Sample menu:
__________
Актуален за:
АЗБУЧНИК - С КОМЕНТАРИ
Различни термини от индуистката митология и философия
Аватар — в индуистката митология явление, преображение на божеството на земята, въплъщаването му в смъртно същество, за да „спаси света", да възстанови „закона" и „добродетелите" (дхарма) или да защити своите привърженици (особено ярко изразено в „Бхагавад гита", при което божеството запазва частично божествената си природа и отчасти придобива земна природа. Аватарът е преди всичко учител на света. Джагадгуру (учител на света), садгуру (учител, въвеждащ в истината). Пребиваващ на земята за доброто на хората, той извършва с тялото разнообразни действия, но остава независим от кармичния закон. тика.
Агни - един от осемте Васу — божество на огъня във всичките му проявления, едно от главните божества във ведийския пантеон. Неговите основни функции са свързани с жертвоприношението. Той е божеството на жертвения огън: приема жертвата и я поднася с огнените си езици в устата на боговете; убива и прогонва демоните, като ги осветява и ги прави видими за човека; лекува от ухапвания на диви животни и змии; дарява дълголетие. Огънят е един от петте елемента в материалния свят. Постоянен епитет на Агни е павака (очистващ, чист).
Адхарма — Неправда. Всичко, несъобразено с вселенския закон и личния дълг; неистина, несправедливост.
Акарма (нейшкарма) — недействие, недеяние. Има се предвид прекратяването на действието на кармичния закон.
Амрита — „безсмъртен". Божествена напитка на безсмъртието. Свързана е непосредствено с ведийските представи за сома; в епическата литература и в пураните амрита и сома са отчасти заменяеми понятия. Добиването на амрита заема важно място в един от основните индуистки митове — разбиването на световния океан от боговете и асурите.
Апана — една от праните. Низходящ жизнен поток, който излиза през ануса при вдишване.
Арджуна — („бял, светъл"). В индуистката митология — третият от петте братя Пандави, син на Кунти и бога Индра; идеалният воин, който съчетава силата и мъжеството с благородството и великодушието; любим ученик на Дрона, принадлежи към варната на кшатриите, ненадминат във военното изкуство, военачалник на Пандавите. На царско състезание спечелва Драупади за съпруга на Пандавите. Прогонен заедно с братята си в горите, той получава от боговете, по-специално от Шива, божествено оръжие, необходимо му за битката с Кауравите. Обичайни негови епитети са дхананджая — всепобеждаващ, буквално: „победил богатствата", тъй като не изгубил добродетелите си дори когато завладял всички земни богатства; бхаратаршабха — бик сред [рода на] Бхарата; савясачин — буквално „левак", тъй като умеел да стреля и с лявата ръка; махабахо — мощнорък; курунандана — радост за [рода на] Куру. Негов колесничар е Кришна. (В „Махабхарата" Кришна се идентифицира с Нараяна, а Арджуна с Нара, така че в крайна сметка те се уподобяват един на друг.) След свършването на войната Арджуна извършва жертвоприношение на кон за Юдхищхира, покорява царството на четирите страни на света. Умира в Хималаите, „удостоен с небесно щастие". Наричан е и анагха — „безгрешен", парамтапа — „върховен умъртвител" [на страстите] или „свръхаскет"; кироти — „увенчан". Като син на Индра Арджуна олицетворява човешката воля и твърдост в битката за духовно самоусъвършенствуване; той е шакти (женски ипостас, творческа енергия) и кшетра (поле, тяло, материализация) на божеството Кришна-Вишну-Нараяна).
Асана — Йогийска поза.
Асури — във ведийската и индуистката митология група небесни персонажи, обладаващи вълшебната сила и майя; могат да бъдат боговете от групата Адитя (главно Варуна и Митра), Агни, Индра и др., а по-рядко небесни демони, противници на боговете. В упанишадите боговете са сура и оттук тълкуването на асурите като „небогове". През този период се оформя противопоставянето демони-богове. В литературата от по-късно време асурите са висш клас демони, противници на боговете.
Атман - във ведийската литература - „Аз", по-късно - действителното „Его" в упанишадите и индуизма - означава субективното психическо начало, индивидуалното битие, душата на всяко нещо, разбирана в личен и в универсален план, а оттам - и всеобщата основа и първопричина, която пронизва всичко съществуващо. Като субективно индивидуално начало атманът влиза в отношение с обективната първична реалност — брахман. В синонимната понятийна двойка атман-брахман брахман е същността на всичкото (макрокосмоса) и има свой еквивалент (атман) в отделния индивид (микрокосмоса) или, с други думи: атман е същността на човека — микрокосмос, която съвпада със същността на вселената. Вътрешното виждане на тази тъждественост, наречено още йога, е главната цел на посочените в упанишадите и в „Бхагавадгита" различни пътища за самоусъвършенствуване. В български език отсъствува директно съответствие на понятието.
Атхарваведа - веда на заклинанията, един от четирите ведийски сборника със „свещено знание". Смята се, че е от Х в. пр. н. е. За разлика от другите три веди, които са ортодоксални, канонични, нейна сфера са обредите около домашното огнище.
Ахамкара - деформирано състояние на атман, егоистичното чувство за „аз", което идва от отъждествяването на „аз"-а с физическото тяло и неговите функции. Природата на ахамкара е природата на желанията и нежеланията.
Ашваттха - Ficus religiosa (индийска смокиня) — пуска въздушни корени, а те отиват в земята и създават нов ствол. Свещено дърво, чиито корени са в небето, тоест в брахман, а корените му — на земята, плодовете му са болката и радостта. Символ на самсара. Според някои коментатори човешкото тяло също е ашваттха: коренът е мозъкът, а клоните — нервните окончания, свързани със сетивния свят.
Ашрама — „обител". Формирано в епохата на ранните упанишади учение за начина на живот в различните възрастови периоди на човека, според което нормалният живот е сто години и се дели на четири периода (ашрами): брахмачария, грихастха, ванапрастха, санняса. Като цяло системата на ашрамите е насочена към създаването на своеобразно равновесие между деятелния и съзерцателно-аскетичния живет на човека.
Божества (санскр. „дева") - в индийската митология има над три хиляди имена на божества, но те са много по-малко индивидуализирани от древногръцките. Представляват по-скоро различни аспекти на битието или състояния на макрокосмоса, които се съдържат и в индивида-микрокосмос като психофизични качества. Затова всеки човек може да бъде Кришна, Шива, Агни, Индра и т. н. Божествата от ведийския пантеон са подвластни на карма. Дори Брахма умира и пак се ражда.
Брахма- в индуистката митология висшето божество, създателят на вселената, триадата върховни богове в индуизма. В тази триада Брахма като създател на вселената противостои на Вишну, който я пази, и на Шива, който я разрушава. Това разпределение на функциите в митологичните сюжети често се нарушава, което дава основание да се предполага, че в архаичните слоеве на епоса Брахма е обемал и трите функции. Всичко живо, целият световен порядък се контролира, управлява и направлява от Брахма. Брахма не само създава света, неговият живот определя хронологически рамката на вселената (вж. калпа). Той е въплъщението на творческия принцип на съществуването, персонификация на абсолюта като висше обективно начало, от чиято субстантивация възникват съществата в света. По тази причина Брахма противостои на индивидуализираното и субективно начало — атман. Но в епоса отъждествяването на Брахма с брахман не играе главна роля при неговата характеристика; образът на Брахма се свързва главно с космогонията. Във ведите думата брахман (ср. р.) означава молитвена формула, словесен израз на някакъв универсален принцип, а по-къснo й — самият принцип. В „Шата-патхабрахман" се говори, че Брахмо (ср. р.) е създал боговете и ги е вместил в „тези светове". Това има пряка връзка с по-късното персонифициране на Брахма (м. р.). Така се откроява генеалогията на Брахма: персонификация на висшето обективно начало, брахман, божество, възникнало от абстрактното понятие, което вероятно е било предшествувано от съвсем конкретно, обозначаващо ритуален обект с универсално значение.
Брахман (съществ. от ср. р. — първоначално: „свещена формула". В индуизма — основна философска категория, универсален принцип, обединяваща, всепроникваща реалност, основа на битието; тотална негова същност. Основно положение в индуизма е тъждеството на брахман, катo състояние, с атман. Със синонимично значение се употребяват думи като нирвана, мокша, мукти, самадхи и т. н. В индуистката лексика думата брахман играе първостепенна роля - напр. 1 - в значение на молитва, молитвена формула, а по-късно като общо обозначаване на религиозните текстове, състоящи се от четирите веди; 2 - обозначаване на вселената като яйцето на брахман (брахманда), небесния свят като света на Брахма (брахмалока); 3 - използуване на съответния корен за обозначаване варната на жреците, за определени текстове (брахмани - коментари на ведийските химни) и техните части и т. н.
Брахмани (брамини) - варна на жреци, мъдреци, хора на науката и духа. В системата на варновата социална йерархия имат главна роля. За тях е характерно качеството саттва.
Брахмачария - „следващ брахман". Първият от четирите ашрами. Обхваща началните двадесет и пет години от човешкия живот и регламентира редица норми на поведение: самоизучаване, почитане на учителя и родителите, хранене от подаяния, полово въздържание (в по-широк смисъл— безбрачие; според някои капацитети — разумно отношение към секса; според други тълкуватели в духа на тантризма сексът се окачествява като ритуален акт на символично единство с бога) и т. н. Основен морален кодекс през брахмачария като период е въздържанието във всичките му форми. Съблюдаващият брахмачария си бръсне главата и оставя само един кичур на темето. Така демонстрира отрязването на всички връзки с околния свят, а кичурът символизира връзката му с учителя, чрез която желае да постигне върховната цел — „истинското" знание. Брахмачария може да бъде период от жизнения път, но може да бъде и постоянен начин на живот.
Буддхи - разум. Едно от двете (другото е манас) вътрешни сетива. Проявява се в две области: логическата (рационалната) и интуитивната (ирационалната), които действуват едновременно и в единство, благодарение на което буддхи има способността да контролира манас: решава коя мисъл на манас е правилна, кое от многото желания на манас да бъде изпълнено и т. н. Буддхи е сетивото, което осъществява фината, интуитивна връзка на индивидуалното „аз" с неперсоналната същност - атман, поради което се изисква пълното му активизиране, за да се постигне сливането (йога). Като детерминатор буддхи е по-висш от манас.
Бхагаван - им. падеж: бхагаван. Първоначално значение „щастлив", „благословен"; по-късно „свещен", „божествен". В индуистката митология име-епитет на висшето божество. В „Бхагавадгита" постоянен епитет на Вишну — Кришна.
Бхакта - предан на божеството, обичащ, любещ (божеството).
Бхакти - почитание, преданост, любов. Преданата любов между човека и бога.
Бхакти йога - йога чрез любов. Третият метод за практикуване на йога в „Бхагавадгита" (наред с гяна йога и карма йога). Бхакти йога е достъпна за всички. Изисква само емоционално посвещение за постигане на вътрешна концентрация върху желания обект - параматман, който за целта се мисли в човешки измерения. Признава равенството на всички хора. Единственият ценностен критерий е наличието или отсъствието на любовна емоция към бога. Разпространението на бхакти йога в Индия през средновековието е изиграло роля за демократизиране на обществото
Ваджра - във ведийската и индуистка митология гръмотевична сопа, боздуган. Оръжието на Индра, което според „Махабхарата" е изработено от костите на мъдрец-отшелник.
Вайши - третата от четирите основни варни. Това са търговците, занаятчиите, земеделците. Характерни за вайшите се считат качествата раджас и тамас.
Ванапрастха - „горско отшелничество". Третият период (ашрама), когато човек се оттегля в горска обител и там, очиствайки душата си от мирските страсти, се отдава на размишление за смисъла и значението на обредите и на покаянието.
Варна - „цвят", „външен облик", „вид" [род], качество [достойнство], разред хора. Социален институт, който засяга съсловната структура на древноиндийското общество и е дълбоко вкоренен в древноиндийската митология. (Условен превод — касти.) Една от най-известните версии на сюжета за митологичната трансформация на божествен персонаж или на първочовека в социална структура се съдържа в „Законите на Ману", където варновата структура на обществото получава кодификация: „А за процъфтяването на световете той (Брахма) създал от своите уста, ръце, бедра и ходила брахмани, кшатрии, вайши и шудри"; „а за да запази цялата тази вселена, той, пресветлият, определи специални занимания за родените от устата, ръцете, бедрата и стъпалата. Обучението, изучаването [на ведите], жертвоприношението за себе си и за другите, раздаването и получаването [на милостиня] той определи за брахманите. Охраната на поданиците, раздаването [на милостиня], жертвоприношението, изучаването [на ведите] и непривързаността към мирските утехи той посочи за кшатриите. Пасането на добитъка, а също и раздаването [на милостиня], жертвоприношението, изучаването [на ведите], търговията, лихварството и земеделието — за вайшите. И само едно занятие определи той за шудрите — да служат на тези варни със смирение". Първите три варни се смятат за принадлежащи към „два пъти родените", тъй като са минали през посвещение, което се смята за второ раждане, а шудрите са „един път родени", тъй като са лишени от посвещение. Символиката на цветовете на варните получава семантична интерпретация в оценъчно-характерологичен план. В „Махабхарата" например белият цвят на брахманите означава доброта, червеният на кшатриите — страст, жълтият на вайшите — смесване на предходните две качества, черният на шудрите — тъмнота.
Варната се предава по наследство (по майчина линия). Преминаването от една варна в друга се регламентира от дхарма и карма, чието взаимодействие определя индивидуалното битие. Смесените бракове се смятат за неправомерни.
Вашищтха - във ведийската и индуистка митология един от седемте риши. Бил син на Брахма, но настигнат от проклятие, се лишил от тялото си. В индуистката традиция той е идеалът за брамин; той и неговите потомци се смятат за домашни жреци на царете на Слънчевата династия.
Ваю - „вятър", „повеи". Във ведийската и индуистка митология обожествена персонификация на елемента въздух. В „Махабхарата" е баща на Бхима.
Веданта - първоначално - учението, изложено в коментарите към ведите - упанишадите. Една от шестте ортодоксални философски системи в Индия. Съществува под формата на различни течения и школи от древността до наши дни. Основите на доктрината са формулирани около II в. пр. н. е. в последната част на „тройната основа". (Вж. Брахмасутра). Теоретичните постановки се обуславят от принципа адвайта (недвойственост, монизъм). Основният философски въпрос е характерът на взаимовръзката дживатман (индивидуална същност) — джагат (материален свят) — брахман (абсолютна същност, реалност).
Веди - (ед. ч. веда - „знание") съкратено название на четирите сборника: „Ригведа", „Яджурведа", „Самаведа" и „Атхарваведа", чието съдържание включва в неразчленен вид всички сведения на древните индийци (арийци и доарийци) за земята и космоса, за ритуала и магията, за социалната структура, за частния и обществения живот, за конкретните науки и поезията. Това синкретично знание е изразено с помощта на „свещеното" слово, достъпно само за посветените. В по-широк смисъл включват и произведения от по-късна епоха: брахмани, упанишади и др.
Друго име на ведите е шабдабрахма - „словесен брахман", тоест директно проявление на брахмана в думи.
Вишвамитра - във ведийската и индуистката митология мъдрец, който по рождение бил кшатрия, но със своите аскетични подвизи си спечелил положение на брамин и станал един от седемте божествени риши.
Вишну - индийската традиция го тълкува като „проникващ във всичко", „всеобемащ", а някои етимолози смятат, че произходът на името му има неиндоевропейски характер. Един от висшите богове в индуистката митология, според която се смята за космическата същност на Кришна; един от триадата Брахма-Вишну-Шива. Във ведийските химни заема скромно място, но в пураните и епоса е първостепенна фигура. Пураните отреждат на онтологическото единство Брахма-Вишну-Шива функциите създател-пазител-разрушител на мироздание. Подобни са тези представи и в „Махабхарата" (мъдрецът Маркандея прониква в утробата на Вишну и вижда там цялата вселена), където светът представлява форма на съществуването на Вишну; или в края на всеки световен цикъл (вж. юга) Вишну обема в себе си вселената, потъва в сън, излегнат на змията Шеша, която плува по световния океан. Когато се събуди и замисли да сътвори нещо ново, от пъпа му пораства лотос, а от лотоса се появява Брахма, който осъществява непосредствения акт на творчеството.
Вяса (Ведавяса) - легендарен мъдрец-аскет. Според преданията придал окончателен вид на ведите и сътворил „Махабхарата", следователно и „Бхагавадгита". Баща на Дхритаращра, на Панду и на Видура. След раждането на децата се оттеглил в гората, а ролята на баща заел Бхишма. Надарил Санджая със свръхестествено, „вътрешно" зрение.
Ганга - в древноиндийската митология небесна река, която се изляла на земята и е олицетворена от р. Ганг. Според пураните тя течала от пръстите на Вишну и стичайки се от небето, Шива я поел в главата си за да не разруши земята. Митовете разказват, че мъж на Ганга станал царят на Лунната династия Шантану, от когото тя имала осем сина, въ-плътени във Васу. Ганга хвърлила синовете си във водата, за да ги избави от битността им на хора. Само осмият останал при Шантану, това е Гангадатта, известен като Бхишма - чичо и наставник на Пандавите и Кауравите.
Гаруда - „унищожител". Цар на птиците, яздитното животно на Вишну. Син на мъдреца Кашяпа и Вината. Според „Махабхарата" когато се родил, боговете били заслепени от сиянието, излъчвано от тялото му, затова го приели за Агни и го възславили като олицетворение на слънцето.
Гаятри - „песен". В древноиндииската митология - жена на Брахма и майка на четирите веди, а също и на „два пъти родените" (вж. варна). Понякога гаятри се представя като птица. Според традицията тя е жизненото дихание, персонифицира ведийския стихотворен размер (три стиха по осем срички), свещения откъс от химн на Ригведа, който браминът трябва да повтаря мислено по време на сутрешната и вечерна молитва.
Говинда - „господар на кравите". Епитет на Кришна.
Грихастха - вторият ашрама, когато човек се жени и създава семейство. Живее по този начин до петдесетгодишна възраст, докато види децата на своите деца, което означава, че е утвърдил рода си на земята.
Гуна (мн. ч. - гуни) „качество", „свойство", „сила". В митологичните представи и религиозно-философските виждания на древните индийци трите гуни означават трите състояния, свойства, сили, присъщи на природната субстанция (пракрити) като източник на всички проявени и непроявени обекти. Това са саттва - светлина, хармоничност, ритъм, добро начало; раджас - подвижност, страст, деятелност; тамас - тъмнота, тъпота, леност, инертност. Гуните са и психически състояния, свързани с осъзнаване същността на нещата; с доброто и щастието (саттва), с възбудата, удоволствието и безпокойството (раджас), с инерцията, апатията, с това, което води към невежество (тамас) и съответствуващите резултати: задоволство, страдание, леност. Гуните фигурират още във ведийската литература, но в контекста на определени етико-религиозни предписания получават развитие в „Бхагавадгита" (XIV). Трите качества са в самодвижение, като по този начин представляват действията, които човек извършва, или, с други думи, тези действия не са функция на психофизическите елементи на човешкото тяло, а взаимодействия на трите качества на природната субстанция. Абсолютизирайки безличните качества на пракрити, философската система санкхя (най-последователно разработила учението за гуните) анихилира индивида и личностното действие. „Бхагавадгита" обвързва гуните на пракрити с карма и оттам с човешката дейност.
Гуру - „учител", „баща". Духовен наставник.
Дживатман — въплътеното, индивидуалната същност. Според „Тайтирияупанишад" от атмана се раждат петте елемента. От тях земята ражда храна, от храната се ражда аннамайякоша (тялото), което е външната обвивка на дживатмана. Физическата структура на човека е изпълнена с редица вътрешни структури: пранамайякоша (кош, пълен с прана—жизнени сокове) е изпълнена с маномайякоша (кош, пълен с манас—психически токове); виджнанамайякоша (кош, пълен с бодърствуващо съзнание) изпълва маномайякоша. Дживатманът се намира във виджнанамайякоша и цялото тяло е проникнато от него. Благодарение на активността на вигянамайя-коша дживатманът чувствува своята индивидуалност. Вътре във вигянамайякоша съществува пета структура — анандамайякоша (кош, пълен с ананда — щастие). Тя е непосредствената обвивка на дживатмана и е без усещане за индивидуалност. Така в структурата на човека-микрокосмос могат да се отделят пет слоя, от които всеки следващ изпълва предишния и е по-дълбок и по-фундаментален от него. Според „Катхаупанишад" местонахождението на дживатмана е в хридая (сърцето). „Брихадараняка" обяснява дживатмана като произхождащ от параматман — безличния, безначален върховен принцип. Във ведийската литература дживатманът се разглежда като феномен, свързващ крайното (човека) с безкрайното в неговите два аспекта - пунарджанам (прераждане) и мокша (освобождение). „Бхагавадгита", като образец на късноведийската литература, подчертава втория аспект на тази връзка.
Гяна йога — „йога чрез знание". Един от видовете йогийска практика (вж. йога). В „Бхагавад гита" терминът се заменя често със синонимите санкхя (размишляване, изследване), санняса (изоставяне, напускане, уединение, отшелничество). В практиката на гяна йога средство за концентрация е мисълта.
Като приема, че действията на сетивата, ума и тялото са нелични (не са плод на усилието на личността; а на самодвижението на гуните), гяна йога насочва вниманието си единствено към съзерцанието. Гянайогините не третират въпроса за карма йога; те унищожават у себе си чувството за лична действеност и го порицават като безпочвено самочувствие, като горделивост, породена от незнание.
Дхарма — в индуистката митология първоначално божествен мъдрец, а по-късно божество на справедливостта, персонифициращо понятието дхарма — тоест закона, моралния правопорядък, добродетелите.
Дхарма (философска категория) — закон, добродетел — в най-ранните ведийски сборници означава:
1) регулиращият принцип (подобно на карма) в недиференцируемия чрез обикновената човешка сетивност поток на битието (самсара);
2) диференцируемото проявление на този принцип в битието на индивида (оттук произлизат значения като закон, морал, дълг и др.).Делението на двете семантични нива е условно. Разбирането на дхарма предполага неделимост, едийство на двете значения. Като поддържащ хармонията закон на битието, дхармата обуславя целта на раждането, съществуването и смъртта на всеки индивид. При възникването на едно индивидуално творение всеобщият закон дхарма предвижда неговата свадхарма. Дхармата и свадхармата се отнасят както цялото към частното. Дхармата (от дхр — държа, поддържам, запазвам) и кармата (от кр — правя, върша, изпълнявам) са двата аспекта на движението (праврити), които определят основната характеристика на битието в самсара. Двата принципа си взаимодействуват и се разграничават като създаване на движение (карма) и поддържане на порядъка, на хармонията в него. (дхарма)
Законът дхарма е основният проблем в „Бхагавад гита". Санскритският текст започва с думата дхарма, поставяйки я като ключова, и завършва с думите на Кришна, които определят целия текст като дхармичен, като предизвикан от дхарма, като съдържащ мисли за дхарма. Личната дхарма се нарича свадхарма (вж.).
Индра — коренът на думата вероятно означава сила, плодородие. Най-популярният митологичен персонаж във ведите. В древноиндийската митология бог на гърма и мълниите. Върховното положение на Индра е отразено в епитетите: цар на боговете, цар на цялата вселена, асурахан — убиец на асури (тъй като е победил мнозина от тях), добър, щедър, дарител, приятел, син на силата и още много други. Въплъщава преди всичко воинската функция. Баща на Арджуна.
Индрия — сетиво. Включва петте сетива на действието (вж.), петте сетива на знанието (вж.), чиято дейност се синтезира от вътрешното сетиво ум (вж. манас). както и вътрешните сетива буддхи (вж.), ахамкара (вж.) четана (вж.).
Ишвара — „господар", „властелин". В упанишадите — неперсонифициран принцип, макрокосмическият паралел на праджна. Във философията на ведантизма означава активното проявление на пасивния абсолют (брахман), космическото начало, източникът на всичко съществуващо. Ишвара е върховният бог (В. Л.). В индуистката митология се използува като едно от имената на Шива. В редица индуистки секти всички богове, в това число и върховната триада Брахма—Вишну—Шива, се разглеждат само като ипостаси на Ишвара. (Вж. уводните бележки към IV глава.)
Йога — „средство", „усилие", „съсредоточаване", „съединение" от „юдж" — „впрягам", „привеждам в действие", „управлявам", „съсредоточавам", „съединявам". Един от най-древните феномени на индийската цивилизация, фиксиран още в културата на Хараппа и Мохенджо-Даро. Явлението има две страни: теоретична (даршана), включваща философията на всички класически индийски философски системи и школи, и практическа (садхана — букв. „средство"), чрез която се прилагат теоретичните постановки. Общото в многобройните форми на йогийската практика е стремежът към сливането на неперсоналната същност на индивида (атман) с тоталното, космическото начало (брахман, параматман); преминаването на индивидуалното „аз" от деформациите в различното към хармонията в единното (самадхи). В писмените паметници на класическата индийска философия достиженията на йогийската практика имат различни обяснения, но във всички се изтъква, че крайната цел е хармоничната връзка между микрокосмоса (човека) и макрокосмоса. „Бхагавад гита" третира основните проблеми на садхана. Следователно поемата е практическо пособие по йога: въпросите на Арджуна засягат практикуването на бхакти йога, която — според контекста на произведението — следва да се разбира като обемаща в себе си другите две популярни йогийски практики — гяна йога и карма йога.
Йогамайя — силата параматман да твори световните форми, които са преходни и затова само относително реални. Те възникват при сливането на пуруша и авякта прикрити. (Вж. майя.) Йогин - (мн. ч. йогини) — индивидът, който практикува или се стреми към йога.
Кави — всезнаещ, мъдрец; по-късно означава и поет, автор на ведийски химни.
Кала — „време". В древноиндийската митология божество, което персонифицира времето. Във ведийската литература кала е по-скоро абстрактно понятие, понякога тъждествено на брахман, и включва в себе си космогоничния принцип. В „Махабхарата" Кала се разглежда, от една страна, като самостоятелно божество, а от друга — като ипостас на Яма или Шива. Представата за Кала често се сближава и слива с представата за бога на смъртта Мрита, тъй като Мрита мотивира деянията си като изпълнение на волята на Кала. Обикновено Кала се описва като състоящ се от ден и нощ, от месеци и сезони, поглъщащ в безконечно редуване (въртенето на колелото на Кала), човешкото съществуване.
Кали — “черна". В индуистката митология една от ипостасите на Дева или Дурга — жените на Шива, олицетворение на страшните, унищожителни аспекти на неговата божествена енергия (шакти).
Калпа — по индуистката митология изчисление на „денонощието" на Брахма — 24 000 „божествени" години, съответствуващи на 8 640 000 000 „човешки" (1000 години „човешки" живот е равен на един ден на боговете): Първата половина на калпа — 4 320 000 000 „човешки" години, разделени на 1000 махаюга (вж. юга) или манвантара (вж. Ма-ну), представлява един „ден" на Брахма. (Често само това се нарича калпа.) В края на тази половина настъпва унищожението на материалния свят и на множеството на боговете, след което настъпва „нощта" на Брахма — втората половина на една калпа. Нейното завършване е последвано от нова калпа. Според тази митологична хронология Брахма живее 100 „собствени" години. Изтекат ли, настъпва великото унищожение: загива космосът и главните божества, хаосът тържествува. Но след още толкова години, колкото е траял един живот на Брахма, хаосът постепенно се урегулира, ражда се нов Брахма и започва нов цикъл на калпа. Смята се, че сегашният Брахма е на 51 години. В „Бхагавад гита" Кришна подчертава преходността дори на такива астрономически периоди.
Кама — желание, чувствено влечение, любов, похот. В древноиндийската митология — божество на любовта. Във ведийските текстове се определя като „самородил се", излязъл от сърцето на брахман, като син на Дхарма; образът му получава развитие в епическата литература — в някои митове играе роля на космогонична сила. Изобразяват го като юноша, възседнал папагал (или на колесница), държи лък от захарна тръстика, тетива от пчели и пет стрели от цветя, които съдържат любовна страст. В индуизма понятието кама означава чувствен, емоционален живот и влиза (наред с дхарма, артха - нормите за практическо поведение и мокша - избавлението от процеса на превъплъщение) в числото на основните правила за поведение, чието хармонично съчетаване се е смятало за едно от най-важните задължения за трите висши варни (вж. варна).
Капила (Муни) - мъдрец, отъждествявай с Вишну, традиционно считан за създател на философската система санкхя и за символ на космическото съзнание.
Карма - „деяние", „постъпка". В митологията и етикорелигиозните възгледи на индийците — съвкупността на всички добри и лоши дела, извършени от индивида през предшествуващите му съществувания и определящи неговата съдба през настоящето и следващото. Още в ранните упанишади са отразени схващанията, че „човекът става добър от добрите деяния и лош от лошите"; хората сами се обвързват с егоистични помисли и дела; тези, които действуват, без да мислят за резултатите (плодовете) на действието, и които се стремят към постигане на висшата реалност (атман), са в състояние да преодолеят кармичните окови и закона карма. Законът карма (подобно на дхарма) е принцип за регулиране потока на битието (самсара). Карма (от кр — правя, върша, изпълнявам) и дхарма (от дхр — държа, поддържам, запазвам) са двата аспекта на движението (праврити), които определят основната характеристика на самсара. Те си взаимодействуват и се разграничават като създаване на движение (карма) и поддържане на порядъка, на хармонията в потока на битието (дхарма). Законът карма регулира процеса на прераждането, като изхожда от съвкупността от извършените добри и лоши дела. Натрупаната карма би се обективизира като причина за всяко раждане, като при това се различават три вида карма: 1) кармичен заряд, който е достатъчен, за да породи даден човешки живот и да го движи от началото до края; 2) кармичен заряд, натрупан от предишни съществувания, но непроявен в дадения живот (т. нар. „резервна карма"); 3) допълнителна кармичност, която се натрупва от действията през дадения живот. Преражданията в кръговрата на самсара (вж.) са резултат от взаимодействието на редица принципи, но индивидуалната зависимост се свежда до зависимостта от индивидуалната дейност (карма), чийто резултат обаче не зависи от волята и желанията на индивида.
Карма йога — „йога чрез действие". В „Бхагавадгита" често се заменя със синоними, чиито преки значения допълнително характеризират понятието. Например: саматвайога (йога чрез равновесие, безпристрастие), буддхийога и буддхисамйога (йога чрез разума) или само йога (сливане), тадартха-карма (постигане на висшата цел - тат - чрез действие), мадартхакарма (действие, водещо към целта, към произтичащото от мен), маткарма (действие, произтичащо от мен) и др. Средство в практиката на кармайога е пълната концентрация върху действието. Именно чрез действието (праврити) кармайогинът постига недействието (ниврити) - покоя на вътрешната си същност, тъй като чрез действието той унищожава корените на движението - желанията и нежеланията, които се проявяват конкретно в действията като желание/нежелание за определени действия и като желание/нежелание за определени резултати от дадено действие.
Карна - („дългоух", „с остър слух") - роден от сливането между Кунти и бога на слънцето Сурия още преди брака й с Панду. Отгледан от колесничаря на Дхритаращра, когато възмъжава, постъпва на служба при Кауравите и става известен воин. Без да знае, че е брат на Пандавите, участвува във войната на страната на Кауравите и Арджуна го убива на Курукшетра.
Каста — вж. варна.
Каурави - потомци на Куру. Стоте сина на цар Дхритаращра и жена му Гандхари, братовчеди и противници на Пандавите. Всички Каурави, начело с най-възрастния от тях - Дурьодхана, загиват в битката на Курукшетра. Кауравите се разглеждат като въплъщение на демоните-асури.
Кашяпа — „костенурка". Във ведийската и индуистка митология божествен мъдрец, комуто се приписва участие в сътворяването на света. Въплътил се в космическа костенурка. Праджапати, създал всичко живо, а „костенурката е самият Кашяпа". В индуистката митология Кашяпа е един от седемте велики риши, син на Брахма или еманацията Маричи (духът на Брахма е Праджапати). За жени на Кашяпа се смятат десет от дъщерите на Дакши. От Дитя са синовете му Дайтя, от Дана — Данавите от Адити дванадесетте Адитя, осемте Васу, единадесетте Рудри и близнаците Ашвини. От останалите му жени са гандхарите, апсарите, нагите, ракшасите, животните и другите същества. Внукът на Кашяпа от сина му Вивасвата — Ману — станал прародител на хората. Тъй като е баща на боговете и асурите, на хората и демоните, змиите и птиците, Кашяпа символизира изначалното единство, предшествуващо дуализма на сътворяването. В редица текстове го идентифицират с Праджапати или Брахма.
Кешава — „излъчващ ярка светлина". Епитет на Кришна.
Крипа — „състрадателен", роден по фантастичен начин от съприкосновението между семето на отшелник и неговата стрела. Отгледан е от проявилия състрадание цар Шантану, откъдето произлиза и името му. Във войната участвува на страната на Кауравите. След завършването й Дхритаращра отказва да го вземе със себе си в гората, а го оставя при Юдхищхира. Завършва живота си като горски отшелник
