашите аспирации и желания, така сега определете приоритетите на духовния ви живот. Какво искате да видите в себе си? Сега не мислете за най-висшето в живота, то е невъзможно на този етап. Не се опитвайте да достигнете слънцето сега, това е невъзможно. Колкото сте по-близо до слънцето, толкова по-горещо става, така може да изгорите, без от вас да остане и следа, без да остане и един атом от тялото ви.

Определете приоритетите на духовния си живот. Аз няма да ви давам предложения, вие сами трябва да го откриете за себе си. Всеки от вас трябва да направи избор на една достижима цел. Не бъдете абстрактни в своите идеи като например „ Аз ще бъда добър човек”. Добър в какво отношение? Също както времето е относително, така и доброто и лошото са относителни понятия. Помислете за нещо конкретно, към което да се стремите, за което да таите надежди и което да постигнете в живота си. Опитайте да разберете духовността от практическа гледна точка, защото истински духовният живот променя материалния.

Трябва да обмислите духовното пътешествие, в което искате да се впуснете и което много от вас мислят, че вече са предприели, преоценете го на базата на една земна переспектива, без твърде много философски фантазии. Щом веднъж решите, „Добре, това е моята първа стъпка по духовния път,” тогава може да си легнете и да заспите. Ако искате да се свържете с духа на Коледа, направете го. За християните това е Христово време, а за йогите Турия време.